Селото на зетя и свети Спас


Селото на зетя и свети Спас
Реставрираната стара зетьовска църква „Св. Спас“
29 Май 2014, Четвъртък


Старата църква в старозагорското село Зетьово носи името на светеца и пази спомени за древни ритуали, изпълнявани по Спасовден


Старозагорското село Зетьово е разположено на пътя между Чирпан и Димитровград, върху три от снижаващите се към река Марица хълмове на Средна гора. Най-старото име на това древно населено място е Енищен, което местното население изговаря в славянобългарската му форма Енище. Буквално това ще рече „ново село”, но има значение и като „село на зетя”.

Стари предания свързват името му с драматична легенда. Според нея един богат турчин харесал мома от родното се село, намиращо се в местността Юрт баир, и я откраднал. Но това не се харесало на близките й и се наложило двамата влюбени да се скрият. Те намерили подслон в гъстите дъбови гори на Манда баир.
Наблизо минавала речица, имало вода за добитъка, затова младите си построили дом и създали потомство. Минали години, тъстът простил на зет си. Започнал да му ходи на гости. На въпросите на своите „алагари“ от селището на Юрт баир къде отива, той отговарял: „На гости у енището съм тръгнал“, т. е. при зетя. Така и днешното му име се запазва като Зетьово.

Най-таченият религиозен празник на селото е Спасовден, който се провежда на 40-ия ден след Великден. За него са характерни Спасова задушница и обичаят „ходене на Росен“, който се изпълнява и до днес.
В нощта преди празника болни и всички останали богомолци отивали в старата църква, преспивали там, а на сутринта се отъркулвали в тревата на двора за здраве, пиели вода от аязмото, налята от предната нощ и осветена на Спасовден, за която се вярва, че е лековита, и изяждали парче хляб.

Храмът, където се извършвали тези обреди, е най-старата запазена и до днес в автентичния си вид сграда. Църквата носи името „Вознесение Господне“, но повече е известна като  „Св. Спас“. Тя се намира в близост да манастира „Свети Атанасий” край съседното село Златна ливада. Строена е през 1872-74 г. от майстор Димитър Стойчев (Виничкин) от село Югово.
И с нейното изграждане също е свързана една легенда.
Местно момиче на име Таня сънувало ангел, който й показал къде да бъде построена църковната сграда. На това място под земята била заровена икона на свети Спас.
Когато майсторите започнали да копаят, наистина намерили изографисаното изображение на светеца.

Те изградили от ломен камък скромен по размери храм, чийто патрон станал светията. А бликащото на мястото аязмо останало под основите на църквата. Строителите са го копали и с престилки изнасяли пръстта отвън в продължение на няколко месеца. До помещението, където се намира лековитият извор, се слиза по 22 стъпала. То е дълбоко 7 метра и  дълго 6 метра. В него има кладенец, като богомолците се измиват с водата му и пият за здраве от нея.

Самата църква, която е над него, е построена изцяло с дарения от жители на селото. Имената им са изписани заедно с иконите и стенописите от неизвестен зограф, запазени са и до днес върху стените на храма.
Преди няколко години група инициативни зетьовци, съвместно с Община Чирпан, разработват проект за ремонт на църквата и с финансова помощ от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество това огнище на културната памет е спасено от разруха. Днес то се явява атрактивна туристическа забележителност и тук се отбиват множество поклонници от близо и далеч.

Освен ритуалите, извършвани едно време в старата църква, на Спасовден се правело голямо хоро, на което се хващали всички млади булки, като се вярвало, че това ще им гарантира „омъжване“ през следващата година.
Навремето празникът  бил и църковен, и светски. Тогава Зетьово правело и събора си, който днес се организира на 24 май. Той се провеждал на поляната в северния край на селото, на него идвали много гости от близките населени места.
Спасовден се е тачил и за предпазване от суша.


В категории: Вяра , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки