Политическият гамен се завръща, замириса на катран от българския пъкъл
Автор: Стефан Солаков
Беше се сврял в дълбока медийна нелегалност, несигурен в резултатите на евровота. Неочаквано високият успех за кандидатите на ГЕРБ го изстреля като снаряд в публичното пространство и отново станахме свидетели на незабравимо политическо шоу. Шоуто на Боко Борисов...
Не може да се отрече таланта на бившия премиер да създава и сам да участва в политически бурлески, напомнящи едни отдавна минали времена, когато изпечени шарлатани с лекота са общували с простоватите народни маси и са се къпали във възторга и преклонението на ухажваните аборигени. Няма да сбъркаме, ако признаем този подход като особен вид изкуство, опитващо се да вдъхва надежди в условията на пълна безнадеждност.
Израснал на прашните селски улици в Банкя, лидерът на ГЕРБ от малък е свикнал да се бори със зъби и нокти за своето оцеляване. Недостатъците в интелектуалното развитие компенсира с биткаджийски характер и комбинативни умения.
В условията на обществените промени у нас след 10 ноември 1989 г. партийната реторика на тоталитарните гаулайтери умира бързо и мъчително на фона на разгневените площади, издигащи настоятелен глас за мъст и радикална екзекуция на стария режим.
Разочаровани от червените мекерета, заменили партийните комисари на бай Тошо, жадните за екшън тълпи се нуждаят от нови герои. Брадите, неугледните костюми и пиянските изцепки на новите демократи бързо омръзват на очакващите още по-големи атракции сеирджии, които за кратко време се превръщат в може би най-устойчивия елемент на обществения живот на съвременна България.
Именно за тази част от българското население Боко Борисов пристига или по-точно се спуска с гръм! Подобно на генерал Радецки, спасил опълченците на Шипка, нашенският му колега бързо събира възторзите и овациите на разгромените „сини“ полкове и с огромен успех въвежда образа на политическия гамен в обществените отношения на държавата.
Повече от десетилетие наблюдаваме „феномена Борисов“ и все по-често се убеждаваме, че враговете, желаещи страстно неговото погребение, засега остават излъгани в своите очаквания.
Ако на времето бяха чели по-внимателно книгите на Алеко Константинов, щяха отдавна да са наясно, че подобно явление е закодирано дълбоко в българската душа, търсеща постоянно изход и от най-жестоките исторически капани, в които е попадала през вековете нашата препатила, но доста устойчива нация.
Разчитайки именно на тези атавистични рефлекси, на 26 май, ден след изборния триумф на ГЕРБ, бате Боко отново се покатери като пъргав павиан върху пилона на най-новото си политическо шоу.
Дълго сдържаната жлъч по адрес на омразния Станишев и разгромените „авари“ от „Позитано“ 20 се изля като една неудържима словесна Ниагара, успяла да стресне и най-печените в нашенската политическа геена наблюдатели.
Не знам дали медийните съветници на ГЕРБ са изучавали поведението на италианския фюрер Мусолини отпреди 70 години, но образът на знаменития Дуче буквално се е транспортирал през годините и е кацнал триумфално на рамото на Боко Борисов. Липсва му само характерното кепе на италианските черноризци, за да обявим официално възкръсването на първопроходника на европейския фашизъм.
Не вярвам бате Боко да ни се обиди за това малко скандално сравнение.
Той обича да се представя за демократ, защото вече е ял попарата на наши и чужди медии и доста внимателно избягва да демонстрира открито своя побойнически характер. Изборната победа на 25 май обаче отключи дълго укриваните страсти и, както казах по-горе, маймуната победи човека, застанал начело на Гражданите за европейско развитие на България.
Залата на НДК, където се вихреше шоуто на Боко, беше буквално обсебена от словесния вулкан на реабилитирания от избирателите политически гамен. Ако до него беше поставен стриптизьорски пилон или обикновено дърво, лидерът на ГЕРБ непрекъснато щеше да снове нагоре-надолу и да изпълнява зашеметяващи лупинги за удоволствие на зяпналите сеирджии.
Но дори и най-акробатичните номера не можаха да затъмнят ефекта от словесните стихии, стоварили се върху беззащитните зрители и участници в пресконференцията, на която възкръсналият месия от Банкя обяви своето ефективно завръщане в българската политическа фауна. И то като покорител на най-високия клон, стърчащ над обществената джунгла, в която вегетира обрулената ни държава.
С безпощаден ултиматум главният герой на шоуто поиска да му върнат всички управленчески лостове на страната. Обяви сегашния премиер Орешарски за политически мъртвец, а неговите „създатели“ Станишев и Местан за узурпатори на властта, принадлежаща „по право“ на възродения Дуче.
За капак не пропусна да нападне и „нахалстващия“ шеф на парламента Михаил Миков и да си поиска „откраднатата“ кафеварка, с която според шоумена Боко, шпикерът на Народното събрание всяка сутрин се борел срещу мъчителния си махмурлук.
Освен като заслужил комик на пъстроцветното политическо ято, пърхащо зловещо над нещастното ни отечество, Боко Борисов е напът да спечели битката за словесно надмощие със своите основни врагове от управляващата днес правителствена коалиция.
В нощта след изборите Сергей Станишев мязаше на употребен парцал, плачещ за изхвърляне от политическа употреба. Каканижеше глупост след глупост без да си дава сметка, че вече е заложен на изхода на българската политика. Неговият авер Лютви Местан, за разлика от очакванията, съвсем не беше щастлив от мнимия изборен успех на ДПС.
Лисунгерът на етническата партия инстинктивно усещаше, че губи удобния червен гръб, върху който години наред успешно паразитираха анадолските онбашии в нашата политика. Мисълта на агент „Павел“, успял досега да балансира интересите на руските и турските тайни служби в управлението на България, тревожно търсеше перспективите пред собственото си оцеляване.
Парламентарният кокошарник у нас очевидно е силно разтревожен от новата ситуация след изборите за Европарламент. Партия „Атака“ вече е извън сметките за предстоящи коварни комбинации с оглед оцеляване на кабинета „Орешарски”. Атакуващият Боко обещава реки от „политическа кръв“ и планини от „трупове“ в най-високите етажи на сегашната власт.
Напира и проектът „Бареков“, грандиозно доказателство за непобедимата виталност на безсмъртния стил „Бай Ганьо“ в българската политика. Тук ще станем свидетели на още по-вълнуващи изпълнения на агресивно-хулиганстващия подход спрямо все още вярващия в светлото бъдеще нашенски електорат.
Безспорно е обаче, че шоуто на Боко поне засега няма сериозни конкуренти в политическия цирк, наречен България. Ще се забавляваме известно време, но страшното тепърва предстои. Защото комиците у нас бързо се превръщат в сатрапи, а ръкопляскащите наивници в лесна плячка на възкръсналите черноризци. Нещастна България пази горчив спомен от този феномен в миналото и едва ли ще посрещне с радост неговото прераждане в наши дни.
Вашия стил на писане е ужасен. Какво е това неистово желание да унижавате, многократно и пак и пак...... в такива слу4ай обикновено ефекта е обратен ..Заедно с въпросното лице Б. Борисов Вие унижавате и хилядите или милионите , които го харесват или подкрепят.. Какво ще им кажете на тях ? Че са тъпи, заблудени , прости или ?
