Сиропиталището е построено заради децата на загиналите български бойци през Балканската война
Автор: Камен Колев
Домът за деца „Княгиня Мария Луиза” тази година чества 90 години от създаването си. Всъщност годините са повече, построен е през 1912 г., но на друго място, тук сме от 1924 г., казва директорката на сиропиталището Дарина Кукева.
Приютът е бил първият по рода си, открит специално за деца на загинали офицери и войници от Балканската война, казва директорът на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев. Построяването му идва в отговор на вопиющата нужда държавата да се погрижи за тези деца, които остават без бащи.
Балканската война и последвалите я Междусъюзническа и Първа световна война са свързани с повече от 100 000 жертви и над 200 000 ранени български воини. Домът е създаден в Пловдив, защото градът по време на войната е логистичен център.
Тук се намират етапните военни болници и поради тази причина държавата много лесно може да отдели оборудване и да намери помещение за нуждите на детски интернат.
Някога на това място, където днес се намира домът, са били конюшните на кавалерията на армията. В някогашните военни сгради е бил базиран и Трети артилерийски полк. Затова една от улиците в непосредствена близост носи и в момента името „Артилерийска”.
След Балканската война, по инициатива на княгиня Мария Луиза, сградата е преустроена в дом за сирачетата на загиналите във войната. Една стара снимка от 1914 г. е запечатала възпитаниците му с униформи, заедно с техните възпитатели.
Кадърът е едно от доказателствата, че държавата се е оказала достойна за времето си, обгрижвайки с нужното внимание децата на пострадалите. Доброто дело продължава и след последвалите Първа и Втора световни войни. През всичките тези години домът е ръководен от сърцати хора, които правят много за отглеждането и израстването на тези деца като ярки личности. Затова и никого не учудва факта, че през 30-те години на миналия век вече израсналите първи питомци на сиропиталището решават със собствени средства да изградят паметник на загиналите във войните.
Монументът, който и до днес се намира в двора на дома, е единственият в Пловдив, в памет на техните бащи, загинали във войните за национално обединение. Сиропиталището продължава своето съществуване и след 1944 г., когато става част от държавната система за подпомагане на децата сираци и малчуганите, които не могат да бъдат отгледани от своите родители.
Последният ремонт е правен през 1954 г.
42 години по-късно когато страната ни преживява една от най-тежките и трудни зими, положението в дома граничи с мизерията.
"Постройката беше прогнила. Директорът се страхуваше, че таванът ще се срути върху главите на децата. Подът в спалните помещения беше разчертан с тебешир - за да не стъпват там, където биха могли да пропаднат. Вътре миришеше на урина и екскременти. Из стаите се разхождаха плъхове, 50 момичета ползваха една тоалетна, един ръждясал душ. Малкото възпитатели в дома губеха повече от половината си работно време в търсене на помощи, за да изхранват децата", разказва видяното германският журналист Мирко Шваниц.
Той се озовава в Пловдив, след като Дона Колева, живяла и учила в Германия българка, потресена от бедствието в пловдивския дом, пише до редакцията на популярно германско списание с молба за помощ.
Мирко Шваниц, журналист на свободна практика, е пратен в България да направи репортаж, а идеята е с него да бъдат призовани читателите да подпомогнат с дарения за сирачетата. Шваниц пише жесток материал за видяното в пловдивския дом. Статията му обаче така и не вижда бял свят.
Тогава журналистът решава лично да се заеме с каузата за подпомагането на сиропиталището. "Баща съм на три деца и бях дал дума пред сто бедстващи малчугани, че ще направя нещо, което да подобри живота им", разказва той. Заедно с Дона Колева се обръщат към свои познати и приятели в Германия с молба за помощ. С личните си автомобили тръгват да обикалят производители на храни, дрехи, на строителни материали и ги убеждават да помогнат на дома.
Две години по-късно, през 1998 г., пред дома паркира първият 40-тонен германски ТИР, пълен с храна, дрехи, лекарства, арматура. Храните обаче свършват бързо, а помощите не стигат. Инициаторите за даренията разбират, че с еднократни акции няма да направят много.
Така в Германия е регистрирано Сдружението за подпомагане на българските детски домове, а председател става Мирко Шваниц. Първите, които се включват като доброволци в работата на сдружението, са съвсем обикновени хора – преподавателка в училище за деца с увреждания, пенсиониран бояджия, инженер, бивш депутат от Западна Германия, както и филоложката Дора Щютц – българка, която от 1961 г. живее в Германия.
„Правехме всичко със собствени усилия, пътувахме с личните си коли, говорехме с дарителите от личните си телефони”, разказва днес Дора Щютц и напомня, че Германия има традиции в социалните грижи още от XIII-XIV век. Неправителствената организация започва полека-лека и с много мъка да трупа капитал. Германски бизнесмен предлага да разчистят хале, пълно с рамки за картини, и да спечелят пари като ги продадат.
Банка в Германия призовава клиентите да отделят 0.025% от лихвите върху спестяванията си и да помогнат за по-добрия живот на изоставените деца.
„Много ни помогна и прокуратурата в Германия. Там средствата от глоби, административни наказания и гаранции не отиват в бюджета, а се използват за благотворителност”, разказва Дора Щютц.
С помощ се включват организацията „Каритас” към католическата църква и Орденът на йоханитите към протестантската църква в Германия. Така през последните 15 години сдружението влага в пловдивския дом,рисуван и публикуван многократно, над 1,5 милиона евро.
Част от порутените сгради са разрушени, а по-големите деца събират здравите тухли, които отиват за строителството на нови помещения. Баните и столовата са ремонтирани, сменени са и дограмите.
Построени са осем къщички за питомците на дома, боядисани в свежи цветове, направена е и работилница за професионално обучение, в която децата могат да изучават занаят.
Сдружението продължава милосърдната си мисия и в други български домове – в Панагюрище, Брацигово, Зелениково. А пловдивското сиропиталище днес приютява 89 деца. От 1990 г. до днес оттук са минали 1500 деца, казва директорката Дарина Кукева. Тя е много горда и с 38-те деца, които са успели да завършат висше образование. Едно от момичетата дори след дипломирането си се е върнало да работи в дом „Княгиня Мария Луиза”.
