Приключва една предизборна кампания без никакви лидерски дебати и с подменени послания, подготвени и употребени за вътрешна консумация
Автор: Ани Александрова
Почти всички участници в тазгодишния евровот – с голямото изключение НФСБ – употребиха предизборната кампания за своите вътрешнополитически цели и игрички, имайки едно на ум, че най-вероятно предстоят предсрочни парламентарни избори. В които е най-добре да се влезе с летящ старт и в добра спортна форма.
В този смисъл може да се твърди, че отмина тренировката или ако щете – генералната репетиция за поредните вътрешни, а не евроизбори. Което в голяма степен обяснява защо станахме свидетели на може би най-скучната и вяла предизборна кампания от началото на демократичните промени.
Всъщност това признават сега почти всички социолози. А мнозина от тях го прогнозираха още преди началото на надпреварата за Брюксел.
Анализът на Валери Симеонов и Слави Бинев
Вероятно мнозина си спомнят един коментар на водача на евролистата на НФСБ Валери Симеонов, направен буквално преди дни. На среща в Благоевград със симпатизанти и съмишленици на патриотите той определи предизборната кампания като състезание по лъжа и изтъкна, че повечето политически лидери лъжат като за последно.
"Трябва да се казва истината. Родният избирател вече е надраснал ембрионалното си развитие и много добре различава истината от лъжата", подчерта Симеонов. И с пълно основание посочи, че в Европейския парламент България има нужда от патриоти и честни хора, които истински да защитават националните интереси, а не само да раздават визитки с българското знаме.
Практически същото развитие на кампанията прогнозира и вторият в листата на НФСБ и досегашен евродепутат Слави Бинев. Той още в началото на кампанията предрече, че битката на предстоящите избори ще се води със забранени средства.
От своята камбанария и за целите на своята формация в този дух се изказа и бившият лидер на БСП и настоящ предводител на АБВ Георги Първанов. Той заяви, че „цялата държавна машина се използва абсолютно безогледно срещу политическите опоненти“ и в прав текст посочи, че това се прави от хората на „Позитано“ 20, сиреч от лошия Станишев, който „самоизключи” предшественика си от БСП.
Излишно е да казваме, че на същото мнение е и председателят на ГЕРБ Бойко Борисов. Което не му попречи в последните дни на кампанията да спретне едно малко, но образцово активно мероприятие на напористия Бареков, който така и не спря да пазарува политици „втора ръка” за „България без цензура”. На третия път (що се отнася до пазаруването от ГЕРБ) Борисов хързулна Бареков да обяви, че е отлюспил още един депутат от ГЕРБ за ББЦ, пък се оказа, че въпросният Даниел Георгиев само е „входирал” и „изходирал” някакви заявления в деловодството на парламента – поне според казаното от него самия в рамките на стриктно наизустени опорни точки, подготвени от когото трябва и повторени дума по дума в два последователни дни.
Всъщност може да се каже нещо добро и за самия Бареков, встрани от напъните му да стане шампион по популизъм и да нахрани циганите със собственоръчно опечени кебапчета. Председателят на ББЦ бе сред малкото водачи на евролисти, които многократно каниха своите опоненти на предизборни дискусии.
Всуе, тази предизборна кампания мина без шоуто на прекия сблъсък в ефир между лидерите на партиите, сочени за фаворити.
Понякога и социолозите са единни
Водещите социолози и политолози са рядко единни в оценката си за отминалата предизборна кампания.
Социолози коментираха в разгара на кампанията, че тя по-скоро отблъсква избирателите, които се колебаят дали да гласуват. И не на последно място, политологът отбелязва, че „отблъскващата кампания” не е случайност, а цели намаляване на избирателната активност, от което биха спечелили големите партии.
Кънчо Стойче, например, отбелязва, че и в тази кампания отново европейската тематика като че ли е на втори план и отново наблюдаваме, преди всичко, вътрешнополитическия сблъсък да се развива и да доминира.
Стойчев прогнозира достатъчно рано и липсата на лидерски дебати, заменени от епизодични и единичини „изстрели”: единият става и обвинява другия във всички смъртни грехове, след което другият прави същото, от което публиката, в крайна сметка, се отвращава от всички.
Според Стойчев, денят след изборите ще е същият като предишния, само дето ще е понеделник. По думите му, греши който очаква, че на 25-ти вечерта или на 26-ти май сутринта ще има пълна яснота какво ще става в България.
„Предстоящите избори изглеждат така, сякаш всичките политически играчи са наясно, че по-интересното ще е след тях. Приличат на някаква генерална репетиция, но генерална репетиция за какво точно, убеден съм, че и самите политически играчи не знаят”, коментира преди дни по БНР пък социологът от „Галъп” Първан Симеонов.
Той бе категоричен, че европейските избори няма да отговорят на основните политически въпроси и на въпроса за властта, а напротив - те ще поставят нови въпроси. Затова и очаква да се разгори на нов глас темата за предсрочни парламентарни избори.
„На практика дебати няма, всеки тича в своята писта и съответно различните тези, излъчени в общественото пространство, се разминават. Няма реален сблъсък във вид на предизборен диспут и т.н., за да могат хората, които не са изкушени от политиката и предварително определили се, да направят своя избор”, коментира и политологът Армен Бабикян.
Практически същото казва и колегата му Иво Христов, според когото българската предизборна кампания за евровота е кротка, хрисима, в рамките на умерената посредственост.
Според него причината е, че всъщност това са избори, които са европейски по форма, но български по съдържание, а и залогът също е вътрешен, български, а не външен, европейски.
В тях компроматите и гафовете отшумяха като еднодневки. Буквално до последния ден на кампанията своеволният Сидеров произвеждаше гафове и скандали. Всъщност и той, и партията му по-скоро отсъстваха от кампанията, която откриха в Русия, а не в България.
После ЦИК забрани техен предизборен клип, а 3-4 дни преди изборите гръмна нов скандал с плакат на „Атака”, който, макар и с боядисан в цветовете на трикольора лъв, се оказа изплагиатстван едно към едно от реклама на японската автомобилна фирма „Митцубиши”.
Освен това гръмна и скандал с контролиран вот и търговия с гласовете на миньорите от открития рудник на мини „Бобов дол”, записан със скрита камера от Нова телевизия.
Което пак опря до прокуратурата и твърде много напомня как на предишните избори собственикът на мини и на партия Христо Ковачки извозваше работниците си със служебните автобуси до секциите, за да ги улесни да гласуват… по съвест.
Статуквото и патриотизмът
В тази предизборна кампания НФСБ бе различната формация. Различна дори от онези, които претендират, че са от същата кръвна група.
„Европа трябва да бъде използвана. Смятаме да влезем в Европейския парламент с отговорна мисия, а именно за България да бъдат извоювани по-добри условия”.
С тези думи водачът на евролистата Валери Симеонов многократно обобщаваше в хода на кампанията задачата на бъдещите евродепутати на формацията.
И още една много важна отлика – Симеонов и НФСБ не крият, че изпращат в Брюксел и Страсбург евроскептици, а не политици от познатата до втръсване порода „йес мен”.
„Статуквото омърси думата „патриотизъм", изговаряйки я упорито и често в пълна противоположност на своите действия. Патриотизмът трябва да вдъхва уважение, а не презрение. В Европа не ни трябват български депутати, които да защитават интересите на Анкара, Москва, Вашингтон, Брюксел”, обяснява вторият в листата Слави Бинев, койго е категоричен, че трябва да се даде път на смисления патриотизъм..
И гарантира, че в Европарламента депутатите от НФСБ ще бъдат представители само на българския национален интерес.
