В българското село Черни Вит се произвежда единственото плесенно сирене на Балканите. За малко то е щяло да бъде безвъзвратно загубено, но благодарение на усилията
на местния кмет и екип биолози, то отново е открито, а рецептата му – съхранена за кулинарията. Преди години в Тетевенския Балкан са се отглеждали хиляди стада с овце. Жителите на село Черни Вит са произвеждали и съхранявали козето и овчето сирене в дървени качета. Саламурата се отцеждала, докато парчетата сирене не изсъхнат напълно. През лятото се е складирало в кошарите по пасищата, едва в края на сезона се е прибирало в избите по селата.
Задължително условие било температурата да е от 10 до 12 градуса, както и да има постоянна влага. Когато качето се отваряло през пролетта, ефектът от взаимодействието на хладния и влажния въздух бил образуването на плесен.
През 70-те години на XX век дървените качета са заменени от пластмасови бидони, тъй като местните смятали сиренето за некачествено и развалено. Така разпространението му спряло и плесента започнала да изчезва.
През 2007 г. специалисти от международната организация Slow Food откриват и представят зеленото сирене от Черни Вит на световното изложение в италианския град Бра. Там българският млечен продукт е оценен високо благодарение на качеството и уникалността си.
У нас пристигат и италиански специалисти, за да търсят оригинални местни ястия. Интересът към млечните деликатеси отвежда експедицията до тогавашния кмет на Черни Вит Цветан Димитров. Той си спомня, че като дете е опитвал от "зеленясалото сирене".
Цветан и съпругата му Цонка трескаво започват издирване на продукта, но понеже в Тетевенския Балкан повече от 30 години се използват само пластмасови бидони, намирането му се оказва трудно. А и според възрастните хора за плесенното сирене няма рецепта: „То само си става зелено.
”Въпреки първичния неуспех, Димитров не се оказва. Дни наред търси от врата на врата, от махала на махала. Накрая стига до къщата на баба Ненка и дядо Кольо, които живеели високо в планината без течаща вода и ток.
Отглеждали около 80 кози и овце. Благодарение на това, че още използвали дървени съдове за съхранение, старците намерили останало малко сирене – колкото кибритена кутийка. Така зеленото сирене на с. Черни Вит било спасено за поколенията. Идеята на Цветан Димитров не е този продукт да се пусне за масова консумация, а с него, като местно производство, да се привличат туристи и да се създаде поминък в селото. Десетина човека са обучени вече да работят по старата технология, но проблеми с администрацията още не позволяват да се стартира такъв проект.
