Предизборен клип на „Атака” бе спрян от ЦИК, във видеото са използвани кадри от сватбата на Даниел и Антоанела Беловарски, без съгласието на младото семейство
Доверието в партийните шарлатани е необяснимо и тревожно
Автор: Стефан Солаков
Великият класик Иван Вазов още в зората на националното ни освобождение от анадолските порядки беше прозрял, че най-трудно ще се справим с почти детската наивност на голяма част от българите. Ако към нея прибавим и нездравото любопитство, което ни друса почти 24 часа от денонощието, образът на нашенския сеирджия се издига като главен и непреходен паметник на родната народопсихология.
Страната ни отново е обхваната от предизборно оживление и отново сме изправени пред налудничавите набези на българските политици, все по-често напомнящи золумите на османския башибозук срещу мирното население на поробена България. И са страшни не толкова маймунджулуците на освирепелите партийни еничари, отколкото вопиющият наивитет, с който ги посреща т. нар. електорат.
Дори невръстните деца бързо запомнят, че ако веднъж пипнат горещия котлон, ще се опарят болезнено и не повтарят. Българският избирател обаче очевидно е лишен от този защитен рефлекс и всеки път, когато наближи поредното гласуване, се оставя да бъде понесен от вълната на трудно обяснимото доверие към политическите шарлатани.
Още в началото на предизборната кампания водачът на социалистите Сергей Станишев се закани, че ще обикаля страната „от врата на врата“, за да убеждава полуживия електорат на партията столетница в светлото бъдеще на държавата под ръководството на европейската левица.
Трудно чуващите и слабо виждащи старци го посрещат навсякъде с едно единствено искане – незабавно да им бъдат увеличени безбожно ниските пенсии. Бате Серго ласкаво им припомня, че именно той е човекът, от когото ще зависят високите доходи в необозримото бъдеще, но същевременно ги уверява да не бързат и засега да се задоволят с новите лампи с електрически акумулатори, за да пестят ток от мизерните си доходи.
По всяка вероятност партийна фирма, близка на „Позитано“ 20, ги произвежда или внася и търговчето Серьожа бърза да ги пробута на местните лапнишарани.
Още по-убедителен е неговият авер Лютви Местан, който ни повече, ни по-малко обяви ДПС за най-последователната евроатлантическа партия в България.
Заобиколен от вехтите потури и шарените шалвари на нищо несхващащия електорат, водачът на нашенските евроатлантици гол Хасан и беззъбата Айше гордо изтъкна, че кандидатите на турската партия за Европа са избрани съгласно традициите на Движението като преди всичко са спазени етнорелигиозните му принципи. Изказване, което отвсякъде си плаче за прокурор, защото съвсем срамно напомня, че партията на турските потурнаци е несъвместима с Конституцията на България и съществува в политическото пространство с протекциите на една подкупна и работеща за чужди централи прослойка от национални предатели.
Към тях можем да причислим и т. нар. „десен сектор“ (моден термин, долетял от Украйна), към който гравитират главанаците на бате Бойко плюс „рамадановците“, предвождани от „червената кукувица“ Кунева, според ласкавото определение на нейния коалиционен партньор другаря Иван Костов.
Тази пъстра смес от политически ренегати и услужливи „слушалки“ на някои „партньорски“ посолства в София преди дни сътвори уникална провокация срещу собствената си държава.
Организираха мащабно антибългарско мероприятие в германското списание „Шпигел“, което директно обяви нашата страна за слугиня на Москва и недвусмислено изтъкна, че оставането ни в ЕС е пряка заплаха за единството на общия европейски дом.
Не по-малко активно за изхвърлянето ни от Европа се труди и партията на Волен Сидеров, която е напът да премести своята централа в Москва, за да е по-удобно на нейните ръководители да се снабдяват с руски ордени и медали от местния антиквариат.
Боксьорските качества на атакистите също имат нужда от освежаване, с което ще се заемат хората на Жириновски, докато руският вицепремиер Рогозин може да „светне“ Сидеров и компания не само как се крадат чужди сватби, но и как да използват руски бомбардировач, за да впечатлят и да държат изчезващия електорат на псевдопатриотичната партия.
Най-атрактивен, разбира се, е бившият фолк кючекчия Бареков, който буквално заяви, че ще отнеме баницата на ДПС и БСП и ще я раздаде на гладуващия електорат. Прозвуча като желанието на Божия син Исус да нахрани целокупния си народ с 5-6 хляба и няколко риби. Впрочем Бареков напоследък го е докарал и на външен вид като каскадьор, опитващ да се въплъти в ролята на Христос. Небръснат, заобиколен от каещи се Магдалени, обявени пунтово за „евромайки“, нашето момче е напът да замяза на Кончита Вурст – най-новата звезда, изгряваща на европейския небосклон.
Общото между пловдивската майна и австрийския травестит е непреодолимото им желание да променят нормалните хора и да ги превърнат в себеподобни извратеняци.
За да спечели повече сеирджии за предстоящите избори, кметът на Шумен Красимир Костов похарчи над 100 хил. лева за два пътнически балона, с които ще шашка гостуващите туристи и местните балами, напразно чакащи пари за ремонт на бедстващата инфраструктура в града и региона.
Стана ясно, че балоните са закупени със средства от европейските програми и този авангарден ход на шуменската община, управлявана дълги години от една сплотена червено-турска политическа банда, е още едно доказателство за „модерния“ прочит на европейските програми от местните партийни деребеи.
Достатъчно е да гледате руската комедия „Заек над бездната“, за да разберете откъде шуменските гаулайтери са почерпили братски опит за заблуда и измама на управляваното от тях население.
След десетина дни ще се изправим пред избирателните урни, за да изпратим в Европейския парламент най-достойните представители на България. Бройките са 17, а още отсега е ясно, че най-малко 2/3 от тях ще бъдат изразители на чужди интереси и ще полагат добре финансирани отвън усилия, за да навредят още по-тежко на националните приоритети на българската държава.
Почти половината от бъдещите евродепутати са под прекия или косвен контрол на агентурния център в Боянския сарай, за който ще ви разкажем в някои от следващите статии. Станалата популярна фраза, че сме Троянският кон в ЕС, съвсем не е лишена от логика.
Зависимостта на кандидатите за Брюксел от най-малко три шпионски резидентури у нас е повече от очевидна и този факт непременно трябва да „избоде“ очите на българския избирател.
Но, както вече казах, имайте търпение до следващия брой.
