Бомбардировките над София


Бомбардировките над София
Разрушената от бомбардировките постройка на Централните хали в София
14 Май 2014, Сряда


За първи път София и Кюстендил са бомбардирани от югославски и английски самолети през април 1941 г. Понеже зенитчиците ги посрещат с ожесточен оръдеен и картечен огън,

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

те пускат бомбите си над гарата в Кюстендил, която се намира в покрайнините на града, и над Божурище, Владая и Княжево. И това е при положение че България не е във война нито с Югославия, нито с Англия.
Истинските бомбардировки над София започват през ноември 1943 г. от англо-американската авиация. По настояване на Хитлер правителството на Богдан Филов е обявило война на САЩ и Великобритания, като германците казват, че тя ще бъде символична. Чърчил и Рузвелт обаче не смятат така. Те нареждат на своите ВВС да нападнат България.

Първата бомбардировка е на 14 ноември 1943 г., когато 40 бомбардировача изсипват 160 бомби над Слатина, Ситняково, а някои от тях падат край Орлов мост. Задачата им е била да ударят Военната академия, но бомбите не попадат в нея. Вместо това са срутени  190 къщи, а други 120 са сериозно повредени. Убити са 65 мирни граждани и са ранени 210.
Зенитчиците улучват един американски и два английски самолета, но те успяват да се изтеглят, а само един пада там, където сега се намира зала „Фестивална”. 

Следващата голяма бомбардировка е на 10 декември 1943 г. Тогава 60 бомбардировача връхлитат над София и хвърлят своя смъртоносен товар над нея. Целта им е да ударят Народното събрание и университета „Св. Климент Охридски“, а по възможност и храма паметик „Св. Александър Невски“.
Над българската столица обаче вече падат мъглите и няма добра видимост за самолетите. Те изсипват бомбите си в района на гара Подуене и северните предградия. Във въздушен бой загива капитан Павел Павлов.

Особено драматични събития се разиграват при бомбардировката на 20 декември. Тогава даваме две свидни жертви – подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендата на българската бойна авиация поручик Димитър Списаревски.
Поради лошата метеорологична обстановка бомбардировките са временно прекратени. Те се възобновяват на 10 януари 1944 г. Тогава 160 англо-американски бомбардировача засенчват небето над София. Сирените вият пронизително. Хората се спускат в мазетата, защото смятат, че там ще са в безопасност.

През този ден над нашата столица се изсипват 1200 бомби. Целта на нападението е да се ударят дворецът,  германското и италианското посолство. За щастие на софиянци завалява обилен сняг, видимостта е намалена и затова бомбардировачите изсипват товара си на посоки. Унищожени са 8 жилищни блока, 95 къщи, повредени са трамвайните линии в района на паметника на Васил Левски, заедно с 15 мотриси, които са се движели в това време по тях.

Една от най-мащабната бомбардировки става на 31 януари 1944 г. Тогава небето буквално се закрива от 180-те бомбардировача. Когато започват да пикират, ревът на моторите им всява ужас и паника сред населението. Но това е само началото.

Когато свищящите аероплани пускат бомбения си товар, София потъва в развалини и пламъци. В този ден напълно е унищожена улица „Търговска“, която е една от най-любимите на столичани. Сериозно поражение е нанесено на трамвайното депо на бул. „Мария Луиза“, Централната гара, халите и намиращите се около тях сгради.
Като по чудо са незасегнати черквите „Св. Неделя“, „Св. Петка“, „Св. Николай Чудотворец“ и хората смятат, че върху тях се е разпростряла Божията закрила.

Унищожени са обаче множество административни и частни сгради. Убити са 2650 души, а други 3160 са ранени. Правителството се премества в Чамкория и призовава населението на София да се евакуира. Над 170 000 от тогавашните 320 хиляди жители на столицата я напускат и търсят спасение в провинцията.
В същото време по улиците плъзват мародери и полицията с драконовски мерки се опитва да се справи с тях. На униформените и цивилните служители е разрешено на място да разстрелват заловените в кражба на имущество от изоставените домове.

Макар и с по-малка сила, бомбардировките над София продължават и през февруари и март. Тогава Георги Димитров иска среща със Сталин и го моли да упражни влиянието си пред съюзниците да прекратят бомбените атаки, защото от тях страда мирното население, а не тези, които са обявили война на САЩ и Великобритания. В телефонни разговори с Чърчил и Рузвелт Сталин успява да спре бомбардировките.
На 6 април 1944 г. англо-американски самолети отново се появяват над София, но вместо бомби, разпръскват листовки, в които българите се призовават да смъкнат правителството и да изгонят германците от страната.

Повечето хора се страхуват да ги вземат, но активистите на ОФ ги събират и ги пускат в пощенските кутии на малцината останали в полуразрушената столица, а заедно с тях и своите позиви.
В България назрява революционна ситуация. Монархофашисткият режим става все по-нетърпим и омразен за преобладаващата част от населението не само в София, но и в цялата страна. Регентството и правителството са компрометирани. На повечето хора вече е ясно, че поредният опит за обединяване на България в териториално-етническите й граници е пред провал. Така заревото от бомбардировките през 1943-1944 г. се превръща в гибелно за управляващите.


В категории: История , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
БЪЛГАРИН
15.05.2014 11:16:42
0
1
"Монахрофашистки режим" - абе защо публикувате статии на някакви мухъли. Пада ви нивото така. Язък за другите хубави материали.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки