След три години бавене и след значително орязване на средствата за реновиране, “Св. Николай Мирликийски” скоро ще бъде в целия си блясък
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
От началото на юни в централната част на град Златарица кипи бурно строителство. Разпъват се скелета, стотици керемиди са стоварени и чакат майсторите да ги поставят на мястото им. И това оживление в иначе позамрелия общински център не е свързано с изграждането на нов хотел или на поредната кръчма, а с ремонта на местния православен храм “Свети Николай Мирликийски”.
В уютно озеленен двор, напомнящ ни за отминалите славни времена, се кипри Класното училище, а до него е параклисът, в който миряните палят свещ, докато църквата временно е превърната в строителна площадка. Най-отпред гордо извисява островърхия си купол камбанарията, а величественият храм гъмжи от строители.
По Програмата за развитие на селските райони Църковното настоятелство спечели проект за 380 000 лева. В течение на времето, за период около три години имаше забавяне, сменяха се правителства, настъпиха проблеми в управлението на държавата и парите за ремонта се намалиха с 80 000 лева. Сега разчитаме на 296 хил. лв. Майсторите вече са тук и работят съвестно, трябва да приключат до края на тази година, казва, посрещайки ни в храма, отец Петър.
Указ на Орешарски орязал парите за храма
„Получихме от правителството на Пламен Орешарски анекс за орязване на средствата, който не търпи никакво възражение и не можем да го обжалваме. Първият финансов удар дойде, когато от Министерски съвет „икономисаха“ 40000 лева от проекта и ни посъветваха тези пари да си ги намерим от частни инвеститори и дарители“, обяснява с болка в гласа иначе благият свещеник.
Средствата, с които църковното настоятелство разполага в момента, ще стигнат горе-долу за ремонт на покрива и на пода в храма, който се наводнил по време на последните проливни дъждове.
Балконът на църквата също е пострадал, има пропадане и под арката на входа, но до тях едва ли ще се стигне, обясняват ни домакините.
Положението никак не е розово, личи от обяснителната записка към архитектурната част на проекта за ремонта на църквата. „Обектът е в сравнително добро общо конструктивно състояние, като отделни части имат сериозни повреди и се нуждаят от намеса“, пишат проектантите арх. Радосвета Кирова, арх. Лилия Кадийска и арх. Николай Баровски.
В най-източния свод над олтара има диагонална пукната, частично опадала мазилка, фугата между тухлите е поне 2 сантиметра. Арката над западния вход е сериозно повредена, вероятно вследствие на провисването на емпорията. Цялата стена наоколо е напукана - вертикално и хоризонтално.
В същото тежко положение е и северната част. Прогнили са дървените колони, подпиращи хоризонталната конструкция на емпорията. Дюшемето на пода е в много лошо състояние, някои участъци са напълно изгнили и пропаднали, покрити временно с ламарини или килими.
При последните ремонти преди няколко десетилетия майсторите са си „оставили ръцете”. Сложили са керемиди, които са неподходящи за сложната повърхност на покрива. Връзката между куполите и уламите е направена изключително некачествено с огромни кривини и отвори между ламарините, заключват архитектите, направили огледите при подготовката на документите за новия ремонт.
Заради течовете голяма част от стенописите са повредени и в лошо състояние. Олтарът е замърсен със сажди от горенето на некачествени свещи и липсата на подходяща вентилация. По проекта се предвижда и цялостно реконструиране на електрическата инсталация на храма, монтаж на допълнителна топлоизолация, на два осеви вентилатора за отвеждане на дима от свещите, както и на три калорифера за отопление. Ще има и инвалидна рампа.
Царят Освободител и Паисий Хилендарски
са изобразени заедно на един от стенописите в храма. Рисуван е през 1992 г., в памет на годишнина от битката при Попово бърдо. Тези медальони на освободителя Александър Николаевич и на отец Паисий са уникални и никъде другаде в България ги няма изографисани в църква. Образите им са единствено в криптата на храма на връх Шипка, но в подземията, обяснява отец Петър.
Три от иконите на олтара - на Христос, св. Николай и Тайната вечеря, са дадени за реставрация на студентите по иконопис като дипломни работи при завършването им във Великотърновския университет. Вътре в олтара преди няколко години беше направена реставрация на стенописите по изричното желание на дарителите.
Вътрешният интериор е изписан по канон и е дело на художниците Ангел Христов, Георги Писачев, Денко Македонски, Христо Апостолов и Илия Белев от гр. Галичник, Македония, и са завършени през 1932 г.
Иконописта представлява едроплощни живописни сцени в стиловите особености на 20-30 години на ХІХ век. Иконостасът на църквата представлява плоскости, върху които майсторът иконописец е нанесъл икони. Църквата е обявена за паметник на културата от местно значение през 1981 година.
Основните проблеми за сегашното състояние на църквата са породени от периодични продължителни течове от покрива в основите на куполите и уламите. Преди десетина години бурен вятър отнесе ламарините от куполите и водата започна безпрепятствено да влиза в храма, унищожени са и части от живописта.
В Златарица има църква от четири столетия
През далечната 1628 г. нуждата от църковно православно средище принуждава тогавашните първенци на Златарица да издействат разрешение от султана за построяването на храм. В първоначалния си вид църквата е построена и осветена през 1634 г. върху основата на разрушен параклис. В градежа участвало цялото население.
Въпреки трудностите и забраните, които повелявали как да бъде изградена и каква да е българската църква според турските закони, прилагани към българите, това не попречило на златарчани да си построят такъв храм, какъвто на тях им приличало и са искали да имат.
Така те вдигат просторна и красива църква. Затова строежът се извършвал през нощта, тайно и не без известен риск.
За да имат своя църква, златарчани били задължени от турските власти да плащат по 25 гроша в полза на джамията в съседното село, носещо днес името Родина. В църквата се служи до 1883 г.
През април 1875 г. първият търновски митрополит Иларион Макариополски държи в храма вечерня-нравоучение срещу езическите обичаи.
В края на ХІХ век църквата е разрушена но олтарът е запазен в сегашния църковен двор. Заграден е с каменна зидария и метална ограда. Върху жертвения камък е издигната каменна колона, върху която на отлята от бетон плоча е изписан надпис, който посочва, че през 1634 г. е била съградена старата църква.
Сегашният храм в този си вид е строен през 1860 и завършен през 1884 г. изключително с труда и средствата на населението. Сумата, необходима за построяването, се разхвърля като данък от 100 до 600 гроша, в зависимост от заможността и имотното състояние на домакинствата. На майсторите е платено 143 000 гроша или 1075 златни лири.
Строена с широк замах, погълнала много пари, църквата “Свети Николай Мирликийски” увековечава сплотеността на възрожденските златарчани.
Добрият български майстор Уста Георги, ученик на майстор Колю Фичето, интерпретира по своеобразен архитектурен начин пространството, при което резултатът е поразителен - високо в центъра на града се извисява масивна каменна постройка, величествена трикорабна, двукуполна базилика и камбанария. Осветена е през 1902 година.
За запазване на църквата в Златарица през 90-те години на ХХ в. започва реставрация на централната част на храма, но средствата не достигат. Ако не ни бяха орязали парите за ремонта, куполите можеше да бъдат обшити с медна ламарина, която е дълговечна, а не с поцинкована, обяснява отец Петър.
Хората в Златарица са силно вярващи, дано за Коледа храмът да е готов, за да правим службите както е редно, да има венчавки, кръщавки и достойно изпращане на покойниците, казва, изпращайки ни за довиждане, свещеникът.
