Писателят Георги Стаматов научава родния си език едва 16-годишен


Писателят Георги Стаматов научава родния си език едва 16-годишен
Георги П. Стаматов
04 Юни 2014, Сряда


Три жени с името Вера са големите любови на литератора, но накрая той умира самотен и в бедност

Автор: Камен Колев

Може ли един от най-добрите ни майстори на урбанистичния разказ до юношеството си да не е знаел родния си език? Георги П. Стаматов, чиято 145-а годишнина от рождението отбелязваме този месец, се научил да чете и пише на български едва на 16 г.

Роден е на 25 май 1869 година в град Тираспол, Русия. Детството му минава в Акерман и Одеса. А Южнославянския пансион на Тодор Минков в гр. Николаев е съученик с Алеко Константинов и Георги Кирков.
Макар и роден в българското емигрантско семейство на юриста Порфирий Стаматов, Георги проговаря на руски език. Дори в една от биографиите му се казва, че до 16-ата си година не е подозирал за българския си произход.

Бъдещият писател научава този факт едва след Освободителната война, когато неговият баща се преселва в България и постъпва  на служба като председател на касационния съд. Три години по-късно Георги също се връща в България и се заема да учи родния български.
Постъпва във Военното училище и отива да служи като офицер в Трети артилерийски полк. От армията е уволнен заради своите русофилски убеждения. Георги П. Стаматов тръгва по стъпките на баща си и записва да следва право в Женева и София. По време на Първата световна война е назначен за военен съдия в Кюстендил и Трън.

Но първите литературни изяви на Г. П. Стаматов са още в ученическите му години в Русия. Под въздействие на големите романтици на XIX век, които чете – Байрон и Хайне, Георги започва да пише стихове – първо на руски, а след 17-ата си година и на български.
През 1890 г. Иван Вазов публикува в своята „Денница” едно стихотворение на Стаматов. Но по това време бъдещият разказвач започва да се увлича от големите представители на руската художествена проза – Достоевски, Гогол, Толстой, Белински, Шчедрин,  Гончаров. Тогава Стаматов разбира, че истинското му призвание не е поезията, а прозата.

В онези години българската литература е насочена повече към селото и бита, радостите и тегобите на селяните. Урбанистичната тематика и градските персонажи навлизат в литературата благодарение на Г. П. Стаматов. Той ги осмива в характерни сатирични образи, които населяват книгата му „Вестовой Димо”, разказите „Паладини”, „Малкият Содом“, „За едно кътче на душата”.

Стаматов печата първия си разказ „Откога Загорови са щастливи” в сп. „Мисъл” през 1893 г., след това публикува в „Българска сбирка”, “Съвременник”, “Наш живот”, “Просвета”, “Съвременен преглед”, “Наблюдател”,  “Златорог” и много други. Работите му, издържани в афористичен и лаконичен стил,  веднага печелят симпатиите на критиката.
Но за разлика от успехите в творчеството си, личният живот на писателя е пълен крах. Като студент в Швейцария изживява безчет любовни авантюри, а в България, вече успял писател и съдия, има славата на брилянтен бонвиван.

Тогава среща зашеметяващо красивата Вера – също като него родена в Русия. Тя го пленява със сините си очи и буйна руса коса. Изключително интелигентна, тя бързо завладява сърцето на писателя покрай дългите им разговори за литература и изкуство.
През 1900 г. двамата се женят и им се ражда дъщеря на име Доротея, която галено, по руски обичай, наричат Дося. Първите години от брака минават в безоблачна любов.

Но наблюдателната Елисавета Багряна, близка приятелка на Дося, вижда някои смущаващи неща в на пръв поглед идеалното семейство. „Рускинята не беше никаква домакиня, той шеташе. Купил Стаматов месо - кайма за кюфтета, Верочка не знае как се правят. Мама й ги приготви, а тя започва отдалеч да ги хвърля в тигана, маслото пръска... Мама ме вика - Лизе, иди помогни на Верочка, че не може! Била съм на шест-седем години“, разказва в спомените си Багряна.

Семейство Стаматови се сприятелява с фамилията на социалдемократа Янко Сакъзов и съпругата му – писателката Ана Карима. Двойката често гостува в дома им на площад „Славейков” в столицата. На петата година от брака си с Георги П. Стаматов Вера се влюбва безпаметно в Сакъзов и забременява от него. Двамата не крият любовта си, а цяла София одумва скандалната им връзка.

Елисавета Багряна си спомня, че когато научава вестта за бременността на невярната си съпруга, Стаматов предприема крайна стъпка. Хваща я за ръка и я води в дома на Сакъзов с думите: „Щом се обичате - ето ти я!“ „Една вечер тръгнаха от дома двамата - Стаматов и Верочка, а той се върна сам. Оставил я там, при другия“, разказва Багряна. Така писателят се отдава на алкохола, в който до края на живота си теши мъката по невярната си жена. И сам признава: „Страшно е, когато човек сам си е виновен. Тя не застана на пиедестала. Аз я поставих там“.

Въпреки огромното разочарование и накърнена чест, Стаматов до последно се държи като джентълмен. Разводът на Сакъзови се проточва, детето се ражда и той дава името си на момченцето, за да му спести етикета „копеле”. По-късно Анатол Георгиев Стаматов взима имената на истинския си баща.
Стаматов заминава за провинцията, за да лекува депресията си след раздялата. Връща се два месеца по-късно и твърди, че вече е преодолял Вера. Но близките му приятели – белетристите Людмил Стоянов, Стилиян Чилингиров, Константин Константинов и Недялко Месечков, виждат как той все повече се изолира и теши мъката в алкохол. 

В годините след развода дъщерята на Стаматови – Дося, живее ту при майка си, ту при баща си. Отдаден на страданието си, Георги не забелязва как тя е посърнала и вехне с всеки изминал ден. Доротея се самоубива малко след навършването на 20-те си години.
Когато няколко години по-късно млади пролетарски писатели като Георги Караславов обявяват Стаматов за свой духовен баща в литературното творчество, писателят реагира много остро и в един от тогавашните вестници пише: „Аз деца нямам!”

Юристът прозаик окончателно се затваря в себе си и денонощно гледа снимката на единственото си дете. Все по-често се застоява в една от софийските кръчми, където се влюбва в бедната рускиня Вера, която работи там като сервитьорка. Обсипва я с дребни подаръци – парфюми, цветя.

Връзката не продължава дълго, а малко след края й Стаматов се влюбва в третата Вера в живота си – дъщерята на генерал Бончо Балабанов. Тя има тежки семейни проблеми, предстои й развод. Споделя много лични неща с писателя. Самата тя също се занимава с проза и му разказва за творческите си намерения. Една вечер Г. П. Стаматов събира кураж да й се обясни в любов, но Вера му признава, че е нещастно влюбена в друг. Макар и наранен, писателят я превръща в най-близката си приятелка, която е близо до него до края на дните му.

Съвременниците му го описват като саможив и странен човек, който не обича хората. Докачливият нрав на Стаматов дори довежда до дуел с Добри Немиров, който на шега го поздравява с думите „Хей, господин Ягоридков, събудете се” (Ягоридков е герой от разказа „В миши дупки” на Стаматов – б. а.).

Писателят така се засяга, че обявява дуел на Немиров. На другия ден води секунданти. Немиров се извинява и обяснява, че не е искал да го засегне, но Г. П. Стаматов е непоколебим и настоява с пистолет да защити честта си. Датата и мястото са уречени – 25 ноември 1913 г., 8 ч. сутринта в Борисовата градина. Тогава мандатьорите на двамата впрягат всички свои дипломатически умения и ги помиряват, а Стаматов предлага на опонента си да изпразнят заредените пистолети във въздуха.

Последните си дни писателят гасне в малка стаичка под наем на софийската ул. „Юрий Венелин” 11, изолиран и забравен от всички. Вера Балабанова го посещава често и се грижи за здравето му. Понякога  тя засича там друга жена, която бързо си тръгва, след като е подредила стаята му.
Това е Вера Сакъзова, към която Стаматов все още има силни чувства. Към края на живота си, дни преди да угасне в Александровска болница на 9 ноември 1945 г., той казва: „Съдбата ме срещна с три различни жени, носещи името Вера, за да ми докаже, че любовта е нетрайна и недостижима”.

След смъртта си писателят бързо е забравен от критика и читатели. Остава непознат и до днес. Едва през 80-те години на ХХ век са издадени два тома негови съчинения.  По-късно се публикува "Содом и Гомор", но читателите се оказват неподготвени за жестоката му проза. Така спират опитите да се издават книгите му, а прозаикът е зачертан от българската памет.


Корицата на „Малкият Содом” Корицата на „Вестовой Димо” Елисавета Багряна е била сред близките приятелки на семейство Стаматови Широкият социалист Янко Сакъзов е мъжът, в който се влюбва съпругата на Стаматов - Вераъ

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки