Патриотите поднесоха венци пред костницата на църквата „Св. Атанасий” в град Българово
Автор: Десант
На 17 май – деня, в който се отбелязва турския геноцид над българския народ, представители на „Национален фронт за спасение на България” и партиите от Патриотичния съюз почетоха паметта на хилядите жертви на поробителите. Съпредседателят на НФСБ Валентин Касабов, общинските съветници Георги Дражев и Христиан Митев, лидерът на „Средна европейска класа“ Георги Манев, журналисти от телевизия СКАТ и вестник „Десант” поднесоха венци и цветя пред костницата на църквата „Св. Атанасий” в град Българово.
Преди 136 години на това място са зверски избити над 400 християни – българи и гърци, сред които и много деца, затова и градчето е известно като „Втория Батак“
.„Обзема ме дълбока болка към стотиците невинни жертви на турската тирания. Обзема ме обаче и патриотична злоба към определени преподаватели в училищата и университетите, които се опитват да подменят фактите от българската история. Така те промиват съзнанието на младото поколение“, заяви главният редактор на „Десант“ Севдалина Пенева.
Водещият на предаването от „От упор“ на телевизия СКАТ Димитър Байрактаров добави, че трагедията в Българово трябва да е предупреждение за родните политици: „Те не трябва да забравят, че благодарение на тези свидни жертви днес я има България и нашият народ“.
Инициативата за отбелязването на този ден на почит към жертвите на османския геноцид срещу българския народ е на патриотите от партията на СКАТ, по чието предложение през 2009 г. Бургаският общински съвет определи за това датата 17 май.
Потресаващата история за зверски избитите българи в църквата „Св. Атанасий” започва в последните дни на Руско-турската война. Хрониките разказват, че около 1 февруари 1878 г. тълпи черкези и татари бягат в пълно безредие и паника от настъпващите руски войски към пристанището в Бургас, за да отпътуват за Цариград. Отстъпвайки, те палят и рушат по пътя си селищата, през които преминават. Башибозуците атакуват и прочутото със своите богати жители село Уруменикьой (днешно Българово). В него живеят в мир и разбирателство българи и гърци, които обработват плодородното землище на селището и продават земеделската си продукция на тържищата в цялата Османска империя.
Уплашени от издевателствата над християнското население, около 400 души се укриват в църквата „Св. Атанасий”, където започват неравна борба с насилниците. Две денонощия обсадените прекарват в храма, а на третия ден гърците плащат голям откуп, за да бъдат освободени всички. Когато отварят вратите и християните излизат, разярените черкези започват масово клане и избиват всички.
Между труповете оцелява само едно момче, което по-късно разказва за разигралата се трагедия. Подробностите за нея се предават от уста на уста между жителите на Българово. Покъртителното злочестие, сполетяло някогашните им предци, остава известно в историята като „второто Баташко клане”.
На 4 февруари „летящият отряд” на полковник Александър Лермонтов освобождава градчето в близост до Бургас. Руските воини намират в двора на храма в Българово около 280 трупа, сред които и много невръстни деца. Потресен от зверствата, военачалникът се разпорежда военни свещеници да отслужат заупокойна молитва, след което загиналите от турския ятаган са погребани в общ гроб.
Месец по-късно Санстефанският мирен договор слага край на войната и носи освобождението на България, но християните от Българово не го дочакват. През 1997 г. при строителни работи около храма работниците се натъкват на зловеща находка. Целият двор на църквата се оказва застлан с тленните останки на избитите християни. По-късно е построена костница в двора на храма, в която са събрани костите на мъченически загиналите българи.
Самата църква „Св. Атанасий” е построена в средата на 1854 г. от гръцкото население на селището, като е украсена с великолепни дърворезби и икони от тревненски майстори. Повечето от тях сега се съхраняват в Църковно-историческия музей и криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София.
През комунистическия период храмът „Св. Атанасий” запустява и е осквернен. Местни жители режат дърворезби от иконостаса, за да си правят рамки за огледала. Не липсват и иманяри, които ровят дори пред олтара, за да търсят несъществуващото имане на жертвите на башибозуците.
