Къде са и на кого са останките от храма, вече проучва и Темида
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът и архив
Както стана въпрос в едно от последните издания на предаването „Час по България“ по телевизия СКАТ, арменската църква „Сурп Аствадзадзин” във Велико Търново изчезна - в преносния и в буквалния смисъл на думата. Храмът, съществувал няколко века, „се изпари” дори по документи. Мястото, където днес са останките, е частна собственост.
Арменската общност в България води официално разследване за мистериозно изчезналата си древна светиня в старопрестолния град. Къде и чия е арменската църква, се занимава вече и Темида.
Храмът не фигурира в никакви планове, след като е актуван само като общински имот през 2008 г. и впоследствие със заменка беше даден на великотърновския предприемач Стоян Стоянов за няколко маломерни апартамента. Само кризата спаси руината вече да се е превърнала в хотел, каквито планове имаше за имота предприемачът, който допреди няколко месеца оглавяваше местната Камара на строителите във Велико Търново. Архимандрит Абгар Овакимян, архиерейски наместник на Арменската апостолическа църква, е изпратил специално писмо до градоначалника Даниел Панов, с което изрично настоява църквата да им бъде предадена. Арменският духовник е депозирал и серия документи и исторически факти, с които доказва, че храмът е съществувал.
Казусът с арменската църква в Търново е от дълго време. Парадоксалното обаче е, че само преди 6 години тя буквално е заличена от всички документи с актуване като класическа общинска собственост и веднага след това следва заменката. Мястото, където сега са руините й, е едно от най-апетитните за предприемачите години наред, защото е в подножието на крепостта Царевец и с прекрасна гледка към Трапезица и Арбанаси.
Църквата фигурира в актове отпреди няколко века и е посочена като граници на съседния хан, дарен от местния абаджийски еснаф на Преображенския манастир. Арменците предоставят на кмета Панов и документ от своя архив, датиращ от далечната 1753 г.
Той представлява решение на местния съдия по повод спор за църквата с дубровничанина Стефан. Мъжът проявил претенции към земята на храма, но турският съдия от онова време категорично се произнесъл в полза на арменците, доказват автентичните документи.
Светинята фигурира и в един от първите пътеводители на Велико Търново, изготвен през 1893 г. от Христо Константинов. В него се казва, че в града има древна арменска църква с 25 надгробни плочи на знатни арменци. Тя е била полувкопана, както и останалите храмове в старата столица, с два входа и два надземни етажа.
За да докаже наличието на църковния обект, документи и стари архиви проучва и Симеон Симеонов, вещо лице към Великотърновския окръжен съд. Местната адвокатка Спаска Бенчева-Асланян, потомка на стар арменски род, разказва, че експертът е открил първия кадастър на Търново от 1907 г., в който фигурира и арменският храм. Необяснимо обаче той изчезва от втората кадастрална карта на района, която е правена през 1999 г.
„Започнаха да копаят за основите на хотел и се показаха останките и гробовете на арменската църква, след което от бившия Институт за паметниците на културата и Регионалния исторически музей във Велико Търново спряха строителството, докато се правят разкопки. По закон трябва да следва консервация. И е недопустимо върху гробовете да се направят тоалетни например“ – категорична е адвокат Бенчева.
През лятото на 2009 г. при проучванията на останките екипът, ръководен от археолога Хитко Вачев, се натъкна на каменен кръщелен купел, олтарната маса с врязан кръст и няколко надгробни плочи. Купелът е вграден в северната стена на храма и вероятно е дарен от богата арменска фамилия.
Руините от древната християнска сграда се намират зад паметника на Никола Пиколо, където преди години съществуваше любимото за много търновци заведение “Кацата”. Петнадесетина години кръчмата се пълнеше с клиенти, които не са и подозирали, че под столовете им лежат останките на арменски храм, носещ името на света Богородица и просъществувал близо пет века.
Първите исторически сведения за него датират от средата на ХVІ век и сочат, че той е бил притежание на дубровнишките търговци в Търново. През 1640 г. църквата е описана от католическия епископ Петър Богдан като „дълга 13 стъпки, широка седем стъпки с дървена горна част и великолепен олтар от мрамор, подарен от кардинал Балдини”.
Археологическите си разкрития проф. Хитко Вачев описа в книгата си „Един храм, един некропол, две религиозни общности”. Изданието разкрива, че в онези далечни времена Търново е бил център, поддържащ връзка с папския престол. Тогава в града са идвали епископи, архиепископи и дори един кардинал - Балдини, от чието посещение в арменската църква е останал олтар и патронна икона. „Арменците купили храма, просъществувал до XIX век, от дубровничани някъде през 1680-1685 година”, четем от книгата на проф. Вачев.
Тепърва ще се доказва кой и как е трансформирал имота и защо от църква той е станал земя с обществено предназначение, а впоследствие е бил заменен за няколко жилища.
