Прокопий пчелар благославя меда


Прокопий пчелар благославя меда
Икона с изображение на св. Прокопий
08 Юли 2014, Вторник


В деня на светеца не се работи, за да не „изрови облак полето“


На 8 юли Българската православна църква почита паметта на свети Прокопий – покровител и закрилник на пчелите и пчеларите. Затова светията е известен още като  Прокопий пчелар.
Той е живял по времето на най-жестоките гонения на християните при управлението на император Диоклециан. Тъй като не искал да се откаже от християнската си вяра, бил затворен в килия, измъчван и посечен с меч.

Според едно предание, заедно с Прокопий измъчвали и двадесет девойки, новопокръстени християнки. Светецът им давал кураж и вяра, като ги успокоявал, че сватбата им с Божия син е висш дар, отреден не за всяка мома, а само за избрани. Оттогава при всяка венчавка в църквата се споменава и името на светеца.
Още в ранното утро в деня на свети Прокопий жените на пчеларите замесват тесто и изпичат два обредни хляба - „боговица“ (за Господ) и „светец“ (за св. Прокопий). Преди изгрев ги занасят при пчелните кошери, прекадяват ги с тамян и ги намазват отгоре с миналогодишен мед.

Докато прекадява, стопанинът нарича благословия: „Който е честит, честит берекетлия, на трън да седи, пчели да рои!“. След това от всеки кошер се взема по малко мед. Това е първият мед за годината и се вярва, че той лекува всякакви болести. Затова се пази през цялата година. С него се мажат питите в чест на Баба Шарка, мажат се и челата на децата, момите и невестите, за да не хващат уроки.

После всички отиват на църковна служба. След литургията жените раздават хляба помежду си, за да се роят пчелите и да дават много мед. В църквата оставят паничка с мед, която на следващия ден връщат у дома си. С този мед пък мажат болните от заушка, шарка или ужилвания.

В деня на св. Прокопий всяка жена прави „тръвнена пита“ (хляб с изображение на кошер). Тя се раздава само на роднини за здраве и дълголетие. Стриктно се спазва и правилото – сред кошери вода да не се хвърля, особено „нощна вода“.
Разказва се, че някога една жена, като се върнала от нивата, турила нощвите и омесила хляб. Сложила го в подницата и го хвърлила в пещта. Докато приготви вечерята, вече мръкнало. Взела, че изсипала водата от нощвите на двора.

Легнала да спи и до сутринта ръцете й се зачервили, подули се и по тях излезли бели мехури. Завели я при един баяч, който обяснил, че селянката е хвърлила „нощната вода“ върху самодиви и ще й изсъхнат ръцете. Оттогава съществува поверието, че използваната вода не трябва да се изхвърля нощно време на двора. В нея трябва да се пуснат три въгленчета и да се остави в къщи до сутринта.
Както по време на повечето църковни празници, и на този ден не се работи – в случая,  за да не „изрови облак полето“. Жените пък „пазят празника“, за да им „държат“ децата и да растат живи и здрави.


В категории: Традиции , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки