Чорбаджии изедници и клети сюрмаси

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Същевременно субкултурата у нас ръкопляскаше, станала на крака, на мисълта „Прост народ-бедна държава”.
Тя, държавата, пак си беше бедна, народът пак си беше прост, но икономиката беше планова и нямаше свободен пазар. Ни на идеи, ни на производители, ни нищо.
Сега е друго – богати хора в България – под път и над път. Туй лимузини, туй джипове, благодат! Ама някой си купил лимузината или джипа с кредит и след 3-4 години, след като няма да я изплати, банката ще му я прибере, пък друг я взел с пот на чело и съсипана психика, не е важно.

Тук масово битува мнението, че който шофира малко по-хубава кола, априори е мазен и гаден чорбаджия, спечелил с измами, мошеничества и съсипани работници и служители. Получаващи за изнурителния си труд едни 200 лева и несретно битие.
Ако познавате отблизо заможни хора (ако не, съжалявам ви най-искрено), турете ръка на сърце и признайте, че сред тях са такива, стигнали дотам с кърташки труд (то в България друг няма), лишения, унижения пред държавния чиновник, рекет от поредното правителство, почти нечовешка мисъл за утрешния ден и как да си продължат бизнеса, въпреки и поради управлението на европейската ни страна.

Ако не сте се вторачили до откат в малоумните обяснения на определени политици, че вие сте зле, защото у нас има чорбаджии изедници, които ви спират житейското развитие, значи сте наясно, че в условията на свободна пазарна икономика всеки решава сам какъв да бъде. Собственик на фирма или наемен работник.
Аз съм решил своя проблем. Засега съм наемник и не се оплаквам от моите работодатели. Някои неща от тях не ми харесват, но смятам, че това си е мой проблем. Възможно е и аз някога да стана „фирмаджия”, което се превърна в нова дума в българския език.

Засега не мисля за това и веднага ще ви кажа защо. Нямам мисълта на човек, който прави предприятие и дава работа и хляб на други хора. А това никак не е лесно. Не, не е. Вижте по-горе за държавата, която, вместо да помага, пречи на всеки в България, който се опитва да направи нещо свое, да закрепи себе си и своето семейство, създавайки пазарното общество.
Тук обаче такова нещо е недопустимо! Изкривеният мозък на населението вече е толкова изтрещял от изкривените идеи на 45- годишния комунизъм, живял и непреставащ да живее у нас, така че всеки, който живее малко по-добре, е възприеман като противен мръсник и народен тормозител.

Вижте как говорят „народните” партии, които досега сте харесвали. Вижте и техните шефове, развяващи знамената на „народната демокрация” и „всекиму според възможностите, на всекиго според потребностите”. Това е невъзможно.
Задайте си въпроса от недалечното минало как така всички са равни. Никой не е равен с другиго, никой не е толкова умен, както другия и всички сме различни. Тотално различни хора, каквито Господ ни е направил.

Някой е силен с труд, а друг с ум. Нищо не пречи на този начин на мислене. Освен набитата с десетилетия идея, че който е по-умен или по-трудолюбив от нас, е някаква особена гад. Заслужаваща само и единствено омраза и неприязън.
Нещата, казани дотук, по никакъв начин нямат и най-малката идея да оневинят милионерите, станали такива със заклинанието на последния бащица на социализма у нас „Другари, назначавам ви за милионери!”

Колкото и да ви убеждават, че това е измислица, не вярвайте, че е така. Случило се е. Именно те продължават да не искат у нас да има хора от така наречената „средна класа”.
Защото среднокласовият печелещ човек не може да бъде манипулиран как да гласува. Защото той плюе на всички популисти, обещаващи му „светло бъдеще и хляб от 40 стотинки, както преди”. Защото е спокоен за себе си и силен в своето бъдеще. Без да зависи от партията и коалицията, която ще управлява. И от него, а не от ефимерни фактори зависи как ще се развиват неговите деца.

Мислите ли, че е случайно защо малко по-заможните (дори се страхувам да кажа „по-богати”, аз също съм дете на социалистическата система, за което се мразя) българи поголовно пращат децата си да учат в чужбина? Не. А защото, както всеки, искат най-доброто за тях.
Грозното е следното: Тези, които наистина са възпитани като добри деца, с идея да мислят за себе си и околните, ще се върнат. Но за малко. След като видят поредния партиен изрод, чиято идея е да бъде такъв, защото той дори и чорбаджия не може да е, ще отпрашат със страшна сила там, където са учили.

А тук ще останат тези, чиито майки и бащи са харесвали навремето (ако изобщо са си дали труд да го прочетат) оня разказ за Андрешко, оставил в блатото бирника. И за това, както са били научени (те не са виновни за това), да ненавиждат някой, шофиращ малко по-модерна кола.

Но които са израснали в това грозно, бездуховно общество, въздигнало в култ именно колата, щракалката с пръсти и идеята за светкавичен успех, без мисъл как е станало това. И живеещи в сладостно мечтание да станат и те чорбаджии. Но ако може – така, както са неграмотни, необразовани, невъзпитани и „за 500 лева няма да стана от леглото”.
Близък мой приятел ми разказа за сина си, вече седмокласник, който учи в сравнително елитно (каквото и да означава това) бургаско училище.

Момчето било страшно потиснато от съученик, дете на местен богаташ, което обяснявало на всички, че има слуги вкъщи, не му дреме изобщо от „външното оценяване” и щяло да учи в близка страна, в престижен колеж.
Моят приятел обяснил на сина си, че за това момченце няма да бъде същото. Там всички ще са деца като него, които са имали слуги. И богати бащи.
Но са възпитани по друг начин.

В категории: Коментари , Горещи новини