80 години български танкови войски


80 години български танкови войски
Български Т-4 в периода след Втората световна война
17 Юни 2014, Вторник


След славното минало на „железния юмрук“ на Втора армия, днес поддържаме на въоръжение едва 160 бойни машини

Автор: Камен Колев

Моторът на танка има толкова впечатляващ звук, че може да се сравни само с този на реактивен самолет. И още нещо - сам човек не може да ремонтира тежката бойна машина – трябват поне двама, защото само една от десетте опорни ролки е над 200 кг. А люковете - по около 70 кг. Това разказват офицери, сержанти и войници от запаса и резерва, които се срещнаха през почивните дни (7 и 8 юни) в 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово.

Всички сме танкисти, служили в 11-а танкова бригада - „железният юмрук” на бившата Втора българска армия, разказаха те, преди да започнат честванията по повод 80-годишнината на Танкови войски в България. Празникът е част от българската военна история, защото този род войски са били основната ударна мощ на Сухопътните войски, казват военнослужещите.

В знак на преклонение, танкистите поднесоха венец пред паметника на загиналите воини във войните 1912-1918 г., а после се снимаха за спомен пред танка Т-55, който от една година краси района на бригадата.
За пръв път българската армия решава да купи бронирани машини през 1917 г., след като наши офицери са командировани в Германия да разгледат пленени английски и френски танкове.

Изходът от войната обаче обърква плановете на нашите военни и първите танкове са купени чак през 1934 г. Тогава Министерството на войната внася за близо 18 милиона лева от Италия 14 танкети, противовъздушни оръдия, модификации на „Фиат-Ансалдо”, артилерийски влекачи, камиони.

Те, заедно с немските Т-ІV, наследени от царската армия и наричани „Майбах” по марката на двигателя, по това време са основната ударна сила на родните ни войски.
Техниката пристига в Ихтиман, но тамошната бригада впоследствие формира Първа танкова рота край София. Тя  по-късно се присъединява към Първи инженерен полк. В България вече танкетите са превъоръжени с осеммилиметрови австрийски картечници „Шварцлозе”, които са били на въоръжение в австроунгарската армия още от 1905 г.

През 1936 г. е сформирана Втора танкова рота. В състава й най-напред са били зачислени 167 души, които обаче не са разполагали с налични машини. Впоследствие българското Министерство на войната и британската фирма „Викерс-Армстронг” се договарят за покупката на 8 шесттонни танка „Викерс Марк Е”, въоръжени с 47мм оръдие и 1 картечница „Викерс”.

Стойността на сделката е близо 36 милиона лева и е одобрена от Народното събрание. Оттогава Първа и Втора танкова роти участват в съвместни учения с пехотни, моторизирани и артилерийски дивизии.
На 1 януари 1939 г. двете роти влизат в състава на Първи танков батальон – едната е дислоцирана край Коларово, а втората – около Полски Тръмбеш и Русе.

През 1940 г. от Германия на доста ниска цена купуваме нови танкове – 26 машини „Шкода ЛТ-35” и 10 броя от следващата модификация Т-10. Десет от тях всъщност са чешки и са изработени от заводите „Шкода” по поръчка на афганистанското правителство. Те постъпват в нашата армия в състава на Трета  танкова рота.

От 10 юни същата година Първи танков батальон участва във военни маневри край Лозен и Любимец, недалеч от турската граница. Включват се 2-ра и 3-та танкова рота, а 1-ва е разположена по границата ни с Румъния заради връщането на окупираната Добруджа.
На 22 април 1941 г. цар Борис се среща с Адолф Хитлер в Берлин и подписва  споразумение между България и Германия. Като резултат нашето правителство купува още 40 танка „Рено Р-35”, които са в много лошо състояние. Цената им е общо над 2,3 милиона райхсмарки.

Машините са поправени и влизат на въоръжение в новата Четвърта танкова рота. След обявяването на частична мобилизация през пролетта на 1941 г., у нас се създава Втори танков батальон, а после и Първи брониран полк в София.
През 50-те години на ХХ век българската армия вече разполага с 1500 танка Т-34, а германските машини са консервирани, но готови да излязат, в случай на война. По това време се създават още 4 танкови дивизии в Карлово, Казанлък, Сливен и Айтос.

На юг са разположени танковите полкове, а целта е да има възможност за бързи маневри по цялата южна граница в случай на война с Турция или Гърция. На въоръжение у нас постъпват над 2000 модерни бронирани машини Т-54, разположени в дивизиите в София и Сливен.

Впоследствие тази марка е модернизирана през Т-54Б до модела Т-55, който е с много нововъведения - херметизирано бойно отделение, система за защита от оръжия за масово поразяване и противопожарна система, както и система, която позволява танкът бързо да се маскира в облак дим.

Т-54Б и Т-55 са и първите, внесени у нас танкове, които могат да минават през водоеми с дълбочина до 5 метра. Благодарение на системата, която стабилизира оръдието, те са с точен прицел и стрелба в движение. Така тези модификации се превръщат в най-масовите, произвеждани в човешката история, и остават ударна сила за българската армия в продължение на над 40 години.

В края на 70-те години обаче Т-55 започва да остарява и у нас вече се използва  модификацията Т-55А, която е с противорадиационна защита, радиостанция и подсилена електроуредба.
В тези години се появява моделът Т-72 и руският Т-64, който обаче не е внасян у нас. Българската армия започва да мисли за превъоръжаване на танковите войски. Най-напред се внасят 220 машини Т-62, чието оръдие е със 115 мм калибър, имат засилена бронезащита и повишена проходимост.

През 1978 г. внасяме 330 бр. от ултрамодерния танк Т-72Б от ново поколение. Той  е третият в света - след съветския Т64 и шведския Strv103, и единственият у нас с автоматично зареждане на оръдието. С него се появява и  125 мм. гладкоцевно оръдие, което има възможности да изстрелва освен класически снаряди, но и ракети и противотанкови управляеми ракети.  Върви с  дизел, бензин и авиационно гориво.
През 80-те превъоръжаването на танковите войски се забавя заради бума в авиационните технологии, а и заради недостиг на средства. Въпреки това се внасят нови модели на Т-55, АМ/АМ2 от бившия  СССР, Полша и Чехословакия.

Военното министерство решава в Търговище да се построи завод за производство на танкове Т-72, но идеята така и не е развита, а заводът успява само да ремонтира такъв тип машини.

След 1989 г. ситуацията в Танкови войски се променя драстично. Вносът на нови машини е спрян, а ветераните Т-55 – вече морално и физически остарели, са извадени от въоръжение. Около 120 от тях са предадени на Македония, която до онзи момент разполага с едва 4 танка. Така, благодарение на българските машини, са създадени македонските танкови войски. Т-55 помага много на  македонската армия в конфликта с албанските сепаратисти.

Днес на въоръжение у нас се поддържат само 160 броя Т-72. Актуализираният план за модернизацията на войската, публикуван в „Държавен вестник”, предвижда тази бройка да се запази до 2015 година.


Танк ЛТ-38, чешки, 1944 г. Танк „Хочкис” на въоръжение преди 1944 г. Български самоходни оръдия „Щурмгешутце”

В категории: Горещи новини

5
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
5
Бяхме само на 20 години
08.01.2017 23:50:44
3
0
През 1967 г. хангарите на казанлъшките поделения пращяха по шевовете, натъпкани с нови танкове. Най-харесвах да съм сред зелените чудовища, край които скромно клечеха моите БТР-чета. Тъпкани
със сандъци, сандъчета, сандъчища. Зачехлени картечници и измити до блясък нови гуми. Като един
спомен от Войната на моят баща - на някои танкове имаше скромни варелчета за гориво - бялички с
красноречив релефен надпис WEHRMAHT. Или не е имало достатъчно нови варели или някой нарочно
ги е запазил като музеен експонат от времето на П. Панчевски. Парковите дни бяха един лукс. Никак-
ви занятия, войници и сержанти се трудят като в заводски цех. Чуруликат врабци влезли при бойните
машини, а утре е денят, в който излизаш през портала и по уличките, по уличките - хоп право у дома!
4
Летоброене
07.06.2015 20:14:42
0
0
Миналата година 80 години и тая година пак 80 години се частват.Бе тия запасните изкуфелници май всеки си има собствано летоброене?
3
Стефан
08.01.2015 20:44:43
0
0
На Втората Снимка е Рено Р-35,а не Хочкис. Двата си приличат външно, но са различни танкове.
2
Стефан
08.01.2015 20:44:42
0
0
На Втората Снимка е Рено Р-35,а не Хочкис. Двата си приличат външно, но са различни танкове.
1
Анархист
10.07.2014 17:09:23
0
0
С появата на ПТУРС, танковете вече не са онази страшна ударна сила. Безпилотните дронове, пък ги правят на скраб за няколко минути. Освен това пресеченият релеф на голяма част от територията на България, правят танковете неефективни, защото няма къде да се развърнат, а в колона са силно уязвими.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки