В нея са отсядали легендарният поет и френският президент Франсоа Митеран. По-късно изящната сграда в Стария Пловдив приютява тукашните писатели
Автор: Камен Колев
Пловдивските писатели се опълчиха срещу държавата заради намерението й да разиграе на търг творческата им база в Пловдив. Тя се намира в историческата къща „Ламартин", в която три дни е живял известният френски поет и пътешественик по време на обиколката си из Ориента.
Майсторите на перото под тепетата смятат, че тукашната областна управа неправомерно се разпорежда с култовата постройка. В същото време пловдивският губернатор Венцислав Каймаканов опонира, че всъщност творците я били обитавали незаконно.
Повод за разменянето на тези реплики стана намерението на държавната администрация в града да разиграе на търг апетитния имот в сърцето на Стария Пловдив. Членовете на местното писателско дружество веднага реагираха с отворено писмо, в което окачествяват това решение като нарушаване на Закона за културното наследство.
В обръщението си до различни институции в страната те посочват, че къщата „Ламартин" се явява активно средище на културния живот под тепетата още от 1974 г., когато е реставрирана, до наши дни. През целия този период в нея са провеждани редица значими литературни събития. Два пъти в стаите й е отсядал и френският президент Франсоа Митеран.
Пловдивските творци на художественото слово настояват сградата да запази настоящото си предназначение като духовно средище. „Подали сме необходимите документи в Областна администрация – Пловдив за безвъзмездно ползване на къщата. Има и съгласие на Министерството на културата, но изведнъж процедурата беше спряна и областният управител обяви къщата на търг. Държавата е длъжна да защити своите културни дейци и къща „Ламартин" като национален паметник на културата!", категорични са те в отвореното си писмо.
Същевременно обаче областният управител Венцислав Каймаканов обяви, че имотът е бил даден от общината на писателите с договор за ползване до 1998 г. и оттогава до днес те го стопанисват неправомерно. През 2012 г. Дружеството на пловдивските писатели е депозирало писмо до Областната управа, с което е поискало къщата да му бъде предоставена за ползване за срок от 10 г. Бившият губернатор е препратил документите в Министерството на културата, откъдето дали съгласие за отдаването. Година по-късно обаче от Финансовото министерство изразили съображения, че писателското дружество е учредено в частна полза и няма право да ползва имота безвъзмездно. Така преписката била прекратена. През това време дружеството сменило статута си от частен на обществен. Но не е предприело стъпки за подновяване на искането си.
При встъпването си в длъжност Венцислав Каймаканов направил инвентаризация на всички държавни имоти в Стария град. Тогава установил, че писателите ползват къщата без законово основание. Той обясни, че дружеството не плаща разходите за ток и вода. Затова и решил да обяви сградата на търг и да я даде под наем. Месечната сума, по оценка на „Пловдив инвест", е 1599 лева без ДДС. Наемът е за триетажна сграда, едноетажно помещение и двор. По думите на председателя на Дружеството на пловдивските писатели Начо Христосков, тяхната организация е с нестопанска цел и всичко се върши на доброволни начала. Все пак творческото им обединение получава общинска субсидия от 6000 лева, с която организира срещи с писатели, премиери и литературни четения.
Преди година пред медиите Начо Христосков изложи идеята си къщата да стане международен писателско-преводачески център, като за целта дружеството възнамерява да кандидатства в национални и международни програми, подпомагащи културата. Каймаканов твърди, че той и екипът му многократно са обяснявали на председателя на Дружеството на пловдивските писатели какви стъпки трябва да предприеме по въпроса със стопанисването, но нищо не е било направено. Затова алтернативата била имотът да се обяви на търг или пък да се започне процедура по учредяване безвъзмездно право на ползване с решение на Министерския съвет. За целта обаче собствеността на имота трябва да се преобразува от публична в частна държавна.
В защита на къща "Ламартин" бе създадена и специална страница в социалната мрежа „Фейсбук“. „Да е ясно на всички – културното наследство на България е на всички и не се продава!", изтъкват в мрежата администраторите на страницата и призовават пловдивчани, сдружения, творчески съюзи, политически партии, неправителствени и културни организации да защитят Дома на пловдивските писатели.
Те припомнят, че именно в Пловдив Иван Вазов пише „Епопея на забравените", „Чичовци" и „Немили-недраги", а Захари Стоянов - първия том на „Записки по българските въстания". Тук творят за известен период от време Константин Величков и Петко Р. Славейков. Следа в Града под тепетата оставят още Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Николай Райнов, Петър Динеков, Николай Лилиев.
През 1855 г. именно в Пловдив е открито първото българско издателство на Христо Г. Данов. През 1936 г. тук е създаден литературният клуб „Пейо К. Яворов". Негов председател през 1948 г., когато вече се води литературен колектив „Христо Смирненски", става Димитър Димов, написал по-късно класиката си „Тютюн".
„Цветето на Джамбаз тепе"
Заради изящната си и уникална архитектура, къща "Ламартин" навремето била наричана „Цветето на Джамбаз тепе". Други пък казват, че погледната от подножието на хълма, прилича на красива птица с разперени криле.
Неин собственик бил гъркът Георги Мавриди, който я построил през 1829 г. на ъгъла между три улици в Стария Пловдив. Теренът под нея е много стръмен, затова фасадата към улицата е триетажна, а към двора - на два етажа. Всеки кат е изнесен еркерно над долния и по този начин обемът на сградата се разширява във височина. Носи името на Ламартин, макар легендарният френски поет да отсяда в нея точно за три дни. Легендите мълвят, че през 1833 г., завръщайки се в родината си от дълго пътешествие, французинът отсяда в Цариград. Той се движи с керван, придружаван от съпругата и свитата си, както и от двама помагачи татари, които подготвяли местата за нощувка.
От Одрин до Пловдив френският поет и пътешественик пътувал три дни. На влизане в Града под тепетата към него препуснали конници. Един от тях - Георги Мавриди, пръв го настигнал и докоснал дрехата му. Това означавало, че високият гост трябва да остане да пренощува в къщата му. Посрещането на Ламартин в Пловдив било изключително тържествено и на улицата излезли много хора. Да го приветстват пристигнали лично кметът на града и други знатни личности.
Описвайки това си пътешествие, французинът разказва, че къщата е просторна и изящна, с 24 прозореца и европейско обзавеждане. Собственикът Мавриди, според него, бил изключително благороден и мил човек.
През годините всички започват да наричат паметната постройка къща "Ламартин", а в една от стаите й и до ден днешен има малка музейна сбирка с бюст на френския поет, карта с маршрута на пътуването му и фотоалбуми с избелели снимки. За неговия престой тук известява и каменна паметна плоча. Друга табела пък съобщава, че точно 170 години по-късно в този дом е отседнал и президентът на Франция Митеран. През 1927 г. къщата е обявена за народна старина и е регистрирана в Държавен вестник. През 90-те години на ХХ век терминологията е осъвременена и имотът вече се води паметник на културата от национално значение.
Направени са няколко реставрации, последно през 1975 г. Тогава сградата е изградена почти наново. През 1978 г. държавата я предоставя за творческа база на Съюза на българските писатели, който я обзавежда с подходящи старинни мебели. През 1989 г. литераторите изнасят имуществото си от сградата и през 1990-1991 г. в нея се настанява Дружеството на пловдивските художници. Оттогава в ремонт или реставрация на великолепната постройка не е вложена и стотинка.
