Учени тръгват по пътя на иманяри и откриват уникалния паметник от IV век преди Христа
Автор: Камен Колев
Само една тракийска гробница у нас може да си съперничи по красота и изящество с Казанлъшката – тази в околностите на село Александрово, което отстои на около 20 км източно от град Хасково. Макар още да не е така популярна, тя е „зашеметяващо представите за тракийската култура подмогилно съоръжение”, пише покойният вече откривател на уникалния културен паметник – археологът д-р Георги Китов.
Той и екипът му от Траколожката експедиция за могилни проучвания откриват гробницата случайно на 17 декември 2000 г. Тогава те виждат два прясно направени изкопа и разбират, че тук са шетали иманяри.
Впоследствие се оказва, че могилата Рошава чука край с. Александрово от десетилетия е била обект на иманярски набези – още от 30-те години на ХХ век. А местните хора отдавна разказвали истории за свои съселяни, влизали в „стаичка” с рисунки. Археолозите на д-р Китов влизат през направен от иманярите отвор в 15-метровата могила, датирана от IV в. пр.Хр. Вътре те се натъкват на монументална архитектура, изключителни стенописи, при това в отлично състояние.
„Александровските стенописи се приемат безспорно като автентични тракийски по стил и сюжет. Гробницата е кокетна с незначителните по размери, но за сметка на това елегантни помещения. На тях контрастира необикновено дългият коридор, който с почти 15-метровата си дължина се нарежда на второ място в България след този в недалеч разположената Мезешка гробница. Без паралели са височините на входовете към помещенията - в камерите може да се влезе само на колене или пълзешком - височината на входните отвори не достига 1,2 м”, пише по-късно д-р Георги Китов.
Коридорът, който той описва, започва от източната периферия на могилния насип и преминава последователно в правоъгълно и кръгло помещение. Учените смятат, че постройката е играла ролята на хероон - храм-мавзолей. Посетителят, привеждайки се, за да влезе вътре, попада в свят от цветове и фигури, изображения на конници, домашни и диви животни, растителни и геометрични мотиви. Стенописите са съвсем реалистични и имат висока научна, художествена и историческа стойност. Смята се, че предназначението на гробницата е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели. Името му обаче и до ден днешен е неизвестно.
Вътре археолозите намират десетки камъни, които се оказват част от ритуално легло. То е било застилано с плат или кожа, а в двата му тесни края са били монтирани каменни “възглавници”, високи около 30 см. Над тях в стените са забити по две железни пръчки, на които вероятно са окачвани лампи, тъкани украси или някакъв вид завеси.
„Всичко това е в полза на направеното вече от мене тълкуване на погребалните ложета като ритуални легла, на които са извършвани религиозни церемонии, свързани с орфическите мистерии”, пише д-р Китов през 2003 г.
Фасадата на входа от източната страна е била разрушена още в Античността. Покрита е с конструкция във формата на трапец. Кръглата камера в долната си част е с диаметър 3,30 метра, а е висока 3,40 метра.
Украсена е с шест пояса богати стенописи. В единия от тях е направено едно от най-загадъчните открития в гробницата - украсеният в червено едноцветен пояс, където се вижда врязано с остър предмет изображение на млад мъж в профил наляво.
Отгоре над портрета има гръцки надпис, който гласи: ΚΟΞΙΜΑСΗС ΧΡΗСТОС („Кодзимасес Хрестос”). Д-р Василка Герасимова, която изследва надписа, смята, че първата дума е лично име от тракийски произход, а втората - прозвище, което означава способен, можещ, умел, предан. Преводът звучи най-близо до Кодзимасес Майстора.
Според изследователката, рисунката е автопортрет на зографа, изрисувал гробницата. На същото мнение е и самият д-р Китов, който стига още по-далеч в изводите си:
„Чие е младото интелигентно лице от профила с ярко индивидуализирани черти? Без съмнение на същия човек. И тук се ражда сензацията. Това е най-ранният автопортрет в античното изкуство! Това, че той е в профил не буди изненада като се има предвид, че последователите и почитатели на Орфей са боравели виртуозно с огледала и са могли да имат представа за външния си вид от всякакъв ракурс”.
Той подчертава, че портретите на личности в Античността са изключителна рядкост. А един от първите измежду древните, който е поискал да бъде моделиран профилът му върху монети, е тракийският цар Севт ІІІ (края на ІV в. пр. Хр.). Преди него само Филип ІІ Македонски е наредил неговият, на сина му Александър и на жена му Олимпиада образи да бъдат изваяни от слонова кост, но данни за автопортрети от онази епоха досега няма.
Над червения пояс в гробницата има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно. Отгоре стои бяло поле, изпъстрено с червени точки, а отдолу - йонийска кима.
По-високо стои фигурален фриз с реалистични сцени от царски лов. Това е типичен сюжет в тракийското изкуство, тъй като според древните племена вселенският порядък може да се установи само чрез победа над силите на хаоса. Така в ловните сцени, с които са изпъстрени десетки паметници, съдове, оброчни плочи и накити от тракийската епоха, например победата над глигана символизира победа над хаоса и възстановяване на световния порядък.
Ловните сцени в живописните стенописи, които изпъстрят напълно кръглата и правоъгълната камера, както и част от коридора на Александровската гробница, се редуват с бойни сюжети и сцени от погребално угощение, с изображение на мъж с щит, танцуващ около кон. До тях пък има едноцветни пояси и много орнаменти.
Любопитно е изображението на жена, облечена в бяла дреха до коляното, с къси светли коси и червено лице. Тя носи и огърлица от дребни червени мъниста, а древният художник я е уловил в момент на танц.
Реалистични са изображенията на конниците, някои от които в схватка с пехотинци. Ездачите са облечени с туники, някои носят панталони, въоръжени са с мечове и копия. Детайлно са изрисувани и конските фигури, както и златни, сребърни и бронзови апликации по тях.
Находката е особено ценна за историческата наука, защото дава нови данни за разположението на апликациите по седлата, ремъците и гърдите. Главите на конете са декорирани с рисунки на двойни брадви.
Няколко години след разкриването на уникалната тракийска гробница е направено нейно копие. То е изложено в новия Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи”, изграден по линия на Програмата на японското правителство за безвъзмездна помощ в областта на културата.
Музеят е открит през 2009 г. от принц и принцеса Акишино (Фумихито и Норико Акишиномия) и българския президент. Общата площ на музейния комплекс е 834 кв. м и е в непосредствена близост до тракийската гробница.
В едната част от сградата е експонирана богата сбирка от различни артефакти от късножелязната епоха и забележителни археологически находки от Източните Родопи и Сакар планина по долината на река Марица.
Сред най-красивите експонати е златно съкровище от 4500-4000 г. пр. Хр. Накитите приличат много на предметите от Варненския некропол и се смята, че са най-старото обработено злато в света.
В другата част на сградата е направен модерен научноизследователски център с лаборатории за реставрация и консервация. Но централно място в музея заема копието на гробницата, изработено от Владимир Цветков, проф. Валентин Тодоров, Григори Григоров и Елица Цветкова. Те са възпроизвели в най-дребни детайли оригиналния паметник.
Стенописите са предадени едно към едно, като е допуснато само едно отклонение – ниският коридор в средата е прекъснат, за да се облекчи достъпът на посетителите. Александровска гробница е кандидат за паметник на ЮНЕСКО.
