Дългогодишната борба на „Дънди прешъс“ да изнесе благородния метал от хълма край Крумовград май ще приключи с победа за канадците
Автор: Гергана Костова
Открит рудник за златосъдържащи руди в пряко съседство с вододайната зона на Крумовград с всичките съпътстващи взривове и замърсявания – това е краткосрочната перспектива пред китното източнородопско градче Крумовград. Това са предстоящите мрачни шансове на местното население, след като канадската компания „Дънди прешъс металс“ спечели трето дело срещу доминирания от ДПС местен общински съвет.
Тукашните старейшини първоначално положиха неимоверни усилия да се противопоставят на инвестиционното намерение за добив на злато от находището на Ада тепе и после се извъртяха на 360 градуса. Три пъти съветниците отказваха планината да бъде разкопавана в продължение на 30 години, колкото е срокът на концесията, аргументирайки се с екологична опасност за района.
Административният съд в Кърджали заседава на 13 май т.г. по последния казус, свързан със Закона за устройството на територията и образуван по жалбата на „Дънди“, а на 31 май публикува в сайта окончателното си решение по него. С това магистратите отменят решението на Общинския съвет в Крумовград от 7 март т.г. в частта му, с която е отказано издаването на разрешение за изработване на подробни устройствени планове (ПУП) и планове за регулация и застрояване (ПРЗ) на 6 имота в землищата на селата Скалак и Овчари в местността Ада тепе. Там канадците предвиждат да прокопаят рудник и да изградят флотационна фабрика за преработката на златосъдържащите изкопаеми.
Административният съд изпраща преписката обратно в местния парламент в родопското градче, който трябва да се произнесе в 30-дневен срок от датата на получаването й.
Съдебното производство започна от 3 октомври 2012 г. по искане на „Дънди“ до кмета на Крумовград за одобряване на техническото задание за проектиране и разрешение за устройствените планове. На 20 декември 2012 г. кметицата Себихан Мехмед внесе предложение в Общинския съвет да приеме това искане, но той реагира с мълчалив отказ. Същият обаче бе отменен от Административния съд в Кърджали с решение от 30 април 2013 г., а преписката бе върната за произнасяне. Но този път съветниците отказаха изрично да издадат исканите разрешения.
Този техен отказ също бе отменен от съда с решение от 4 октомври 2013 г. и преписката – отново пратена в Крумовград с мотива, че именно Общинският съвет е компетентен да се произнесе по искането на задокеанските златотърсачи. Сега отново съветниците ще трябва да се ангажират с обсъждането и да се произнесат в рамките на месец. Решението на магистратите в Административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Това е само част от дългата съдебна сага на канадския инвеститор. През годините казусът с разработването на златното находище стигна и до Върховния административен съд.
Петчленен съдебен състав потвърди решението на екоминистъра Нона Караджова от ноември 2011 г., с което тя даде зелена светлина на проекта. Предшественикът й Джевджет Чакъров отказваше да разреши това, а слуховете тръбяха, че ДПС и лично лидерът му Ахмед Доган упорствал да получи мажоритарен дял от концесионния договор и всъщност това е била причината за отказите му.
Само мисълта, че 7-тонни взривове ще трещят на Ада тепе току до къщите и пасищата на селцата в подножието му, провокира местните жители да очакват апокалипсис. Не родопски Клондайк, смърт ни чака. Това е арсен в огромни количества на повърхността на тепето, в недрата му – уран, в паника са хората от района. Страхът им предвижда отравяне на земята, водата и въздуха със страшни химикали.
Драматични протести разтърсваха през последните десетина години Крумовград заради опасността от срив на екологичната обстановка в района. В подкрепа на местните прииждаха подкрепления от екоорганизации от България, Гърция, Турция с горчив опит от подобни производства.
Страхът от застрашителния риск от сгромолясването на чистата природа с арсеноводород, циановодород и серен диоксид провокира масови протести срещу прокълнатото златно находище. Той се материализира в гневна подписка срещу заплахата от цианидите, подкрепена от близо 10 000 души с право на глас в общината. А после лидерът на сдружението „Живот за Крумовград“ Михаил Василев си отиде от живота, сломен от неравностойната битка с лобисти и инвеститори.
Първоначалното инвестиционно намерение на „Дънди прешъс“ предвиждаше излужване на златото по цианидна технология, при което максималният добив е 96%. Заради неистовия обществен натиск канадците се отказаха от тази идея и преработиха проекта. След поредната спечелена от чужденците съдебна битка, в най-скоро време крумовградчани ще трябва да дишат праха на дупченето, взривяването, трошенето, смилането и флотацията на златосъдържащата руда, уж без прилагането на токсични химикали.
Междувременно отпадна и изграждането на хвостохранилище. Вместо него ще има депо за боклука на паста. Но местните хора се питат какво ще се случи с водите на река Крумовица и с другите кладенци за водоснабдяване. Те се кахърят докъде ще стигнат замърсяванията на реката при преливане от резервоара за оборотни води.
В опасна близост до открития рудник са селцата Сойка, Чобанка 1, Чобанка 2, Къпел, Победа. Те ще трябва да понасят взривните работи и отделящия се прах във въздуха, тъй като рудникът ще бъде открит, а пробивите и експлозиите ще бъдат с дълбочина до 400 метра. Според специалисти химическият коктейл, който ще се завихри при флотацията на рудата, е особено опасен за живота на хората и природата – в обновения проект на канадците натриевият цианид е заменен със силно отровни химически реактиви като ксантогенат, натриев силикат, меден сулфат, дитиофосфат.
Факт – по тази технология златодобивниците ще извличат от благородния метал - до 85%, но и сребро до 70%. Два пъти седмично (100 пъти за година) районът на Ада тепе ще бъде разтърсван от по 7 тона взривно вещество. В доклада за ОВОС е отбелязано, че във флотационната фабрика ще се използва калиев амилксантогенат, от който само за 10 г. експлоатация ще се хвърлят 120 000 тона, и то само за един от общо шесте хълма в местността. Рудата ще бъде обработвана и със 120 000 тона натриев силикат, 16 000 тона дитиофосфат и 88 000 тона меден сулфат.
В зоната на рудника фигурират 17 махали. Освен това само на 800 метра по права въздушна линия са болницата на Крумовград и старческият дом. На опасно близко разстояние са и къщите и нивите. Депото за промишлените отпадъци пък е планирано да отстои едва на 150 метра от река Крумовица, която при по-обилни валежи отнася мостове, пътища, къщи.
Златната мина ще погребе и основния поминък на хората в планината – тютюнопроизводството, с което се изхранват стотици фамилии. Канадската компания ще изрови злато за поне десетина милиарда лева. Българската държава ще получи от това трохи – концесионната такса варира между 1,44 и 4% годишно и зависи от динамиката на цените на Лондонската метална борса. 30 процента от сумата пък ще се влее в бюджета на община Крумовград, ако може да се вярва на абсурдния договор.
Златните ресурси на Ада тепе възлизат на 835 000 унции, което е равно на над 27 тона чист благороден метал. Изровеният полуконцентрат ще се транспортира по море до Намибия, където канадската фирма притежава съоръжения за златодобив и превръщане на суровината в златни кюлчета.
Инвестиционното намерение на канадците неведнъж разделяше и противопоставяше населението в района на Крумовград. Ако отпаднат съдебните бариери пред „Дънди“, Ада тепе ще бъде изравнено, златото и печалбите изнесени в Канада, българската държава ще получава нищожни отчисления от собственото си съкровище, а екологията – срината, опасяваха се противниците на златодобива. За традиционно безработните мъже в Източните Родопи обаче проектът на канадците събуждаше мечти за златоносния Клондайк, който ще им осигури поминък.
В началото на февруари т.г. дългогодишният мениджър от „Дънди“ Алекс Нестор изненадващо реши да напусне поста си. Канадският българин бе започнал работа в компанията през 2003 г. като мениджър по проектите в Челопеч, където е адресът на другата мегаинвестиция на златотърсачите от Канада. Последната висока длъжност на Нестор бе директор по корпоративните и външни отношения. Той отбиваше всевъзможните нападки на протестиращи екоорганизации в Крумовград и договори цялостната промяна на златодобивната технология в интерес на местните жители.
