Да сведем глава пред всички наши светци


Да сведем глава пред всички наши светци
„Всички български светии”, икона в столичния храм „Свети Седмочисленици”
22 Юни 2014, Неделя


Над 100 са българите, които църквата е канонизирала досега


През 1954 г. Светият синод на Българската православна църква постановява втората неделя след Петдесетница да бъде обявена за ден на всички български светии. Той е подвижен празник в нашия църковен календар и тази година се отбелязва на 22 юни.
В този ден християните у нас отдават почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци.

Всички те се отличавали с благочестив живот и са обединени от това, че изповядвали в пълнота Христовата вяра и били предани на православието. Хората на вярата и духа с делата си заздравявали връзката между църква, народ и държава.
Като цяло българските светци символизират националната ни съдба, тъй като всеки период до Освобождението има своите мъченици.

Освен светиите, отбелязани в календара, по българските земи – отпреди покръстването, та чак до най-нови времена – са просияли много светители, преподобни, отшелници, мъченици...  Неслучайно народът ни е успял да съхрани вярата си през безкрайните столетия на турското робство, когато башибозуците без милост са разрушавали и изгаряли манастирите и църквите.

Тъкмо затова на този ден се възпоменават и безбройните безизвестни хора, пролели кръвта си в името на вярата по нашите земи; редом с неизвестните монаси и отшелници, отишли си тихо и скромно от този свят.

Канонизираните за светци българи са 104 – 12 български патриарси (епископи), четирима царе и князе – св. княз Боян-Енравота, св. княз Борис Покръстител, св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български, трима воини и 87 канонизирани мъченици.
Първият известен по име български светец е  княз Боян-Енравота – най-големият син на кан Омуртаг. Той е екзекутиран в Плиска по нареждане на брат си Маламир, защото не се отказал от християнската си вяра. Преди да се прости с живота си Енравота предрекъл: „Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...“. Не изминали тридесет години и цяла България се покръстила.

Друг наш светец е цар Борис-Михаил, който чрез покръстването обединил двете народности, населявали тогава България. А през 870 г. на Цариградски поместен събор извоюва пълна независимост на българската църква.
Да споменем и светите братя Кирил и Методий, които родиха духовно славянските народи и им предадоха златния ключ към вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са и техните ученици, които разпространяват Христовата вяра и православната култура сред нашия народ. Почитаме ги заедно като свети Седмочисленици – Климент Охридски, Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.

В галерията на българската святост не липсват образите на епископи като Иларион Мъгленски, патриарх Евтимий, който героично защитава Търновград от азиатските набези, Софроний Врачански, който просвещава българите във време на хаос и безправие, както и много други знайни и незнайни възвишени духовни личности.
Народът ни е откърмил и много светци-монаси, като най-светла сред тях е осанката на  всебългарския закрилник св. Иван Рилски Чудотворец,  основал най-големия и най-красивия манастир на Балканите – Рилския манастир.

Съвсем логично, най-много са българските мъченици от времето на турското робство, когато християнската вяра неотстъпно е защитавана от асимилацията на исляма. В пантеона със свети имена от тези години се нареждат св. Райко Шуменски (млад златар, умъртвен след жестоки изтезания през 1802 г.), св. Георги Нови, св. Георги Най-нови, Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонти Трънски, Злата Мъгленска и много други.


В категории: Вяра , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки