Кажи истината и ще те осъдят за нарушени човешки права
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Искате ли да се хванем на бас кога съдът ще се произнесе кой е виновен за трагедията във варненския квартал „Аспарухово”, взела 13 човешки живота и унищожила имоти и покъщнина за милиони? Недейте, ще спечеля! Отговорът е „в шестък, на 32-ри”.
Измъчените сърчица на защитниците на каквито се сетите видове човешки права у нас обаче могат да спят спокойно. Обвинени по въпроса вече има. Колегата от Дарик-Варна Калин Руменов и независимият общински съветник Костадин Костадинов.
Вторият нарече циганите от квартала „паразити и нечовешка сган”. Това, заради благия лежер на въпросните през следващите дни, когато доброволци от цялата страна отидоха да ринат кал и пристигаха помощи отвсякъде. А те очакваха да бъдат обслужени и се нареждаха по няколко пъти за помощи.
На Калин обаче далеч не му е за пръв път да си има подобни главоболия. По този и по много други поводи. Комай почти във всяка негова статия ядното му, язвително, но снайперистки точно перо е докарвало до мокри кърпи на челата цялата кохорта „модерни и с отворено мислене”, прегърнали до удушаване „европейските демократични ценности” у нас. И ситните душици, чийто оргазъм в живота е да прочетат нещо, което граховото зърно в главата им не може да асимилира и да изсипят кофа с помия върху него.
„Комплексар”, „простак”, „духовно осакатен” са най-нежните епитети, изречени от тях, задължително под псевдоним „Анонимен”, по посока Калин. В нашия занаят обаче с течение на времето човек свиква да не го разбират, че дори и повече – злобно да го плюят.
Но последните, за които ви говоря, не са опасни. При положение че у нас националният спорт е плюенето, те са обикновени участници в разширения състав на националния отбор по дисциплината „замеряне с лайна”.
Предните, „истинските съвременни демократи” стават все по-гадни и по-опасни за душевното здраве на все по-оскотяващото ни общество. Защото техният занаят е точно такъв – гаден, мръсен и подмолен. Да подберат определен брой думи, да ги сравнят с „европейските закони за човешките права” и да пуснат истеричен вой до прокуратурата. Вижте, нарушават се изконни човешки права! „Ужас, език на омразата!” Език на омразата за ощипаната мазна банда е когато някой журналист пише честно, че една част от населението у нас отказва да си плаща сметките, но има жестоки претенции да бъде постоянно толерирано и да живее на гърба на друга.
Човеконенавистно е, когато пишещият и говорещ Калин сочи грозно с пръст напълно изроделите интернационалисти, ежедневно предаващи интересите на своя народ, в името на разни отворени и затворени общества, институти за изследване на търпимостта срещу извратенящината и организации за напълно оскотяване на днешния българин.
Тези, които се чудят защо съм се запенил толкова сериозно и какво, по дяволите, тук значи съдбата на някакъв драскач (знам, че така ни наричате, изобщо не ми пука) вече са захвърлили това четиво, обсипвайки с псувни гилдията ни, която поне отчасти опитва да се защити.
Разбира се, за таксиметровите шофьори, примерно, е позволено да излязат с щанги срещу някой, застрашил техен човек.
За журналята обаче е забранено! Те нямат право да вдигат глас. Тяхната работа е да подтичват подир поредния мучащ австралопитек с широк гръб, обявил се за цар на държавата и най-голям неин съградител.
Или след друг от неговия сорт, с благо червендалесто изражение, който пръст би ял, но не би признал никога, че е пълен провал. И на висок глас да резюмират в новинарските им емисии къде са били и какво мъдро нещо са казали.
Гражданската позиция и остроумието на коментатора са забранени! Мисленето е смърт! Истината е излишна! Важното е да няма език на омразата! Как беше? „Уникалният етнически български модел”!
Създаден от перфиден мошеник, предател на интересите на своите сънародници, а не от дълговековното съществуване на хората, населяващи тази земя, като една човешка длан, както я наричаше един ревностен апологет на социалистическия интернационализъм.
Постоянно твърдя, че между уродията на този термин, измислен през миналия век, и „универсалните демократични ценности”, благо разпространявани от Обединена Европа (която без никакво замисляне натоварва на влакове, автобуси и самолети онези паразитиращи, за които Калин Руменов пише така честно и ги праща на майната си, откъдето са дошли), няма никаква разлика.
Още малко ми трябва да повярвам напълно и убедено в теорията за Новия световен ред. В която няма родина, няма морал, няма различни по ум и физически възможности хора, а еднотипни същества плюс „трети пол”, създадени да вегетират, живеят и умират слепи, с единственото предназначение – да хранят и обгрижват всячески системата.
Разбрах, че колегата (о, учудвате ли се?) съвестно и с изплезено от усърдие езиче, събрал гневните и на места доста сурови думи на Калин, през последните дни не смеел да се появява много-много из обществото. Съветвам го наистина да не се.
Когато случаят с дадения на прокурор журналист се разчуе, като нищо някой би му нарушил човешките права. По най-български и директен начин, сещате се. Затова ви моля, информирайте се подробно за хода на събитията. Мислете с главата си кой е прав и кой – крив и дали вие не сте на същото мнение. Европейският съд по правата на човека не може да осъди всички с акъла си, останали все още да живеят тук. И прочетете въпросната статия на Калин Руменов. Както и други негови.
Ще ви стане доста интересно, уверявам ви!
P.S. “Понеже сме космополитни, не можем да коментираме Холокоста, но можем да се изсерем съвсем спокойно върху Баташкото клане, а после да си избършем задника с портрета на Левски. Ако пък някой се претрие или му излязат хемороиди - само повикайте троянските коне и ще ви издействат компенсация от Съда по правата на човека.”
(из „Троянските коне в България (по Хайтов)”, автор Кaлин Руменов)
Къде остана свободата на словото? И то на истината? Не мога като Руменов и Максимов да си кажа името, не съм толко смел.Защото в нашата така наречена демокрация няма свобода на словото.
