Учените влизат за пръв път в “Добруджанския Помпей” край село Абрит
Автор: Пламен Николов
Археологически проучвания на късноримската и ранновизантийска крепост Залдапа край добруджанското село Абрит ще започнат в средата на юли. Това е мащабен проект, който ще продължи десетилетия. Никога досега не са правени археологически проучвания на древния обект. А значението му за изследването на античната история на Добруджа е огромно.
Досега интерес към Залдапа проявяваха само иманярите. Последствията от дейността им са десетки изкопи, някои с внушителна дълбочина. Това са видимите последици от безразборното незаконно копаене. Невидимите щети са изпотрошени или изнесени зад граница артефакти, които са загубени завинаги за българската история. Залдапа е най-големият град във вътрешността на Добруджа в периода 4 – 6 век след Христа, център на уседналия живот в този край на провинция Малка Скития.
Историци правят паралел и го наричат “Античният Добрич”. Крепостта Залдапа е разрушена при хунските нашествия в началото на 7 век. Населението е избито и след като животът тук е замрял, крепостта никога не е била възстановена.
Археолозите са убедени, че когато започнат разкопките, ще намерят останките на древните жители на Залдапа. Затова и наричат този унищожен град “Добруджанският Помпей”. Очакват се изключително ценни находки, които могат да превърнат Залдапа в истинска научна сензация.
Заслуга за стартирането на археологическите разкопки има кметът на община Крушари Добри Стефанов. Той отлично разбира, че древният град може да стане изключително привлекателна дестинация за исторически и културен туризъм.
Затова и в началото на годината в общинския бюджет на Крушари са заложени 10 000 лв. за започване на проучванията. За пръв път от 25 години насам е осигурено и държавно финансиране на разкопки във вътрешността на Добруджа.
Отпуснатите с решение на Националния експертен съвет за теренни проучвания средства са в размер на 40 000 лв. Още 10 000 лв. са осигурени от частни спонсори. Така за тазгодишните проучвания на археолозите са събрани 60 000 лв.
Разкопките ще ръководят двамата най-изтъкнати добруджански учени в областта на късноантичната и средновековна история – проф. д.и.н. Георги Атанасов, директор на Регионалния исторически музей в Силистра, и доц. д.и.н. Валери Йотов.
Заместник научен ръководител на обекта ще бъде Добри Добрев – главен уредник в отдел “Археология” на РИМ – Добрич. Към проучванията в Залдапа интерес проявява и един от най-изтъкнатите в световен мащаб познавачи на античността – проф. Доминик Моро.
Проучванията ще започнат с разкопаване на крепостната стена, която е добре запазена, но е покрита с пръст. Ще бъдат проучени още уличната система на древния град и раннохристиянска базилика, поясни Добри Добрев.
Друг добруджански обект, който ще се разкопава от археолози това лято, е късноантична и средновековна крепост в местността Славната канара, недалеч от добричкото село Прилеп. Средствата за проучванията там са осигурени от бюджета на Община Добричка и възлизат на 20 000 лв.
Обектът е малък и може да бъде проучен за едно лято. След това може да се социализира и да се превърне в интересно място за посещения и отдих сред природата.
Тук разкопки са правени в края на 80-те години на миналия век от доц. Сергей Торбатов. Обектът е интересен, защото обхваща доста голям период от време – от късната Римска империя /4-5 в./ до първите десетилетия след падането на България под турско робство (15 век). При предишните археологически разкопки тук са били открити останки на кръстоносци от похода на Владислав Варненчик. Проучванията в местността Славната канара ще се ръководят от Боян Тотев – археолог в РИМ – Добрич.
Планираните подводни проучвания край Шабла са пропаднали заради отказа на съветниците в крайморската община да предоставят обещаните 10 000 лв. Общинарите са проявили егоизъм и не са отпуснали средствата с мотива, че не са съгласни находките, които евентуално ще бъдат открити при подводните проучвания, да отидат в добричкия музей.
От Крушари до с. Абрит пътят е труден ,но след това е нов асфалт до самата крепост ,която пътят е прорязал при строеж.
Според мен тук трябва да се разкрива много ,а по обработката на камъка мисля че има дворци правени по онова време.Между разкритията и пътя има нещо което ще е полезно и сега за държавата.
