Вестник „Десант “ – право на отговор


13 Юни 2014, Петък


Уважаеми господин Солаков, с голям интерес прочетох статията Ви „Навлеци и кибици” и добре направих. В нея освен че цитирате мен и съпругата ми,



открих, че не сте запознат с някои факти, вследствие на което изводите Ви не отговарят на истината.  Разбирам разочарованието, което изпитвате, но не споделям обобщаването на обвиненията за „предателство”.
На първо място слагам тази част от писмото Ви, с която съм съгласен. Да, господин Солаков, телевизия СКАТ в моите очи е най-демократичната българска медия, защото само тя  предостави  на мен и съпругата ми трибуната, която другите телевизии или отказваха, или даваха на час по лъжичка.

Благодарение на Вашите журналисти аз лично успях да информирам българското общество за забравените от властите в София „наши” помаци и „наши” македонци в Северна Гърция.  Да разоблича крадливата и ненужна СИ Банк. Да взема участие в разобличаването на скалъпената афера „Мишо Бирата”.  Да протестирам срещу изборната несправедливост и дискриминацията спрямо българите от чужбина. Да изкажа моята позиция за Русия. От своя страна, съпругата ми, отново благодарение на Вас, даде друга светлина на редица международни заговори и конфликти, касаещи България, които българското общество не познава.

Припомням Ви тези факти, защото ние никога не сме „обсаждали” телевизия СКАТ, а сме се отзовавали на покани на Ваши сътрудници, както и на Вас самия. Сигурно няма да се учудите също, че сме получавали десетки упреци от зрители и приятели заради участието ни именно в СКАТ. Аргументите им предполагам са Ви добре познати. Етикетите и заклеймяванията в българската действителност са често явление, на което ние никога не сме обръщали внимание от уважение именно към журналистите на СКАТ. В заключение, уважаеми господине, ние считаме, че ако сме работили заедно с Вас, ние сме го правили в името на истинската и свободна информация, без абсолютно никаква задна мисъл.  

Много странно защо и как Вие, господин Солаков, стигате до извода (на наше място), че сме забравили отъпкания път към телевизия СКАТ?! Румяна Угърчинска – първият и единствен реално независим кандидат,  се подчини на действащия закон за медийно участие. В същото време телевизия СКАТ се идентифицира с партията НФСБ. Ние не сме членове нито на тази, нито на друга партия. Това е наше право, а не „предателство”.  По време на предизборната кампания Румяна Угърчинска взе участие в предавания заедно с представители на Вашата партия. Между нея и кандидатите на НФСБ нямаше никакво отрицателно настроение, нито дори противоречие.

Ето защо ние считаме, господин Солаков, че заключенията Ви са абсолютно необосновани.  Що се отнася до „опашките от политически навлеци, които желаят да помахат с ръка на роднини и приятели”, Вие не може да твърдите, че сте видял между тях Румяна Угърчинска. „Нашата кандидатка” взе участие само в два безплатни диспута, след като беше поканена от водещите.

За Ваша информация, тя дори отказа трето участие в БНТ с водещ Димитър Цонев поради присъствието на цитираните от Вас „пропаднал бизнесмен” и „собственичка на ипотекиран курорт”.  За сметка на това, на следващия ден в сутрешния блок на БНТ в продължение на 7 минути, срещу заплащане от 1500 лева, Румяна Угърчинска разобличи пародията, наречена избирателна система, и нейния медиен похлупак.
Както виждате, господин Солаков, Божидар Чеков и Румяна Угърчинска не са хората, които Вие определяте, че са родени да слугуват и на които липсва европейско самочувствие. И за разлика от много други, ние знаем цената на това, което правим, защото я плащаме сами.

С уважение: Божидар Чеков    

* Бележка

С удоволствие разбрах, че господин Чеков внимателно чете вестник „Десант“. Чете, но явно трудно възприема. Сладкодумно разказва надълго и широко какви национални герои са той и неговата съпруга, не пропуска коректно да посочи ролята на ТВ СКАТ за тяхната популярност, но кой знае защо забравя да отговори на най-важния въпрос: Защо ни „изостави“ по време на предизборната кампания и защо ни пропусна при раздаването на финансовите ваучери, отпуснати му от българската държава.

Не че сме петимни за тези финикийски „хартийки“, но отношението към „любимата“ на Чеков и фамилия телевизия е повече от очевидно. За тях прочутата тв рубрика „Обади се на приятел“ очевидно не съществува и затова са предпочели „омразните“ екрани на медиите, които не ги забелязваха преди появата им в СКАТ. Толкоз по въпроса за приятелството, надявам се, че и за напред господин Чеков и госпожа Угърчинска ще гостуват както в ТВ СКАТ, така и във вестник „Десант“.
С уважение: Стефан Солаков


В категории: Горещи новини , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки