В малкото градче в Централна Северна България е създаден първият у нас разсадник за облагородени лози
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът и архив
Сухиндол е люлка на винарството и лозарството в България вече цели 118 години. Славата му се носи от далечната 1896 г., когато в малкото градче в Централна Северна България е създаден първият у нас разсадник за облагородени лози. Кооперацията има огромен успех, оттук тръгва специалният сорт грозде за прословутото червено вино "Гъмза".
Първите години на миналия век бележат началото на богатата винена история на града и местната винена изба. Спомняте ли си старата банкнота от 2 лева с гроздоберачката? Тя също е свързана със Сухиндол.
По време на гроздобер из лозята край градчето идва фотографът Любомир Чаръкчиев. От близо 200 момичета той избира 16-годишната Кина Гърбова да му позира сред натежалото от сок грозде.
Снимката печели първа награда на фотоизложба в тогавашната ГДР. После комисия на БНБ подбира най-добрите български фотоси, които трябва да послужат за илюстрации на банкнотите от емисия 1962 г. и се спира точно на тази. Това е една от най-дълго задържалите се банкноти в обращение - цели 34 години.
Заради това, че ликът й е избран да украсява една от банкнотите, от БНБ отпуснали на жената еднократно 200 лв. като стимул и поощрение. Когато излиза емисията, Кина тъкмо е родила дъщеря си. Тя е единственият обикновен човек от народа, чийто лик се появява върху националната ни валута.
Самата Кина Гърбова работи първоначално като домакин в стола на местна детска градина, а после дълго време - като готвач и домакин в стола на сухиндолския винзавод. Жената, с която се гордее цял Сухиндол, тази есен ще празнува своята 70-годишнина. Поредният любопитен факт в нейната биография е, че е родена точно на 9 септември 1944 г.
Уникален лозаро-винарски културен и дегустационен център предстои да отвори врати това лято в Сухиндол. Той се създава по проект за 370 00 лв. по мярка 321 по Програмата за развитие на селските райони. Идеята е на Националната винарска асоциация в Сухиндол, разказа Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите в България.
Лозаро-винарският център се прави в красива старинна къща на три етажа, която се намира в центъра на града на ул. "Васил Левски". Къщата е строена през 1921 година от австроунгарци и вече е реновирана. Напълно са запазени и възстановени уникалните й архитектурни елементи - гирлянди, ангели, корнизи, характерни за началото на миналия век в бароковата архитектура.
Имотът е общинска собственост и с решение на местния парламент е предоставен безвъзмездно за 10 години на лозаро-винарите.
Къщата, приютяваща дома на виното, е принадлежала на богатия винарски род Влаеви, занимавал се с търговия и производство на вино в Сухиндол. Те са били хората, които са диктували винарството в България. Зевзеци в Сухиндол разказват легендата, че Влаеви намерили гърне със злато, с което платили на майсторите да им направят най-личната къща в градчето. Идеята на новия център в града е да представя на посетителите информация за целия процес за производство на вино. На първия етаж вече се работи по обзавеждането на залата за дегустации. В нея професионалисти ще запознават гостите с вина от различни краища на страната.
Предвижда се в подземието на къщата, където има огромна каменна изба с височина от 7 метра, да бъде направена и автентична ракиджийница. На втория етаж в една от залите ще има и мултимедийни презентации. Предвидена е и изложба на машини и съдове за преработка на грозде, стари дъбови бъчви и старинна винарска техника. Ще бъде обърнато внимание и на традициите и занаятите, свързани с винарството и лозарството.
„Освен историческата част, в лозаро-винарския център ще покажем и настоящето на винопроизводството. Ще онагледим от какви сортове и по какъв начин се правят различните вина за петте основни винени региона в България“, разказа Станимир Стоянов. „Идеята е да се повиши винената култура на хората, като ги запознаем с характеристиките на районите и вината”, които се произвеждат, добавя той.
С отварянето на лозаро-винарския център и съществуващите винарна и лозарски къщи в Сухиндол малкото градче ще стане част от винарския туристически маршрут у нас. Пет са лозаро-винарските райони в България. Севернобългарският обхваща централната и западната част на Дунавската равнина, южния бряг на Дунав и прилежащите му райони. За този район е характерен умерено континенталният климат с горещо лято и голямо количество слънчеви дни.
Разпространени тук са сортовете "Мускат Отонел", "Гъмза", "Каберне Совиньон", "Мерло", "Шардоне", "Алиготе" и "Памид". Произвеждат се сухи бели вина, пенливи вина по класическа технология и качествени червени вина, които се характеризират с богат плодов аромат и свеж вкус.
Най-големите винарски центрове се намират във Видин, Ловеч, Лом, Лясковец, Плевен, Русе, Свищов и Сухиндол. В Плевен вече има изграден и музей на виното.
Черноморският или Източнобългарският район обхваща земите по Черноморието, Добруджа и Лудогорието. Есента там е топла и продължителна, което е благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини бели полусухи вина. В този район се намират около 30 % от лозята в България и 53 на сто от белите сортове грозде, например "Димят", "Ризлинг", "Юни блан", "Мускат Отонел", "Траминер", "Совиньон блан" и др.
Произвеждат се едни от най-добрите български сухи и полусухи вина, съчетаващи приятен плодов аромат, плътен вкус и елегантна свежест. Най-големите винарски изби в този район са концентрирани в Бургас, Варна, Велики Преслав, Поморие, Търговище, Хан Крум, Шумен. Най-старата винарска изба в България е в Евксиноград, създадена е през 1891 г.
Розовата долина или Подбалканският район се разпростира южно от Стара планина и има 2 подрайона - Източен и Западен. Отглеждат се основно сортовете "Мискет червен", "Ризлинг", "Ркацители", "Каберне Совиньон" и "Мерло". Произвеждат се главно бели сухи и полусухи вина, по-малко червени и ароматизирани вина. Вината са с характерен приятен плодов аромат, свеж и хармоничен вкус. Най-големите винарни се намират в Карлово, Славянци, Сливен и Сунгурларе.
Тракийска низина е четвъртият винаро-лозарски район, наричан още Южнобългарски. Районът на мавруда от Асеновград обхваща по-голямата част от Тракийската низина - централната част, както и части от Сакар. В него климатът е умерено континентален с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период на лозята.
Освен това той е защитен от острите северни ветрове, което благоприятства получаването на богати, плътни червени вина. Тук са концентрирани повечето от червените сортове грозде. Сред отглежданите сортове са "Мавруд", "Мерло", "Каберне Совиньон", "Мискет червен", "Памид". По-важните винарски изби са в Асеновград, Брестовица, Любимец, Пещера, Стара Загора и Хасково.
Долината на Струма или Югозападният район е е най-топлият и специфичен лозаро-винарски район на България. Разположен е в най-южната част на страната по поречието на река Струма. Специфичните климатични особености го приближават до средиземноморските области. Хълмистите терени, сравнително бедните почви, високите годишни температури и сухия климат като цяло определят сортовете, които могат да се отглеждат - почти изключително червено грозде.
Разпространени са "Мерло", "Каберне Совиньон" и "Широка мелнишка лоза", който е емблематичен за района от дълбока древност. Като цяло червените вина от този район са с южен характер - наситен цвят, интензивен сортов аромат, висока плътност, богати на танини и значителен потенциал за многогодишно отлежаване. По-големите винарски изби се намират в Благоевград, Дамяница, Мелник, Петрич, Сандански и Хърсово.
