Кирил Цветков: България ще я бъде! Напук на всички!


Кирил Цветков:  България ще я бъде! Напук на всички!
Началникът на Генщаба ген. Никола Колев, командващият ВВС ген.-лейтенант Димитър Георгиев (в средата) и бившият командващ Сухопътни войски ген.-лейтенент Кирил Цветков (вдясно) са авторите на плана за реформа в армията до 2004 г. Снимка: Венета Райновска
11 Юли 2014, Петък


Българската армия бе унищожена от собствените ни политически решения, не от някакви външни намеси, казва генерал-лейтенантът от резерва

Автор: Интервю на Огнян Марков

Генерал-лейтенант Кирил Цветков е роден на 11 септември 1947 г. в София. През 1968 г. се дипломира във ВНВУ "Васил Левски" във Велико Търново, профил „Химически войски“, с отличен успех. Задочно придобива и висше образование като инженер по органичен синтез. През 1980 г. постъпва във Военната академия за химическа защита в Москва, която завършва със златен медал.

Последователно работи като началник на химическа служба в Девета Горнобанска танкова бригада в София, старши помощник в отдел "Химически войски" на Първа българска армия и в управление "Химически войски" към командването на Сухопътните войски.

През 1988 г. преминава пълния курс на Академията на Генералния щаб на Руската федерация. Назначен е за началник на щаба на управление "Химически войски" в Сухопътните войски (СВ), а от 1989 г. е началник на управлението. През 1997 г. става началник на Оперативното управление на Главния щаб на СВ, а от 2001 г. е началник на Главния щаб на Сухопътните войски на България.

През 2001 г. му е присвоено звание генерал-лейтенант. През 2003 г. излиза в резерва. След напускането на редовната военна служба се занимава с обществена дейност. Автор е на книгата "Под сянката на промените и пагона", наричана от съвременниците Библията на прехода.
Генерал-лейтенант Кирил Цветков е награждаван с много ордени и медали, между които и с "Вярна служба под знамената" - първа и втора степен.
Включен е в списъка на бележитите българи на съвременността
.


- Като бивш началник на Главния щаб на Сухопътните войски, имате ли отговор защо се получи така през последните 25 години, че Българската армия беше буквално унищожена и крие ли се зад този тъжен факт чужда намеса?

- Българската армия  бе почти унищожена от собствените ни политически решения. Чуждото влияние се изразяваше преди всичко в изискванията за привеждане на системата за отбрана и армията към стандартите на НАТО. Имало е напъни за намеса от чужди държави, но те бяха изключение.

Например САЩ настояваха за съкращение на нашите военноморски сили и свеждането им само до брегова охрана. Също и за премахването на ракетите и подводниците ни. Подобни опити имаше и от съветници от Обединеното кралство, но французи и германци, например, никога не са си позволявали това. Проблемът е, че нашите политици слушаха без каквато и да е мисъл в главата нашепванията на такива съветници и бързаха да се презастраховат с крайни решения.

Не зная за директива на НАТО, в която да се настоява за съкращаване на армията или на бюджета за отбрана. Дори и сега Алиансът настоява за 2% от БВП разходи за отбрана, но ЕС е обхванат от манията за демилитаризиране, без да се отчитат измененията на военнополитическата обстановка. Точно това разминаване се използва от нашите политици за намаляване на разходите за отбрана. Но по-същественото е, че партиите не ги интересуват отбраната и сигурността, а само вотът на избирателите през определен период от време.


- На нас, бившите бойци от Трета българска армия, преди 1989 г. ни се внушаваше, че трябва да удържим броени часове предполагаемото нашествие, преди да пристигнат на помощ войските от Варшавския договор. Има ли страната ни аналогична защита сега, като член на НАТО?

- Е, чак пък броени часове… Малко пресилено. България беше основната сила на Варшавския договор на Югоизточния театър на военните действия и разполагаше със значителни сили. Имахме сухопътни войски с 12 дивизии, пет танкови бригади, четири ракетни бригади  и огромно количество артилерия и войски за поддръжка и осигуряване. Също така - мощни военновъздушни сили и стабилна ПВО система.

Военноморските ни сили бяха в състояние да осигурят съвместно със СССР защитата по море. Така че можехме да издържим  достатъчно дълго време.
При сегашното състояние на армията ни и като имам предвид сроковете за осигуряване бойната готовност на НАТО, едва ли сме в състояние да удържим толкова, че да обезпечим развръщането на помощните сили от Алианса при военен конфликт.


- Тоест сега, като член на НАТО, сме по-слабо защитени ли?

- По-слабо сме защитени поради състоянието на нашата армия. Отбрана се планира срещу вероятно най-силния противник. В противен случай можем да бъдем изненадани и лишени от възможността за адекватна реакция. За да не става това, трябват ни наши резервни сили, които да се включат в бойните действия в по-кратки срокове от тези на НАТО. А кога ще дойдат съюзните сили при тази бюрокрация на вземане на решения в Алианса си е чисто Божа работа. Затова ние трябва сами да си осигурим защитата, като с това изпълним изискванията на Конституцията ни, а също така и на чл. 3 от договора на Алианса.


- В тази връзка как оценявате състоянието и подготовката на резерва на Българската армия?

- Не мога да го оценя по простата причина, че България в момента няма резерв на армията и това е резултат от провежданата политика в периода 2009 – 2013 г. Тогава всички взеха да си вярват, че членството ни в НАТО само по себе си дава пълна гаранция за отбраната на страната.

В отговора на предишния ви въпрос развих едната страна на концепцията ни за сигурност и за пълноценно участие в пакта. Има обаче и друга - нашите политици още не са разбрали, че като страна членка имаме и задължението да предоставяме определен военен потенциал на Алианса. Така е във всички военнополитически съюзи.
Като не се грижим за въоръжените си сили, намаляваме способностите и на съюза - това е съвсем ясно. За щастие в последно време започна да се говори за създаване на резервни сили, но какво ще стане - никой не знае. А военнополитическата обстановка около нашия регион е взривоопасна. Но, принципно - да оставиш въоръжените сили без резерв си е държавно престъпление!


- На времето вие успяхте да спасите част от ракетните и зенитно-ракетните войски на Българската армия. Чии очи бодяха те, та бяха разгромени в мирно време? Както и българската бойна авиация впрочем...

- Бодяха очите на всички. Ние бяхме първа ракетна сила на Балканите и е естествено, че всички искат да я унищожат. Имахме на въоръжение страшните ракети СС-23 с далекобойност  над 400 км, неуловими за радарите и непроследими за времето на техния полет до целта. Те са си сериозна сила.

СССР унищожи тези ракети поради грешка на Горбачов, който подписал и за тях без съгласието на военните. А ракетите със среден радиус на действие, каквито са СС-23,  не влизаха в договора за унищожение на стратегическите ядрени оръжия… После американците се сетиха, че може да има такива системи и у бившите партньори на СССР.
Тогава един наш политик, за да го забележат американците, веднага изпял, че България има на въоръжение СС-23. И така се стигна до унищожаването им… Успях да скрия тактическите ракети „Точка” и това беше всичко. Поисках от министъра на отбраната за компенсация два дивизиона МЛРС (управляеми ракетни системи за залпов огън) със средна далекобойност 150 – 300 км, но не ни дадоха нищо.

А унищожението на зенитно-ракетните ни войски си беше чисто българска работа. Зенитно-ракетни комплекси „Круг” и „Куб” на Сухопътните войски бяха прехвърлени към ВВС, а те ги съкратиха, за да останат техните комплекси, които бяха по-стари от нашите. Колкото до тактическа авиация, просто няма пари, а и никой не иска да ни помогне. На  други страни подаряват цели ескадрили, на нас - нищо. На някои изсипват безвъзмездно всякакви помощи, въоръжение и техника, на нас - само залчета. Като подаяние.


- С какво се занимавате сега и какъв патриотичен призив бихте оправили към читателите на вестник "Десант"?

- Напуснах армията през 2003 г. по собствен рапорт. Занимавам  се с обществена дейност. Председател съм на Асоциацията на Сухопътните войски. Вече трети мандат съм председател на Обществения съвет по въпросите на отбраната, където членуват 28 организации с военно-патриотична насоченост. Работа без заплата и без стимули, но тя иска сърце и любов към България и армията.

Издаваме Алманах на Сухопътните войски и История на Сухопътните войски, търсим помощ и финансова подкрепа, но е много трудно. 
Какво да ви пожелая на  вас и на вашите читатели. Дръжте ръцете си на спусъка! Обичайте България и армията ни! Те имат нужда от истинска, неподправена любов и преклонение от своите деца. Ще дойде отново Видовден и ние отново ще застанем под бойните знамена. И България ще я бъде! Напук на всички!



0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки