Дело на Властелина на експлозиите инж. Ангел Христов са още детонациите на старите гари в Попово, Левски, Свищов и Дряново
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът и архив
Когато говорим за експлозиви, единствената асоциация, която тази дума предизвиква, е свързана с разрушения, без значение дали за военни или промишлени цели. Оказва се, че взривовете може да се ползват и за мирни цели. Беловлас полковник от Велико Търново е откривател в тази посока.
Иновативните му разработки са били епохални за времето на социализма, а Партията-майка го затрупвала с поръчки чрез експлозиви да помага на плановото стопанство. Неговите детонации успешно са използвани за предизвикване на земетресение с различен магнитут с цел тестване качеството на строителството, за раздробяване на бетон и дори на... захар.
Историята се е случила преди 27 години, а нейният герой е полк. инж. Ангел Христов от Велико Търново. 77-годишният днес специалист по експлозивите твърди, че е единственият българин, симулирал земетръс с комбинация от контролирани взривове. Иновацията му била определена като чудо невиждано по онова време и специално заснета от държавната телевизия.
„1987 година беше тревожна за българите и особено за хората от Стражица, най-вече заради земетресението на 7 декември предишната година. Цивилни и военни бяха заети с възстановяването на разрушенията”, започва разказа си полк. инж. Ангел Христов. На 21 май 1987 г. в щаба на поделение 58210 в Горна Оряховица, където тогава служи той, пристига писмо от председателя на Изпълкома на Стражица инж. Цанев, с което се настоява за спешно експериментално сеизмично изпитване на ефективността на новата конструктивна система, с която се изграждат къщите след земетресението.
Обект на изпитанието е току-що построена двуетажна къща на ул. “Георги Бенковски” № 73. Възоснова на него трябва да се изчисли дали има смисъл от допълнителното усилване на конструктивната система на новоизграждащите се къщи.
„Точно за една нощ изработих проекта. На 25 и 26 май направихме подготовката и експериментът беше насрочен за 27 май 1987 г. Подготвих три технологични проекта как с контролиран взрив да предизвикаме земетресение от трета, пета и осма степен по скалата на Рихтер” – изяснява детайлите полк. Христов. По думите му неговата разработка е първата и единствена за България.
Полковникът трябвало да държи в пълна секретност експеримента. Нямал право да съобщи за него дори на семейството си. Дошла сакралната дата за изпитанието - 27 май, и Христов все пак решил да предупреди домочадието. „Сутринта, излизайки от дома си, казах на дъщеря ми, че ми предстои опасен експеримент и ако не се прибера до 18 часа същата вечер, да потърсят застраховката ми живот, която беше за 100 000 лева” – откровенничи спокойно днес беловласият полковник.
И той, също като майстор Кольо Фичето, който с тялото си гарантирал за качеството на градежите си, поискал да остане в сградата по време на динамичното изпитание като гарант на сигурността на изводите си.
Експериментът започнал около 14 часа. Къщата била опасана с общо 23 сеизмични датчици и сеизмографи. На място пристигнали академици от БАН, военни и местните партийни величия. Да заснеме случващото се дошъл и специално извикан екип на държавната телевизия.
Освен поредицата от съгласувателни писма за взривните работи е трябвало и разрешение от профсъюзите, отнасящо се до включването на двамата експериментатори – полк. Ангел Христов и помощника му инж. Димитър Димитров.
„Предизвиках земетресение с взривни вещества с използване на серии от електродетонатори с милисекундно закъснение. Трябваше трусовете да траят между 2,5 и 3,5 секунди. Първото и второто изпитание минаха успешно.
Къщата се разтресе, но издържа. Една тухла или керемида не паднаха. До третата серия от взривове, които да предизвикат земетръс от осма-девета степен по Рихтер, не се стигна. Реши се, че първите две фази са достатъчни. Всичко приключи успешно, прибрах се у дома и непробудно съм спал от изтощение 12 часа. През това време е имало банкет за успешната акция, питали къде съм”, спомня си днес полк. Христов.
Той бил много притеснен за успеха на уникалния тест, тъй като съпругата му имала рожден ден на 28 май и много се опасявал дали ще го доживее. „Настоявах експериментът да не е преди 28 май, но не успях да получа разрешение и се наложи да взривяваме по-рано. Все пак доживях празника на жена ми”, щастлив е полковникът.
През златните му ръце годишно минавали по 10-20 тона експлозиви. Той отдал цели 18 години от живота си на работата с взривните вещества. Изучил е на „занаята“ и много курсанти. Носител е на златен „Орден на труда”, присъден му от Държавния съвет на Народна република България с указ № 1847/21.04.1986 г.
Когато го питам какво мисли за разрушаването на мавзолея на Георги Димитров на 2 юли 1999 г., той започва да се смее и казва, че е било направено като хумористична легенда. „Изпратиха некомпетентни хора, които станаха за смях. Според мен мавзолеят не трябваше да се взривява, защото сградата се запомни, а Бакърджиев, който нареди разрушаването, вече е забравен” – изтъква експертът по експлозивите.
При усиленото строителство за преодоляване на щетите от земетресението в Стражица един от шофьорите на бетоновоз проявил немарливост и оставил в машината да се вкаменят два тона и половина бетон. „И сега си представям бетонарката, оставена на завоя от Лясковец към Стражица.
След земетресението генерал Кисьов заповядва на командира на батальона в Лясковец да направи бетонов възел, но нямаха пари за бетонарки, с които да извозват бетона до строежите. Така се наложи да бъде спасен изоставеният бетоновоз с вкаменения материал в него. След огледа му реших да използвам едно от моите изобретения – взрив чрез взаимно унищожаващи се взривове. Пробих 7 дупки, разположих зарядите. Направихме детонациите, раздроби се вкамененият бетон, спасихме машината” – простичко, сякаш на шега разказва полк. Христов.
Наложило му се да взривява и захар. В „Захарни заводи” в Горна Оряховица пристигнала голяма пратка с кубинска захар за рафиниране. Държали суровината на неподходящо място и тя се вкаменила в силозите. Така пак опрели до услугите на експерта по взривовете.
„При мен дойде представител от Окръжния комитет на партията и ми каза, че имал сведения, че само аз мога да помогна на завода да изпълни плана за шестмесечието. Трябваше да раздробя няколко хиляди тона вкаменена захар. Седмица преди това от задушаване беше починал един от работниците, затиснат от камари със сладкото вещество – бяха пратили хората да копаят на ръка, за да разбиват буците. Направих проект и след четири пъти взривяване раздробихме захарта и заводът си изпълни плана” – развеселява се полк. Ангел Христов.
За една година по негови проекти са взривени поне тридесетина обекта, основно стари гари – в Попово, Левски, Бяла (Русенско), Свищов, Дряново. Той е властелинът на взривовете при изкопаването на основите на Градския народен съвет в Горна Оряховица. За този момент той си спомня: „Започнаха изкопите без мен и съсипаха два автогредера“.
И допълва: „Сега хората нямат този кураж, който аз имах навремето. Правил съм чудеса. Не съм взел нито стотинка за тази си работа. Остана ми моралното удовлетворение, че всичко е свършено качествено. Единствено за предизвикването на земетресението в Стражица получих парична премия от 300 лева – една работна заплата, и станах “Отличник на войските на Министерството на транспорта”.
