То, комай целият речник на политическите активисти дразни малкото останали с ума си хора у нас. Но една от най-противните теми след отминалите избори за Европейски парламент като че ли е тази за „фили” и „фоби”.
Архитектите и дизайнери на съвременна България – бившите първенци на Българската комунистическа партия, преименувала се механично в БСП, и ударният им отряд – бившата Държавна сигурност, положиха суперуспешни усилия да убедят 90% от българите, че демокрация е именно това, в което живеят – бедност, мизерия, унижение, беззаконие, страх, гадости.
Защото те създадоха именно такава постсоциалистическа страна – гадна, мизерна, тъпа, в която властва страхът, нямаща нищо общо с демокрацията, развита в нормалната част на Европа.
Ето защо е неслучаен повикът от няколко години на по-възрастните жители за връщане на „здравата ръка”, на „държавата”, а на най-истеричните комунистически мозъци – и на сталинизма. И няколко партии направиха неуспешен опит да привлекат повече гласове за себе си, размахвайки мантрата „Видяхме ви гадната американска демокрация, видяхме ви противната европейска перверзия”.
Сякаш американският народ, а не плутократите, начело на него, измислят войни по целия свят. Сякаш всички европейци до един (начело с австрийците, този синоним на бюргерското мислене) мечтаят за узаконяване на някакъв извратен „трети пол” и задължителна мода – всички брадати мъже да се обличат в рокли и да ходят на високи токове.
Забелязвате ли, че омразата към бюрокрацията, двойния аршин и откровената извратенящина, ченгетата, които споменах в началото на тези мисли, доста добре префасонират в ненавист към Европа и съюза между нейните държави като цяло?
И в Българи злобата към общия проект на Стария континент продължава да расте, избивайки напоследък в откровени псувни към него. Характерно е такова поведение за изтрещелия нашенец, който рони сълзи по хляба от 40 стотинки и „безплатното здравеопазване” от бай-Тошово време, но някак си не отчита, че ако синът, дъщерята или внукът му не му изпратят пари от гадната Европа, в която са отишли да работят, сълзите му отдавна да бяха пресъхнали.
В онази тиха територия, обрасла с чимшир, на края на всеки град, където... знаете какво е обособено.
Така у нас през последните месеци е много модерен вехтият етикет „русофили”. Русофил си, ако подкрепяш Путин (не казвам, че трябва да си задължителен почитател на Обама!), ако си фен на „желязна ръка ни трябва на нас, няма кво да си говорим”, на петъчната информационная программа „Время” (по-малките, питайте възрастните), разкошната лимузина ЗАЗ, филмите за войната и изпълненията на вече напълно мумифицирания Йосиф Кобзон.
Скоро оригинален руснак с потрес беше споделил на колега: „У вас русофилите са почитатели на Съветския съюз, на Брежнев! Те са платени партийци, обичат срещу пари, а не обичат Русия! Някой трябва да говори за това, направете нещо, журналисти сте!”
Колегата се изсмял горчиво и казал, че отдавна знае и не само той, а и още много журналисти, у които все още е останал някакъв здрав разум и не работят в партийни медии. Но по-възрастната и достолепна част от населението (за която се предполага и че е по-мъдра и видяла, нали?) изпитва вътрешна потребност към именно такава – съветскисъюзофилия.
Аз предполагам, че всичко има разумно обяснение и то се корени в нашата народопсихология. Донякъде в славянското мислене, и то точно в това, което прави пряк паралел между нашето славянско с онова славянско, на населяващите територията на бившия (да бе, бивш) Съветски съюз. И двете – размазани от битие в условията на дивия, циментов социализъм. Едното – 45 години. Другото – 75.
Общото е пълният отказ от самостоятелност, от инициатива, воля и желание да се развиваш сам и да разчиташ на собствените си сили. А не на стадния инстинкт, че за теб и твоето бъдеще не трябва да имаш отговорността да мислиш ти, а митичната Държава. И Партията (и в двата случая наричана „майка”, колко отвратително!)
Прочее, познавате ли русофили?
Но такива, истински, не влюбени в Сталин, Брежнев, Путин и КПСС, а в руската литература, музика, опера, балет, изобразително изкуство? Аз да. И бих казал, че с удоволствие се числя към тези хора, макар и донякъде.
Но имам изненада за вас – от самото си освобождаване от турско робство България е била в това положение – в нея са се гонили, плюли и били русофили, германофили, еврофили...
Всеки от тях е твърдял, че пътят ни е точно в тази посока, която подкрепя, но онова, общото, за неистовата любов на по-източния славянин към здравата ръка, бащицата, царя и батюшката, винаги е вземало надмощие.
(Така си обяснете и истеричния метан през по-наши дни пред Симеон Сакскобургготски и впоследствие пред неговия бодигард. Бил гавазин и на Тодор Живков, не забравяте, нали?)
Като гледам към актуална дата как рубладжиите отново с пълна сила размахват русофилството като поредното народно спасение, все по-силно не вярвам в това спасение и си мисля за моите приятели, пръснали се по всички континенти на Земята.
Не защото искам да отида при тях. Радвам им се, че градят бъдещето си и това на децата си, без да им се налага да слушат безбожни глупаци, маскирани като някакви фили. А всъщност, докато в България в безсмислен гняв се самоизяждат различни фили и фоби, охолно, пълноценно и весело си живеят истински микроби, които диктуват цялата действителност. Ето, те трябва да бъдат унищожени.
Ако у нас са останали българофили.
