Всички директори на вестник „Слово” получавали куршум, сякаш прокоба тегнела над тях
Автор: Борис Цветанов
Александър Греков е син на известния политик Димитър Греков. Като него е завършил право в Екс ан Прованс, Франция, защитил е докторат в Париж. Бил е на дипломатическа работа от 1910 г. – отначало в Солун и завършва в Берн, откъдето си подава оставката в знак на несъгласие с политиката на Стамболийски.
В България се налага като талантлив публицист. Избран е за секретар на Клуба на столичните журналисти. На 11 април 1922 г. оглавява като директор новия вестник "Слово", ежедневник за политика, стопанство и културен живот. В програмната статия е обявено, че той ще бъде посветен на големите общобългарски проблеми, защитник на конституцията. Статията "Анархията" десетина дни преди убийството му е демонстративен шамар за некадърността на правителството да се справи с престъпността и да се грижи за реда в страната.
На 21 май 1922 г., както всяка неделя, Александър Греков, придружен от трите си сестри, се отправя с файтон към „Юнион клуб”, където вечеря с приятели, обикновено чуждестранни дипломати.
Часът е 20,50. Във файтона вижда, че е забравил у дома си портфейла и часовника си. Заръчва на сестрите си да го извинят за закъснението и да върнат файтона. Отправя се пеш към дома си на "Гурко" 44. Улицата откъм ъгъла с "Цар Шишман" тъне в тъмнина, защото апаши са изпотрошили лампите. Пред дома му обаче свети лампа - монтирал я е зет му.
Тя блести в очите на прибиращия се и го заслепява. Все пак забелязва силуета на приближаващ се към него човек.
Първият куршум удря Греков над лявото око. Следствието ще установи, че е бил фатален. Вторият е контролен.
Часът е 21,05. Няколко минувачи забелязват бързо отдалечаващ се велосипедист и тичащ възпълен мъж. Жена среща убиеца, който й размахва револвер. Ученици гонят съмнителен тип с мушама и вдигната яка - изгубват го в Борисовата градина...
Минувачите, свидетели на убийството, са доста, но представители на властта няма. А само на 50 метра от дома на Греков живеят министрите Цанко Церковски и Стоян Омарчевски, пазени денонощно от цяла сюрия стражари. Петимата охранители ще заявят под клетва по време на следствието, че нищо не са видели и са чули.
В 21,15 ч. испанският пълномощен министър у нас Ромеро съобщава в „Юнион клуб” за убийството на приятеля си Александър Греков. Петнадесет минути по-късно улица "Гурко" е пълна с височайши личности. Само полиция няма.
Едва в 22,40 ч. на местопроизшествието ще пристигне следователят Капанов.
Първата му работа е да нареди трупът да бъде изпратен за аутопсия в Александровата болница. Никакво търсене на следи.
В 23,00 ч. пристига с ръце в джобовете помощник градоначалникът Станчо Трифонов. Още на другия ден следствието затъва в глуха линия.
Арестуван е един заподозрян, но жената не познава в него мъжа с револвера.
Ученик разпознава в негово лице мъж, обикалял около дома на Греков преди няколко дни. Той обаче не е оня, подир който тичали учениците.
Следствието не се интересува и от аналогични случаи - а такъв е имало скоро - убит е журналист. Казва се Никола Петков от вестник "Звезда". Цяла София знае поръчителя на убийството, само на полицията е неизвестен. Стамболийски се оплакал на приятеля си, бивш съкилийник, когото направил градоначалник - Антон Прудкин, че журналистът Петков много го тормози с постоянното ровене в личния му живот, в който женските истории нямали край. Това както и да е, но Петков взел да рови и в историите, свързани с пари.
Прудкин намира на бърза ръка международния апаш Йосиф Любенов и му дава инструкции да обясни някои работи на журналиста. И той му ги разяснява. С тояга. Петков поема към по-добрия свят, а Йосиф Любенов, след като е арестуван от съвестни полицаи, успява да избяга от участъка и заминава за странство.
Изобщо доста любопитно е отношението на Стамболийски и аверите му към журналистите - през въпросната 1922 г. са водени съдебни дела срещу над 100 журналисти.
Бездействието на следствието продължава да е отчайващо. Изведнъж ни в клин, ни в ръкав цяла София осъмва на 11 юни облепена под път и над път с "Анархист", нелегален вестник - орган на анархистите комунисти в България. В него се обяснява, че Греков бил убит, защото бил начело на някакво сдружение на тютюневите експортьори, което експлоатирало жестоко работниците. Това веднага се подема от правителствените "Земеделско знаме" и "Победа".
В историята се намесва и изданието на БКП "Народна армия", което уточнява, че идеята е да се сложи на преврата конституционна маска, а министър-председател е трябвало да бъде Александър Греков.
Статията на Александър Греков "Анархията" всъщност разобличава управлението на Стамболийски като възможност на министри и други ръководни дейци на Земеделския съюз да наложат една корупционна система, каквато никога не е съществувала в България. Само един пример: след като правителството на заседание взема решение за вдигане на цената на газта, един от министрите с подставени лица светкавично изкупува кажи-речи цялата налична газ в царството, за да я препродаде след това на новата цена.
За неговите мераци за заемане трона на Стамболийски вече сме писали. Греков е една от големите пречки по пътя за там. Отначало в статии в официозите "Земеделско знаме" и "Победа" Даскалов нарича Александър Греков "предател", "лъжепатриот", "антибългарски елемент". Греков му отговаря в "Слово": "Не е Райко Даскалов човекът, който може да ме учи на патриотизъм".
Подтекстът е, че още е пресен случаят с предателството към българските войници при Владая, а слуховете за слугуването на френски интереси в Деклозиеровата афера не са преставали от години.
Греков не се захваща да разобличава Райко Даскалов, а просто го приканва на публична дискусия. Разбира се, министърът на вътрешните работи отказва.
Греков трябва да млъкне. Но този път не както в случая с Никола Петков. Сега убийството трябва да бъде изпипано по всички правила - изпотрошените лампи по улицата, нехайството на общината да постави нови, спящите красавци, охраняващи Цанко Церковски и Стоян Омарчевски... най-сетне поръчковата статия "Анархист"...
Професор Никола Милев ще напише в "Слово": „С убийството на Греков се цели да се сплаши надигащото се недоволство против систематичния терор на правителството за смазване на свободната мисъл".
Никола Милев ще заеме овакантеното място на Греков. И той ще е безкомпромисен. Странна е случайността, че пак на 21 май, но две години по-късно, комунисти от терористичната група "Чека" ще го убият с два куршума близо до редакцията на "Слово". Пак към 21 ч. Георги Димитров ще ръкопляска от Москва и ще нарича Милев "кървавото куче".
И следващият директор на "Слово" Тодор Кожухаров ще бъде убит все с тая цел – смазване на свободната мисъл. Него ще го ликвидира Народният съд.
Убийството на Александър Греков ще бъде приписано на анархистите. Това официално ще стане след месец и половина, когато ще бъдат убити Пано Чуклев, директор на "Ориент табак," и Иван Иванов, главен директор на Софийския затвор. В редакцията на в. "Утро" ще се получи писмо, в което анархисти ще поемат отговорността за убийствата. Името на Чуклев ще се свърже с това на Греков.
