В утрото на страшните ракети СС-23 в България


В утрото на страшните ракети СС-23 в България
Ракетна установка 8К11
08 Юли 2014, Вторник


След 25 години „демокрация“ от българската армия не е останало почти нищо. И никой не потърси отговорност от виновниците

Автор: Симеон Балевски, офицер от запаса

Знам, че други висши военни и специалисти са писали и пишат по въпросите, свързани с някогашната ни военна мощ и слава. Като обикновен редови офицер, аз искам да разкажа за онова, което им е убягвало от погледите. Това е така, защото те не са го видели с очите си, били са или твърде млади, или просто не са слизали там,  където някога се обучаваха ракетчиците.

Най-напред искам да кажа, че през 1961 г. ракетите СС-23 още не бяха на въоръжение в Българската народна армия, а вероятно и в Съветската армия. Тогава на въоръжение бяха оперативно-тактическите ракети 8К11. За времето си те бяха модерни, помня, че имаха далекобойност 270 км и с добра точност.
В началото на 60-те години на миналия век бях назначен за зам.-командир на Първи ракетен дивизион, с командир подполковник Таньо Вълчанов от гр. Каблешково, с когото се познавахме още от военното училище.

Ракетната бригада, в състава на която беше 1-ви ракетен дивизион, току-що беше сформирана в гр. Самоков. След като се представих на ръководството, започнах да изпълнявам поставените ми от него задачи, но още не бях видял тези мощни ракети, които се охраняваха в строго секретния парк. Все още нямах специален пропуск за там, но командирът на дивизиона на свой риск ме въведе в него и ми показа тези чудовища, завити с брезенти и разположени върху стартовите агрегати (верижни машини). Ракетите бяха пристигнали преди няколко дни на гара Костенец от СССР и под строга охрана бяха докарани през нощта в Самоков. Всички пътища вляво и вдясно от техния маршрут са били затворени.

Заедно с ракетната техника бяха пристигнали и няколко съветски ракетчици, с командир подп. Чернишов. Този офицер, когото лично познавам, е участвал в Отечествената война от нейното начало до самия й край.
Беше дошъл тук със своята съпруга, с която са воювали в един и същ артилерийски полк, и той често ни разказваше колко красива и смела девойка е била тя.
Съветските военни имаха задачата отблизо да запознаят нашите войници със сложната бойна техника и работата с нея. Трябва да кажа, че те безкористно и всеотдайно изпълняваха своите задачи.

Нашите армейци до един също бяха прекрасни момчета. Военните окръжия бяха изпратили в ракетната бригада все среднисти, много от тях с отлични характеристики. Между тях имаше синове на зам.-министри, какъвто бе синът на зам.-министъра на МВР Григор Шопов, който беше много съзнателен, ученолюбив и дисциплиниран войник. Такива бяха и всички останали и с тях се работеше лесно.

Ракетната бригада се посещаваше често от командващия ракетните войски и артилерията на БНА ген.-майор Мицо Гетовски от с. Борован, Врачанско. Най-младият генерал в БНА, едва 48-годишен, който се ползваше с голям авторитет и уважение сред подчинените.
Силно впечатление ми правеше честото присъствие на съветския генерал-лейтенант Надисев, мъж на около 60 години, висок и слаб. И в най-големите студове той потропваше с ботушите и с часове наблюдаваше в студената букса (специална сграда 10/10 м, височина 15 м), в която се водеха тренировките на екипажите,  и накрая  правеше оценка.

Ние, офицерите от дивизиона, отработвахме вместо войниците всички номера (длъжности) при подготовката на ракетите за стрелба; аз изпълнявах № 4. Когато изправяхме ракетата във вертикално положение, ген. Надисев ни правеше забележки, че действаме бавно и че допускаме грешки.
Когато разговарях с него, все ми се струваше, че мирише на барутен дим. Това е така, защото от началото на войната през 1941 г. до 1945 г. той пък е бил командир на артилерийски полк и е участвал в битката за Берлин.

Така с упорит, денонощен труд целият личен състав на дивизиона се готвеше за първия ракетен пуск на ракетата 8К11. Пускът се проведе в края на юни 1963 г. на територията на ракетен полигон в СССР. Резултатът от стрелбата е бил отличен, но за нея ще разкажат офицерите, които имаха късмета да присъстват на място и са още между живите. За съжаление, аз не бях на това голямо събитие.
След няколко години нашата армия беше превъоръжена с нови, по-модерни оперативно-тактически ракети СС-23. Те бяха с далекобойност от 480 км, с по-голяма точност и подвижност.

Ракетното изделие лежеше вече не върху верижния стартов агрегат, а върху дълъг модерен и мощен четириостен автомобил. С голяма гордост можем да кажем, че тези ракети, както и още около 15 ракетни дивизиона, бяха сигурна защита срещу евентуални нарушители на нашите граници.

След 1989 г., при демокрацията, родоостъпниците и американски слуги с такава стръв се нахвърлиха върху ракетната техника, че под чуждестранно ръководство тя бе нарязана и унищожена. Както беше ликвидирана почти цялата ни армия, а останалата ни бойна техника - самолети, кораби, танкове за милиарди, закупени от СССР чрез износ на продукция, предимно селскостопанската, беше пратена на бунището.
В същото време Турция разполага с 600-хилядна армия, с много и модерни самолети и ракети. Гърция и тя има силна 220-хилядна армия. Правя това сравнение с южните ни съседки, за да стане още по-ясно къде сме в момента ние.

Никой досега не потърси отговорност от президенти, премиери, министри на отбраната, от Димитър Луджев и всички след него за тежкото престъпление, което те извършиха по отношение на армията ни, срещу интересите на България. За тези техни деяния много малко се говори, с което не мога да се примиря.

Нашите генерали имат немалка вина за онова, което стана с българската армия и унищожаването на повечето наши ракети, които бяха верен щит за защитата на отечеството. Те, в лицето на висшето командване, гледаха на всичко безмълвно, без никакъв протест и опит да се спре това безумие. Пазеха си пенсиите, апартаментите и вилите. Никъде не се чу техният глас.
Не се опълчиха срещу предателите, така, както направиха стотици офицери и генерали от турската армия срещу правителството на Ердоган. Много от тези хора днес още са в затворите на Турция.


Ракетна установка СС-23

В категории: Горещи новини

7
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
7
Човека
18.03.2017 00:13:58
2
0
Човека говори конкретно за Самоков а там 8к14 не е имало! След 8к11 идват СС-1 Скът или 9К72. Други там не е имало. СС23 са били на друго място.
6
МАЗ-543 ,,Марино поле,,
19.02.2017 23:59:08
5
1
Точно , автора бърка . След 8К11 идва на въоръжение комплекса 8К14 и накрая 1986 идва SS23. Аз бях механник водач на Пусковата Установака МАЗ-543 и 5 номер в разчета по изстрелването на ракетата 8К14 през 1983 -1985 година.
5
Глупости на голееееми търкалет
23.01.2017 13:52:29
5
26
"родоостъпниците и американски слуги" !!!А вие бяхте също родоотстъпници,но руски слуги! Ненормалник.
4
Поручик
29.02.2016 13:52:08
24
1
Анархист, я стига глупости! Околната среда, дрън-дрън, нищо и няма на околната среда. Ракетите са сигурност, мощ и защита срещу нашите съседи които ни мразят и винаги са били наши врагове. Ти бил ли си войник, бе посерко. Утре като нахлуят разярените читаци или садистите от ИДИЛ, няма с какво да ги спрем, може би със задниците на такива либерасто-педерастчета като тебе екоглупако!
3
Телиш
08.05.2015 13:13:09
13
0
Автора бърка:няколко години след 8 к11 идва не сс 23,a 8к14.СС 23 идва чак през 1986.През 1989г. имах честта да бъда оператор по насочването в стартовия разчет на този уникален ракетен комплекс.
2
реалист
22.07.2014 13:25:18
10
3
Още един зелен фанатик. Бях до горивата две години: 80-82 и съм си жив и здрав.Което определено не може да се каже за недоразвитото ти "зелено" мозъче.
1
Анархист
09.07.2014 16:41:12
1
22
А защо не казвате какви екологични последствия за околната среда нанася една изстрелването на една ракета ?
Докога разните социалистически о.з. шапкари ще продължават да крият истината и за фаталните последствия върху здравето на личния състав вследствие на силно токсичните компоненти на ракетните горива ?
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки