Гигинският манастир “Св. св. Козма и Дамян”, известен още като Черногорски, се намира в подножието на връх Китка в планината Черна гора,
Автор: Огнян Марков
на около 4 км югоизточно от с. Гигинци и около 16 км югозападно от Брезник.
Първоначално той се е намирал в подножието на връх Тумба, на около километър от сегашното му местоположение. Там са и останките от старите манастирски постройки, строени през ХІ-ХІІ век, както и основите на правоъгълната защитна кула в североизточната част на някогашния комплекс, нещо характерно за манастирите от времето на Второто българско царство.
Манастирът не е бил разрушен и плячкосан по време на османското нашествие и постепенно става средище на духовния и обществения живот на българите в Брезнишка, Софийска и Радомирска околия. А традиционно всяка година на поляната югоизточно от него е ставало голямо пазарище.
В средата на ХVІІІ век обаче това не се харесало на пиротските турци, които приемали многолюдния ежегоден събор там като конкурентен пазар, пречещ на прохождащия тогава Пиротски панаир. Затова намислили и предизвикали сбиване по време на храмовия празник, при което един османлия бил убит. Това от своя страна дало повод за масово клане и съсипване на манастира. Светата обител била подпалена, а софийският митрополит – убит. Огънят погълнал и манастирската библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски документи.
Възроден е през 1801 г. от преминаващи монаси от Хилендарския манастир на Атон. В близост до сегашното му местоположение те намерили лековит извор и решили да преместят манастира там.
С помощта на населението от околните села той бил построен отново. А по-късно по инициатива на двама братя свещеници - Хрисант и Иларион от с. Бегуновци, започва да се строи сегашната му църква, която е завършена през 1814 г. Затова се смята, че през тази година е започнал новият живот на духовното средище.
По време на Възраждането манастирът бил най-важният в трите околии. В него софийският митрополит е ръкополагал свещеници, работело и килийното училище за децата от околните села.
Страшна е историята на светата обител след 1944 г. Тогавашната власт го превръща в концлагер, после става почивен дом за „трудещите се“, след това пионерски лагер, докато накрая е превърнат в обор и в килиите на монасите са отглеждани кози, овце, свине, зайци. За сградите никой не полага грижи и те започват да се рушат, но въпреки това през 1956 г. Гигинският манастир е обявен за архитектурен паметник, а през 1976 г. - за художествен паметник на културата.
През 1998 г. в изоставените сгради отново се заселват монаси, които започват пак с помощта на христолюбивото местно население да ги обновяват. Започва да се служи в храма, изгражда се водопровод, реституирани са старите дарени имоти, възстановява се и неговото стопанство. В началото на май 2007г. е отслужен молебен и е направена първата копка за цялостната реставрация на манастира, която сега е напълно завършена.
Понастоящем манастирът е действащ. В него сега живеят архимандрит Евгений, йеромонах Каленик, един послушник и двама работници в стопанството. По европейски проект те отглеждат животни, обработват имотите и така се издържат.
