И какво я чака Обединена Европа след вота на избирателите, които демонстрираха силни евроскептични настроения
Европейски избори 2014 вече са в историята, но след тях остават много въпроси, чийто отговор тепърва предстои да научим. Следващите дни ще хвърлят повече светлина върху това кой ще бъде новият председател на Комисията и кои политически групи ще намерят общ език, за да определят дневния ред на новия Парламент. Ето накратко какво предстои в Брюксел и в Страсбург до лятото.
За пръв път на тези избори европейските политически партии представят свои кандидати за главния пост в Европейската комисия, която е изпълнителният орган, натоварен да подготвя и прилага европейските политики. Засега кандидатите са Жюн-Клод Юнкер (издигнат от ЕНП), Мартин Шулц (ПЕС), Ги Верхофстад (АЛДЕ), Ска Келер (Зелени), Алексис Ципрас (Партия на Европейската левица).
Официалната номинация трябва да стане в следващите седмици от Европейския съвет - форумът, където се срещат държавните и правителствени ръководители в ЕС. Съгласно европейските директиви, изборът на кандидат трябва да отчита резултата от изборите.
Оттам нататък номинираните ще трябва да потърсят подкрепа от политическите групи в Парламента, като за избора на председател ще са нужни гласовете на над половината от всички депутати, т.е. поне 376. Очаква се гласуването в пленарната сесия да бъде между 14 и 17 юли.
На 27 май сутринта се проведе заседание на председателския съвет на Европарламента, включващ лидерите на парламентарните групи и председателя на ЕП. Освен дискусията около резултатите от изборите и отражението им върху избора на председател на Комисията, политиката в Европа и в самия Парламент, друга тема, която предизвика интерес, бе възможната поява на нови групи през започващия парламентарен мандат. Правилникът на ЕП изисква наличието на поне 25 депутати от 7 страни за сформирането на група. Консултациите по темата трябва да приключат до първата пленарна сесия, започваща на 1 юли. Самата първа сесия ще определи новия председател и заместник-председатели на Парламента.
Как ще изглежда ЕП
Неокончателните резултати, обнародвани в сайта на Европарламента в понеделник, показват, че ЕНП печели 213 места в новия Парламент, С&Д – 191 места, АЛДЕ – 64, а Зелените – 52. Европейските консерватори и реформисти вземат 46 места, Обединената европейска левица/Северна зелена левица – 42, а „Европа на свободата и демокрацията“ – 38. Избраните кандидати от листи, които са имали депутати в предишния парламент, но не са били част от нито една от групите, са 41, а други 64 места отиват за партии/коалиции, които са нови за ЕП.
Според данните, изнесени до редакционното приключване на броя, средната активност в ЕС на изборите е била 43,09%. Говорител на Европарламента определи това като исторически момент, тъй като за пръв път от 1979 г. е преодолян постоянният спад в активността на избирателите.
Неокончателните резултати показват, че евроскептиците печелят 25% във Франция, 26% в Дания, 22% във Великобритания, 20% в Австрия, 15% в Унгария, 13% във Финландия, 12% - в Гърция. Евроскептиците са разделени на няколко фракции, но крайните партии за първи път вкарват толкова евродепутати. Франция и Великобритния са разлюлени от политически земетръс с победите на еврофобите и националистите – коментират световните агенции.
Междувременно в началото на седмицата председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу призова европейските сили да се обединят след напредъка на евроскептиците на изборите. В свой коментар по повод резултатите от евровота той окачестви силното им представяне като симптом на нарастваща липса на доверие на гражданите към управляващите елити. „Изключително загрижени сме от тази тенденция", изтъкна шефът на ЕК по време на форум за валутната политика, организиран от Европейската централна банка край Лисабон.
Наблюдателите отбелязват, че изборите за 751-местния Европарламент са спечелени от партията, която загуби най-много гласове. Европейската народна партия (EНП) губи 61 депутати в Европарламента, макар че печели изборите. Очаква се консерваторите да получат 213 мандата при досегашни 274. На практика побеждаващата партия остава без една пета от местата си и е напът да се окаже най-големия губещ.
Прости сметки
Загубата на Партията на европейските социалисти (ПЕС) са 6 депутати. Очаква се тя да има 190 депутати при сегашни 196. Разликата между ЕНП и ПЕС е 23-ма депутати повече за консерваторите, а досега ЕНП имаше в повече 58 депутати. Трети остава “Алиансът на либералите и демократите в Европа” (АЛДЕ) с 64 депутати. По предварителни данни “зелените” ще имат 53 места, евроскептичната фракция “Европейски консерватори и реформисти” - 46, комунистите - 42, а еврофобската “Европа за свобода и демокрация” - 38 места. Допълнително 41 места са определени за независимите кандидати, а групата “Други” включва 64 депутатски мандата.
Очаква се именно към тях да бъдат разпределени депутатите от крайнодесните партии като френския Национален фронт. Тепърва предстоят преговорите за това към кои политически групи ще се присъединят новите партии, което може да промени изгледa на Европейския парламент.
Очаква се френският крайнодесен Национален фронт на Марин льо Пен да създаде коалиция с популистите от австрийската Партия на свободата, белгийската “Фламандски интерес” и холандската Партия на свободата на Герт Вилдерс.
Истински изборен срив преживяха двете големи партии в Испания – дясната Народна партия, която е на власт от 2011 г., и опозиционната Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП), които губят по една трета от досегашните си места в Брюксел.
В Унгария дясноцентристката партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан убедително спечели и евроизборите с 51,5%, което ѝ дава право на 12 от общо 21-те места, полагащи се на Унгария. Втора е антиимигрантската партия “Йобик”, която изпревари социалистите с близо 14,7-процентна подкрепа и ще има три места. Социалистите остават с две места.
