Паметниците на културно-историческото ни наследство в забравената българска земя са оставени на произвола на съдбата
Автор: Пламен Николов
Състоянието на обектите от българското културно-историческо наследство в Северна Добруджа с всяка изминала година се влошава. Това е констатирала проведената преди седмица експедиция, организирана по инициатива и с финансирането на Историческия музей в Ген. Тошево.
Макар и да е в непосредствена близост до нас, Северна Добруджа остава в задния двор на българските земи. Тя е люлката на българската държава на Балканите, а е забравена от днешните български държавници.
Управниците ни нехаят и за състоянието на стотиците материални свидетелства за вековното българско присъствие в тази земя. За Северна Добруджа се сещат само историците и отделни родолюбци, които през последните години организираха няколко експедиции за проучване на наследството ни там. За някои от експедициите „Десант” вече разказа на своите читатели. Оставени на произвола на съдбата, тези обекти се рушат и скоро може да бъдат безвъзвратно загубени.
Във всяко село на Северна Добруджа могат да се видят старите добруджански къщи с типичната им българска архитектура. Запазени са и стари български църкви, като голяма част от тях вече се рушат.
Сградите на старите български училища са с променено предназначение, на места са останали плочи, напомнящи, че те са били просветни средища преди десетилетия.
По-голямата част от оцелелите войнишки паметници също са в окаяно състояние, многократно повече са загубените надгробия на български войници, загинали за свободата на Добруджа.
Останки има от наши средновековни манастири. А крепостите от времената на Първото и Второто българско царство само доказват българския характер на Добруджа през Средновековието. Един от емблематичните обекти на културно-историческото ни наследство в Северна Добруджа е манастирът в Мурфатлар. Той е единственият, в който са запазени български надписи, изписани на три писмени системи - руническа, глаголическа и кирилска. Епиграфските паметници са десетки, издълбани върху стените. В някои от тях са смесени писмените системи - кирилските и глаголическите букви могат да се видят заедно с руническите знаци.
Подобни надписи са рядкост дори за днешната територия на България. При реставрацията през 70-те години на миналия век са унищожени десетки надписи – така важни свидетелства за древната българска история са загубени. В момента обектът е затворен за посетители. Сградата е просмукана от влага и има опасност този уникален български средновековен паметник да бъде унищожен. В старата българска църква “Възнесение Господне” в Инан чешме са запазени старите български икони, но при реставрацията им кирилските надписи са заличени и заменени с румънски. Това е един от начините за унищожаване на българското културно наследство.
Изоставена и пред срутване е старата църква в едно от най-големите български села в Северна Добруджа до 1940 г. – Потур. Постройката е уникална, но е в окаяно състояние. Навсякъде из порутената черква е пълно с животински екскременти. В с. Горна Чамурла е открита паметната плоча за създаването на българско училище в населеното място. Сградата на школото в момента е изоставена и запустява.
В църквата са запазени икони на български език, дело на майсторите от Тревненската зографска школа от 60-те години на 19 век.
В опасност е и една интересна надгробна плоча от двора на църквата в Бабадаг. Обичта на близките към погребания там младеж е изразена с уникална простонародна възрожденска поезия – такива епиграфски паметници се срещат из цялото българско етническо землище.
С всяка изминала година състоянието на надписа и на падналата плоча се влошава и тя все повече затъва в пръстта. До нея може да се види счупен български надгробен кръст. В двора на църквата в Бабадаг е имало българско военно гробище, което е унищожено.
Порумънчен с поставяне на плоча върху кирилския надпис и на мраморна композиция е и военният паметник там, издигнат от българските власти през 1917 г. Особено интересен е и войнишкият паметник в тулчанското село Аджи гьол. Той представлява каменна пирамида, която обаче е подкопана в основата и ако не се вземат мерки, има реална опасност до година-две да се срути. Паметникът е в центъра на вече несъществуващо българско военно гробище, на чийто вход все още може да се види родният Георгиевски кръст за храброст. В манастира Кокош старата чешма с надпис на български вече е разрушена.
В лошо състояние е и паметникът на Неделчо Ламбов – офицер от Седми Преславски полк, загинал в последния бой за освобождението на Добруджа – на 26 декември 1916 г., и погребан в манастирското гробище. Експедицията е обхванала 25 населени места. Посетени са множество обекти, за които вече сме разказвали – с. Никулица (дн. Никулицел) с Онгъла и старинната църква на св. Атанас Летни, Башкьой – родното село на големия български политик Димитър Петков, средновековната българска крепост Ново село (Ени сала), църквата в Еникьой, където е пял и учителствал Левски (там през 2011 г. бе поставена паметна плоча на Апостола).
Участниците в експедицията са стигнали и до с. Добромир, което е само на 5 км от с. Северняк, където предстои да се открие нов граничен пункт. Тук е роден добруджанският революционер Димитър Дончев – Доктора. В негова чест още по времето на комунистическия режим е поставена плоча на румънски език, в която акцентът е върху политическата му принадлежност към левите идеи, а не в битието му на национален революционер и борец за свободата на Добруджа.
От Историческия музей в Добрич обявиха, че ще поставят пред родната къща на Димитър Дончев плоча и на български език. Неотложна задача е и предприемането на спешни действия за укрепване на каменната пирамида в гробището в Аджигьол и на другите войнишки паметници, които се нуждаят от спешни ремонти.
По повод 100-годишнината от Първата световна война и освобождението на Добруджа от румънска окупация през 1916 г. ще бъде издаден албум с непубликувани досега уникални документални снимки от събитията преди един век. Състоянието на обектите на българското културно-историческо наследство в Северна Добруджа не е резултат от някакви целенасочени действия на румънците. Паметниците са оставени на произвола на съдбата и се рушат с времето.
Проблемът е в липсата на каквато и да е заинтересованост от страна на българската държава и нейните институции. Не е изготвен дори регистър или списък с обектите на културно-историческото ни наследство в Северна Добруджа, които са стотици. Затова с тази задача ще се заеме добричкият историк Радослав Симеонов – един от най-добрите познавачи на Северна Добруджа.
Би следвало при всеки сигнал за рушене на български паметници да се вземат мерки, но държавата ни напълно е абдикирала от грижата за останалите извън днешните български граници ценни артефакти. Предвижда се и изготвянето на пътеводител със стоте обекта на културно-историческото ни наследство, които всеки българин би трябвало да посети.
