Сбирката е втората по големина у нас и съдържа над 40 000 експоната
Автор: Камен Колев
Едно от местата, които не са за пропускане, ако минавате през Пловдив, е чудно красивата сграда на Етнографския музей в Стария град. Освен че може да се насладите на изящната архитектура на някогашната богаташка къща, можете да разгледате втората по големина в България етнографска сбирка, която съдържа над 40 000 експоната.
Етнографският музей се намира в една от най-красивите къщи в архитектурния резерват, на север от Хисар капия. Някога е принадлежала на търговеца Аргир Куюмджиоглу. Строена е през 1847 г. от майстора строител хаджи Георги от село Косово, Смолянско. Къщата е двуетажна от западната си страна и четириетажна от източната заради естествената денивелация.
Използвана е и част от крепостната стена. Заради размерите си е наричана още „Царската къща” – заема 570 кв. м площ, има 12 стаи, разположени около огромни салони. Забележителна е със 130-те си прозореца и големия добре подреден двор, потънал в зеленина. Великолепната дърворезба на таваните е уникална за всяко помещение, богато декорирана е отвън и отвътре с растителни мотиви. Характерни са вградените долапи и алафрангите.Аргир Куюмджиоглу, виден търговец от български произход, но силно гърчеещ се, купува мястото от Янаки Груев. Търговецът се изселва от България в Истанбул след Освобождението, а красивата му къща започва да се използва за най-различни цели.
От 1898 г. до 1902 г. е девически пансион. След това е служила за работни помещения на шапкарската фабрика на Гарабет Карагьозян, за склад на брашно, за оцетна фабрика.
През 1930 г. къщата е купена от търговеца на тютюни Антонио Коларо. Той възнамерява да я разруши и да построи тютюнев склад на нейно място, дори започва да укрепва основите с бетонни стени. Общината обаче не му позволява и през 1938 г. откупува сградата.
По това време вече къщата се нуждае от основен ремонт. Подменени са дъските на подовете, направена е нова букова стълба с парапет, сменени са прозорците и вратите, а фасадите са измазани.
През 1951 г. фасадата към двора е боядисана и изписана от пловдивския художник Д. Павлов. На снимките от онова време се вижда, че цветът е бил светъл, най-вероятно охра. Боите обаче се оказват нетрайни и 9 г. по-късно отново се налага реставрация.
Вътре са открити фрагменти от оригинално изписване и възрожденската живопис е възстановена.
Стрехите, прозорците, капаците, вратите и колоните са боядисани в светлосиво и бяло. Конструкцията на сградата е дървена и е изработена от дъб. Външната архитектура също е интересна, защото фасадите са разработени по различен начин. Югозападната е симетрична, а източната се дели на 6 части, които излизат стъпалообразно една пред друга.
Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада.
Салонът на горния етаж е дълъг 18,5 м, има резбован таван, богато изписан холкел и тържествена трикрила стълба. Стените на всяка стая са оцветени в различен цвят – синьо, охра, червено, зелено, оранжево. Разделени са на пана от бели прави или вълнообразни линии, често завършващи с капители. Украсата се допълва от алафрангите, долапите и вратите от буково дърво.
Просторните стаи и изписани стени са украсени с геометрично профилирани дъсчени тавани, великолепни дърворезбовани „слънца”. Според архитекти, къщата е израз на разцвета на барока на пловдивската жилищна архитектура от средата на 19 век. Тя е паметник на културата с национално значение заради интересната си архитектура, съчетана със средновековните останки и богатите си стенописи и дърворезби. В нея днес се намира пловдивският Етнографски музей, вторият по големина в страната.
Първата идея за създаването му е от края на 1891 г. След четвърт век по предложение на Стою Шишков местната администрация решава да се създаде Окръжен музей. Неговата основна цел е събирането на материали, свързани с миналото и настоящето на Пловдивския регион, които да илюстрират неговата история, икономика, художествени занаяти и бит.
Началото е поставено на 22 януари 1917 г., когато в Окръжната палата е свикано съвещание, на което е решено "да се учреди при Постоянната комисия един Окръжен музей". Правилникът е одобрен на 20 юли 1918 г. и музеят отваря врати. Започва усилена работа по събиране, заснемане на експонати и популяризиране на сбирката. През 1930 година музейните ценности са над 500. Осем години по-късно музеят е преместен в Куюмджиевата къща, определена за общинска къща музей.
На 14 октомври 1943 г. Етнографският музей е отворен за посещения. Десетина години по-късно е открита постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Експонатите представят традиционната материална и духовна култура на Пловдивския край, между Стара планина и Средните Родопи и от горното течение на Марица до Чирпанските възвишения.
Любителите на историята може да проследят развитието на селското стопанство, занаятите и търговията. А автентичните облекла, тъкани, шевици, музика и танци на основните етнографски групи в региона – рупци и тракийци, проследяват голямото разнообразие на народната култура.
Музеят съхранява над 40 000 движими паметници на културата. В постоянната експозиция земеделието и животновъдството са представени като основни поминъци на населението от региона. От традиционните занаяти тук са намерили място едни от най-характерните за периода на Възраждането – абаджийство (производство на вълнени платове) и гайтанджийство (производство на цветни вълнени шнурове), грънчарство, медникарство, железарство. Златарската работилница е експонирана с целия си инвентар в музея.
Изключително богата е и колекцията от накити и църковна утвар.
В една от залите са експонирани традиционни народни костюми, тъкани и килими, в друга - музикални инструменти и обреден реквизит. Някои от стаите са именувани според експонатите в тях - Копривщенска, Родопска стая, Пловдивска гостна стая. Във всяка са изложени автентични експонати, които ни разказват за бита и културата на населението в региона.
В сбирката на Етнографския музей има и богата колекция от над 100 ценни картини, икони, статуетки, пана, дърворезби, метални пластики. Сред авторите са художници като Симеон Велков (1885 г. – 1966 г.), Коста Форев, Георги Божилов-Слона (1935 г. – 2001 г.), Димитър Киров (1935 г. – 2008 г.), Колю Витковски (1925 г. – 1999 г.). Над 2000 екземпляра съдържа и фототеката - безценни илюстрации на живота в Пловдив и региона, портрети, облекло, архитектура, бит, празнична обредност.
По-голямата част от снимките са черно-бели, върху картон и датират от началото на ХХ век, а техни автори са най-известните фотографи по това време. Експозицията включва уникалното платно на Иван Мърквичка (1856 г. – 1938 г.) „Пазар в Пловдив” (1888 г.) – едно от първите произведения, които отразяват всекидневния живот на българския град след Освобождението.
Целогодишно Етнографският музей домакинства изложби, срещи, фестивали. От 23 до 29 юни 2014 г. в двора на някогашната Царска къща се провежда Седмица на традиционните занаяти. За осма поредна година над 40 майстори на народни занаяти от цялата страна представят уменията си. Те демонстрират традиционни технологии, като всеки ден е представен отделен занаят. А в двора на музея любопитните да научат тайните от миналото могат да видят възстановки на стари български обичаи за здраве и плодородие.
