На Консултативния съвет при президента о. з. политици говориха открито за реваншизъм и войни до дупка, но така, сякаш обещават земен рай
Автор: Ани Александрова
За пореден път сбирката на първите държавни мъже при президента приличаше на нищоправене, резултатите от почти 5-часовото мъдруване на тъмно – на нищоговорене, а ефектът и постигнатите договорености траяха по-малко от 12 часа, което също е едно голямо нищо.
Става дума за извънредното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), свикано от президента с една-единствена точка в дневния ред – обсъждане на рисковете пред страната при ситуацията, създала се след изборите за европейски парламент на 25 май.
Това упражнение – събирането на едно място на Бойко Борисов и Сергей Станишев, на Лютви Местан и Волен Сидеров, на председателя на парламента и на премиера, на силовите министри и колегата им от МВнР, та дори на началника на отбраната (на армията, която вече не може да напълни дори стадион „Българска армия”) би имало смисъл, ако упоменатите мъже имаха необходимия минимум от воля, съобразяване с държавния интерес и политическа зрелост.
При това тези задължителни за политици качества трябваше (по дефиниция) да се употребят на полза роду и в съгласие да родят нужните, правилните и възможните решения.
Може да се каже съвсем просто – КСНС би имал смисъл, ако президентът е в състояние да изпълнява, а не да играе ролята на обединител на нацията, а споменатите като имена и длъжности орли, раци и щуки са в състояние да постигнат съединение, което да има нещо общо със силата.
Нали националният девиз все още е „Съединението прави силата”, а не „Задкулисието движи бизнеса”?!
За протокола: решихме нищо и ще го доуточняваме
Поредните предсрочни парламентарни избори ще се проведат в интервала между 28 септември и 12 октомври тази година. Това бе единственото конкретно решение след заседанието на КСНС. То свърши точно навреме, та повечето от участниците да могат до отидат до Народното събрание, където също предстоеше извънредно заседание по темата „Да няма ли, или не референдум по изборни въпроси”.
Така след КСНС в Гербовата зала се строиха в редичка едни 13 намръщени мъже (Неизвестно защо на снимките министър Кристиян Вигенин е усмихнат като на женещ се циганин - брат му).
Президентът Росен Плевнелиев направи кратко изявление. От казаното стана ясно, че участниците в КСНС са говорили за каквото се бяха събрали да говорят и са се споразумели за плавен преход към политическа стабилност и консултации по важните за страната въпроси.
Държавният глава съобщи 5 точки, по които е постигнато съгласие, според него. Другата гледна точка е, че е постигната платформа за бъдещи пазарлъци.
1. Предсрочните парламентарни избори ще се проведат в дните между 28 септември и 12 октомври
2. Участниците в КСНС се ангажират да определят приоритетните задачи на парламента и изпълнителната власт до изборите
3. Ще бъде ускорена работата по подписване на споразумението за партньорство с ЕС
4. Определяне на ясни принципи и правила за излъчването на българския еврокомисар
5. Провеждането на честни и прозрачни избори
Също както и при влизането им в президентството, участниците в КСНС запазиха пълно мълчание пред представителите на медиите както в Гербовата зала, така и напускайки сградата. Отново единствено Волен Сидеров се спря пред репортерите, за да не му забравят физиономията, както и да докаже, че е жив след изборния разгром.
Може да се обобщи, че на рандевуто на „Дондуков“ 2 нищо не се реши. Вярно е, че има някакъв коридор за провеждането на избори, но по точната дата тепърва ще се водят „консултации”. Истина е, че има ангажимент да се определи необходимия минимум от задачи на парламента и изпълнителната власт до изборите, но работата предстои да се върши, а съгласието никак не е гарантирано.
Що се отнася до точката, обещаваща определяне на ясни принципи и правила за излъчването на българския еврокомисар, тя иде, сякаш само за да възкликнем защо тепърва ще се определят и какви са били до сега, ако не ясни, принципите и правилата…
Точка пета – без извинение – направо избива рибата. Дори и да оставим настрани факта, че нито Конституцията, нито който и да е закон не предвижда никакви други, освен честни и прозрачни избори. Което не пречи те да са всякакви други, освен такива – казано от всички победени, а нерядко и от победителите.
Какъв е смисълът от КСНС, ако ще е само фасада на едно нищоправене?
И понеже се случва за пореден път; и тъй като данъкоплатците плащат сметката – от издръжката на всичките споменати негови храненици и антуражите им до всичките пера по всякакъв вид избори; и защото всички те се смятат за богоравни и миропомазани, а народът служи единствено, за да имат универсален виновник (лош материал) за неудачите си – струва си да се поровим във фасадата и в задкулисието на едни празни 24 часа.
Защото не е хвалба, че в тях сме били извън времето и то е било извън нас. Ако е за безвремие – май продължава цели 25 години…
В очакване да се случи нищо
Нищо! Това бяха очакванията за предстоящия КСНС на някои от главните участници в него, на желаещите, но останали извън него, както и на повечето политолози. Които обикновено никой не чува, когато говорят верни неща.
Преди вторнишката седянка при президента самият Бойко Борисов, завърнал се от хаджилък и инструктаж във Вашингтон, рече, че не вижда смисъл от заседанието на КСНС („Ние им искаме един милион пъти оставката, а те не я дават”) и съжалява, че на ГЕРБ ще им се наложи да управляват, защото „държавата е в колапс и няма шанс да се оправи”.
Същото рече, но по друга телевизия, и бившата шефка на кабинета му Румяна Бъчварова. Което иде да подскаже кой му е писал на Борисов опорните точки…
Новото лице на чалга политиката у нас, който вече се изживява като „най-силният и признат български политически лидер в европейското център-дясно” (няма грешка в цитата – тъй рече Бареков за Бареков), пък коментира, че изолацията на „България без цензура“ (ББЦ) от Росен Плевнелиев показва колко се страхува той и задкулисният му ментор Бойко Борисов от неговата – на Бареков - поява в президентството. „Двамата треперят от страх от мен”, рече началникът на ББЦ.
А всъщност при президента можеха да се случат няколко много важни неща, които да отговорят на въпросите на деня и да трасират стъпки в опит за излизане от политическата криза.
Ако направим различен прочит на приетите от КСНС пет точки, то желаният резултат би включвал точна дата за изборите и за оставката на сегашните правителство и парламент. Както и съгласие българският еврокомисар да не се предлага от правителството на Пламен Орешарски.
А също така ясно формулирани и съгласувани на ниво КСНС приоритетни задачи на парламента и изпълнителната власт до изборите. И не на последно място – уверението на всички участници в КСНС, скрепено с думата на президента като гарант – за „сдобряване” с ЕС във всяко едно отношение: от газопровода „Южен поток” до усвояването на еврофондовете и провеждането на препоръчваните от Брюксел неотложни реформи.
Кой е писал документа с петте точки?
Това далеч не е формален въпрос.
Сергей Станишев например упрекна президента Плевнелиев, че е бил подготвил два документа, които далеч надхвърлят неговите пълномощия и фиксират задачи на законодателната и изпълнителната власт, каквито държавния глава няма право да поставя.
Един вид – добре, че е бил Станишев, защото иначе лошо.
Бойко Борисов, който ден по-късно публично скъса документа с петте точки в кулоарите на парламента, рече друго.
„Чета вчера (във вторник) това, което Станишев, Местан и Сидеров редактираха. Това не го е писал президентът, те го писаха в неговия кабинет", заяви лидерът на ГЕРБ.
А ето какво сподели в умерено самохвален стил Лютви Местан.
„Този кабинет ще работи точно до датата, след която започват 60-те дни до определената дата за предсрочни избори". Т. е. забравете за оставка на кабинета преди 28 юли…
Доволен съм, че политическият разум надделя. Мисля, че днешното заседание и становището на КСНС е класически пример за онова, което ние определихме като необходимост от плавен преход към политическа стабилност", обобщи Местан. След което се самоизтъкна като баща на тази формулировка на предстоящия отрязък от време до изборите.
„Ако изразът ви се струва стилистично маркиран и отключва асоциации с пресконференцията на ДПС с онзи знаменит четвъртък, чувството ви не е измамно", обърна се той към парламентарните репортери. Според него от становището на КСНС, че евровотът не е задал ясна алтернатива би трябвало да става ясно, че "решението за провеждане на предсрочни парламентарни избори не е израз на признание за провал, а е израз на една друга степен на политическа зрялост и отговорност пред публичния интерес".
В такива случаи англоговорящите казват: „Бля, бля”. Българският проблем не е в оценката на многословното нищоговорене, а в това кой дърпа конците – дори на ниво КСНС…
Борисов – гръмовержецът и християнинът Плевнелиев
Ден след КСНС, на редовното заседание на парламента Бойко Борисов поиска да бъде отложено разглеждането (разбирайте – отхвърлянето) на президентското вето върху закона за МВР. Аргументът на Борисов беше, че идния вторник се очаква лидерска среща между парламентарните партии, на която ще бъде уточнен и този въпрос. Само дето искането на лидера на ГЕРБ бе отхвърлено и той се вбеси, сякаш са го били на карти, а е играл на вързано.
Борисов излезе в кулоарите, скъса публично партиен екземпляр от споразумението с петте точки и обяви война на политическите си опоненти.
„Оттук нататък – война! Щом искат война, така ще бъде. Те не заслужават толерантност – реваншизъм до дупка, сега", обеща на БСП, ДПС и „Атака” експремиерът.
Попитан какво означава война и реваншизъм, Борисов заяви: „Ще се борим дотогава, докато имаме такова мнозинство, че всичко, което се приема от сегашния парламент, да бъде съборено. Толерантността ми я доказах пред целия народ, те се подиграха с мен”.
На въпрос дали променя договорките за изборите и всичко останало, той отвърна, че вече не им вярва – на никой от другите.
Колкото и да звучи невероятно, но минути по-късно зам.-председателят на ПГ на левицата Янаки Стоилов лично предложи да се отложи разглеждането на ветото по Закона за МВР и предложението му беше прието. Това на свой ред роди нов скандал и подмятания, че БСП се страхува от реваншизъм и война до дупка.
Като за капак, в четвъртък управляващите все пак решиха да разгледат в пленарна зала въпросното вето, въпреки приетото предишния ден негово отлагане. От което гневът Борисов премина в гръмотевична буря и на този етап той заяви категорично, че няма да участва в консултациите за оставка на кабинета и избори.
Но пък смекчи тона на заплахите си и уточни, че ще води войната „с мекия кинжал“, уточнявайки че не може да говори „завоалирано“ и лицемерно като ДПС, които пък действали „с мекия ятаган“.
Заканите на Борисов стигнаха и до президента Плевнелиев. Той не коментира кой и какво е редактирал в кабинета му по време на КСНС, но отправи християнски апел за разум и смирение.
"Аз апелирам към всеки един от политическите лидери да не развалят вече постигнатото, (да действат) с повече смирение и с повече уважение към гражданите и към общата надежда и желание за стабилност в държавата, каза Плевнелиев. По думите на държавния глава от всеки един от политическите лидери зависи да работи за стабилност.
"Малко повече смирение, защото ако сега отново се върнат към агресия и политическо противопоставяне, всеки един от тях ще плати много висока политическа цена", допълни Плевнелиев.
Добре поне, че не препоръча на народа да потърпи още 25 години примерно, за да си спаси душата…
Между другото – далеч по-малко души щяха да бъдат в опасност, ако президентът и всички други участници в КСНС търсеха решение за проблемите на България на светло – пред камери и микрофони.
