Една мистификация броди из България

Автор: Борис Цветанов

Писахме малко за майор Франк Томпсън, когато разказахме за лютата супа, готвена от неотразимия приятел на българския народ Уинстън Чърчил. Връщаме се отново към този благороден англичанин не само защото на 10 юни ще се навършат 70 години от убийството му от двама български военнопрестъпници, а и като реплика на появилите се в печата публикации за бъдеща книга - поредната мътна река, вливаща се в морето на омаскаряването на всичко и всички.

В тая мътна река двама разследващи журналисти ловят риба, ползвайки некомпетентни и недобросъвестни мъдрувания на търсещи изяви хора. Отново имаме представител на фамилията Вапцарови, този път неговия племенник, носещ и името на поета. Според него англичаните доставяли по 30-50 пратки на месец в периода – внимание! – от май 1941 г. до ноември 1941 г. оръжие, радиостанции и пари. „Само от Великобритания може да са дошли около 700 милиона долара“. Това си е научно откритие – партизанско движение у нас е имало още през май 1941 г. 

„Изчезнали са огромни средства – твърди Никола Вапцаров. – Цола Драгойчева е била на върха на организацията и е разпределяла средствата, Трайчо Костов й е бил заместник... Замитането на следите ставало, защото всеки отряд си имал своя отчетност... Като получат дадена пратка, те съобщават на Трайчо и Цола... но какво е ставало след това с парите е мистерия и до днес ... Колко пари са изчезнали благодарение на Цола и Трайчо ..." и т.н.
700 милиона долара тогавашни пари по покупателна стойност се равняват на внушителната днес сума от около 9 милиарда долара.

Тия пари трябвало да стимулират мощно съпротивително движение в България, което Лондон да контролира, но те изчезвали в бездънните джобове на Цола Драгойчева и Трайчо Костов. Имаме справки, твърди Вапцаров, че Чърчил питал Сталин какво става в България. Той от своя страна дърпал ушите на Димитров. А бъдещият Вожд и Учител тутакси пратил на заколение парашутисти и подводничари и за да е сигурна работата, ги предал на полицията.

Неясно защо, след като според публикациите Никола Гешев, който бил в дъното на всичко, бил и съветски, и английски шпионин. Пък и самите Цола Драгойчева и Трайчо Костов били агенти на „Сикрет сървис“. Отгоре на всичко били работили и за Гешев. И Славчо Трънски бил агент и на англичани, и на Гешев. И кой ли не. Прилича на кандидатстудентски бисери, но не е смешно, защото, както казваше моят стар приятел Марко Ганчев, „малко неща могат да бъдат смешни, когато всичко е за смях!"

Англичаните се усетили и изпратили майор Томпсън. Той бил счетоводител и на място е трябвало да провери какво става с парите. Да си спомним: парите изчезват през 1941 г., а счетоводителят идва през 1944 г. Комунистите се уплашили и дали англичанина на фашистите, а те да им услужат, го разстрелват.
Паметта на майор Томпсън, името на който малката гара край София ще носи дори и след като някой пореден приватизатор лапне и БДЖ, иска истината. Той, както писахме вече, пристига по времето, когато у нас мисия от шестима агенти на Бюрото за специални операции е сред българските партизани на Славчо Трънски. Знаем защо.

Майор Томпсън пристига с друга мисия и операцията носи новото наименование "Клариджис". За неудоволствие на другаря Вапцаров, Франк Томпсън не е счетоводител. Той облича военната униформа като студент в Оксфорд и се е виждал след войната или като литературовед, или като археолог. Веднага влиза в разузнаването, вижда там осъществяване на юношеския си възторг от подвизите на известния разузнавач полковник Лоуренс. „И двамата бяхме включени - пише ловецът на шпиони Питър Райт - в разузнавателната дейност, свързана с партизанските акции... Той сам поиска да действа в България, започна изучаване на български език. Беше забележителен младеж, скромен, тих..."

Операция „Клариджис“ от план "Сила 133" няма нищо общо с лютата супа. Тя е резултат на едно решение на Форин офис от 4 февруари 1944 г., според което по "Специален план за операции срещу фашистката власт в България" следва за четири месеца – от февруари до май, да бъдат доставени на българските партизани 7500 пушки, 1000 автомата, 200 минохвъргачки, 100 тежки картечници, 4 000 гранати, 3,5 милиона патрона, 18 тона експлозив... Планирани са 140 полета... Извършени са само няколко. И нито дума за пари.

Майор Томпсън няколкократно настоява по радиостанцията (според Вапцаров били спускани "радиостанции", а истината е, че в началото Томпсън няма своя и си служи с радиостанцията на заместника на Тито – Темпо. Той не знае, че още в началото на май Чърчил издава нарочна заповед до Кайро да се прекратят и малкото доставки на оръжие и боеприпаси за българските партизани).
"Нежеланието идваше от разбирането, че в България ще се установи ляв режим, който няма да симпатизира на британската политика“ – уточнява след време английският журналист, писател и разузнавач Дейвидсън.

Абверът е разполагал с някакви, ако не и с всички тайни, около двете мисии и един продал се на германците капитан от Министерството на войната – Йолов, пристига цивилен в Литаково на 9 юни, заедно с неколцина апаратчици.
Той не е нищо повече от креатура на Гестапо, което по това време е обсебило и дейността на Абвера. Франк Томпсън е трябвало да умре, защото от показанията му при редовен военен съд в М5 биха могли да се ориентират към германски агент, работещ във Форин офис.

На площада на селото Йолов с квартирования там капитан Стоянов с неговата жандармерийска част провежда импровизиран съд. "Това не е съд – заявява Томпсън, – а саморазправа. Ние сме английски офицери, попаднали в плен и трябва да бъдем съдени от редовен военен съд. Ние не воюваме против България. Настояваме да се свържем с Червения кръст... "

Йолов обаче дръпва някаква предварително написана реч, че под военнопленник се разбира само заловен на територия на открит фронт, че тук, сред бандити, Томпсън попада в категорията разбойници. И на другия ден англичанинът е разстрелян.
В книгата си „Необикновени разузнавачи", непревеждана у нас, Стоуърс Джонсън пише: „Пътувах като турист с кола и на север от София видях гара с името „Майор Томпсън"...

Тогава си поставих задача да разкрия истината за убийството на този благороден англичанин..." Години наред Джонсън идва в страната ни за по пет-шест дни, обикаля местата, по които е бил Томпсън, разговаря с партизани. Книгата му предизвиква изключителен интерес в Англия не само защото се оказва, че Томпсън е първият британец, получил чуждестранен орден за храброст, а и заради описанието на един достоен противник, въплъщение на изобретателност, съобразителност, професионализъм в полицейската работа и пазител на рицарската и воинската чест – Никола Гешев. Това е истинската причина изданието да не види бял свят в България, а не както обяснява Славчо Трънски, че в последната глава се поставяло под съмнение честността и чистотата на някои хора, пострадали по-късно по време на култа към личността.

В остър диспут с автора влиза Сетър Уатсън, началник на „Сикрет оперейшънс екзекютив”, Кайро, след войната професор по съвременна история на Европа. „Не може да има такъв човек – заявява Уатсън, – това е измислица, такъв човек е невъзможен..." Все пак и книгата на Джонсън не разкрива цялата истина. Практика на Лондон е да не се говори и пише за необикновени разузнавачи от ранга на Франк Томпсън, оплетени, без самите те да знаят в задкулисни машинации...
Но колкото и задкулисни да са машинациите на „Сикрет сървис“ и Чърчил, все пак те са детска игра в сравнение с така нареченото разследване, за което скоро ще се появи и бестселър по нашите книжни сергии.

И всичките измишльотини са подчинени на съставяне на връзка между разстрела на поета Никола Вапцаров и българските комунисти, които го пратили в Гарнизонното стрелбище, за да напълнят джобовете си с милиони (или милиарди) ?! Разследващи журналисти и Вапцаровият племенник са измислили и някаква загадъчна връзка между разстреляния Никола Вапцаров и пристигналия две години по-късно в България необикновен разузнавач, който да нищи далавери отпреди три години.

Иначе като хора на поезията двамата имат не само обща участ, но и прилика в творчеството. Франк Томпсън като поет е написал епитафия на себе си и на своите приятели още през 1940 г.: „Не пишете на камъка ни дума на печал,/ а само споменете щастието заслужено,/ че ние, дето искахме най-много от живота,/ знаехме и как да го дадем!"


В категории: Горещи новини