Вицовете за метеоролозите нямат край. Пословично е и тяхното безсилие да спретнат що-годе читава прогноза за времето.
Автор: Диана Славчева
Или климатичните капризи стават все по-непредсказуеми, или просто не могат да бъдат предвидени и за час напред, въпреки все по-модерната техника, на която се разчита за предричането им.
Затова може би най-правилно е специалистите да постъпват като една настояща колежка на Любка Кумчева, която по една телевизия на въпрос, зададен й в разгара на наводненията за това какво да очакваме занапред, отговори: „Да се надяваме, че през юли ще дойде лятото“.
То това е малко като в оня анекдот за индианците, дето събирали дърва, та затова бледоликите им братя решили, че идва люта зима, ама нейсе... Ние всички се надяваме лятото да дойде – поне до края на сезона.
Което не попречи на един професор от БАН да попари тези дни надеждите ни, пророкувайки, че август може да ни поднесе неприятни изненади. И по-конкретно – нов потоп да удари по-северните части на Дунавската равнина. Изобщо, страшно щяло да стане.
Не това предвещава обаче дългосрочната прогноза за август, обнародвана от Информационния център на Научния институт по метеорология и хидрология при родната ни академия на науките, на който същият този професор е зам.-шеф. Според нея, през най-топлия месец на годината би трябвало да очакваме времето да е по-сухо и по-топло от обичайното.
Един друг метеоролог отрано рече, че най-много дъжд ще се излее между 10 и 20 юни. И позна. Но пък посъветва, че за лятната си почивка е „най-добре да изчакаме до август“, когато ще има слънце.
Ще ли се сбъдне или не някоя от тиражираните разнопосочни метеорологични прогнози, в крайна сметка няма значение. Защото по принцип трябва да сме готови за всякакви прищявки на майката природа, дето всяка зима ни изненадва с падането на сняг. Хайде поне да не се чудиме, че през лятото вали дъжд. Понякога пороен дори.
Независимо дали предвещаваните валежи ще се изсипят над родината ни, или ще настъпи вселенска суша, коритата на българските реки трябва да бъдат почистени, язовирните стени – добре поддържани и сигурни, а дърветата, укрепващи почвата и спиращи напора на стихиите – оставени да си растат в горите. И разбира се – незаконните постройки по свлачища, долища и всевъзможни неподходящи терени – съборени.
Иначе пак ще има да се вайкаме за невинните жертви, огромните материални щети и прекършените съдби, които оставя след себе си всяко природно бедствие, срещу което не сме взели отрано мерки.
До август има още време. Ако се намерят отговорни управленци в държавата ни, има какво да предприемат, за да не ни изненада времето през този месец. Но, както казват руснаците: „Ще поживеем – ще видим“.
