Градът върху първите възвишения на Родопите влезе в Книгата на рекордите "Гинес" с най-високата статуя на Дева Мария в света
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
Ако Рио де Жайнейро си има своята величествена статуя на Исус Христос, известна по цял свят, над Хасково бди самата Света Богородица. Монументът на Дева Мария с Младенеца на хълма Ямача е най-високият в света и през 2005 г. получава своето признание в раздел "Религия" на Книгата на рекордите "Гинес".
От древни времена култът към Богородица в Хасково е бил много силно развит. Градът възниква най-напред на хълма Ямача, върху първите възвишения на Родопите.
До останките на крепостните му стени историци и археолози са намерили десетки находки и артефакти с изображения на Божията майка. Те, според учените, доказват силната почит на местните хора към пресветата Дева. Тя винаги е била почитана като покровителка на града, а в хилядолетната история на Хасково 8 септември, когато се чества Рождество Богородично, винаги е бил един от най-светлите празници. Затова през 1993 г. тази дата е обявена за официалния ден на града. А десет години по-късно, с водосвет на покойния митрополит Арсений, на същата дата е открита официално и новопостроената статуя на Богородица.
Тя е висока 14 метра, тежи 120 тона и се извисява върху 17-метров постамент. Скулптурата е направена от полимер-бетон и тежи 80 тона.
Идеята за нейното създаване е на тогавашния хасковски кмет Георги Иванов, а направата е поверена на колектив, под ръководството на Петьо Александров и Никола Стоянов.
Жителите на Хасково сами събират средствата, нужни за изграждането на монумента. Година след откриването в постамента под статуята е оформен параклисът "Рождество на Пресвета Богородица". Над портата му е поставен голям християнски кръст от мрамор и красива мозайка.
Вярва се, че който се помоли горещо на това място, молитвите му се сбъдват. Затова миряни от цял свят идват тук да запалят свещичка, а книгата на параклиса е пълна с благодарности към Божията майка.
Преди 4 г. на метри от статуята на Девата е издигната и внушителна камбанария. Със своите 30 метра тя е сред най-високите на Балканския полуостров, а от върха й се открива красива панорама към целия град.
За построяването й са били необходими 400 хил.лв., които също са осигурени изцяло от дарения.
Осемте камбани, с общо тегло един тон, се задействат с електронен механизъм и звънът им всеки ден в 12 часа оглася града с различна мелодия. Камбанарията е снабдена с красива спираловидна стълба, която извежда посетителите до три последователни нива. Мястото става култово за местните хора и по традиция младоженците, независимо от своя етнически произход, идват тук да си направят снимки.
Сред най-запленяващите църкви в Хасково е "Успение Богородично" - най-старият храм в града, построен върху древен параклис още по време на османското иго. За да го защитят, местните хора го оградили с четириметрова ограда.
Трикорабната базилика "Свети Архангел Михаил" е с позлатен купол, затова тук я наричат "Църквата на богатите". Другото й наименование е "Гръцката черква", тъй като иконите вътре се отличават с надписите си на гръцки език. В третата църква ”Свети Димитър” е основано единственото в града неделно училище.
Ако тръгнете по стъпките на Богородица, те ще ви отведат и в село Михалич. Тук се намира уникалната скална църква, обявена за национален паметник на културата. Тя е и единствената с трихонкална форма, издълбана е направо в скалите. Към вътрешността водят изсечени стъпала от камък, а по стените са очертани кръстове.
В Хасковска област могат да бъдат видени още десетки култови обекти, гробници, черкви, светилища. Една от най-вълнуващите истории има църквата в хасковското село Узунджово, което се намира на 8 км от областния град. През 1500 г. тя била построена върху древно тракийско светилище. По време на Османската империя, през 1593 г., била напълно разрушена и превърната в джамия. Така станала част от голям "кервансарай", който приличал на крепост, свидетелства османският пътешественик Евлия Челеби.
Легендата разказва, че за преустройството на черквата в джамия бил нает местен жител християнин. Майстор Лалю се славел като най-добрият зидар в района на Узунджово и нямало как да откаже да строи. Той обаче сякаш имал предчувствие, че джамията един ден отново ще стане църква, проявил хитрост и направил леки вътрешни зидове, за да улесни бъдещото преустройство на сградата.
В началото на ХХ век Турция върнала имота на България и започнала реконструкцията на джамията отново в християнски храм. През 2007 г. община Хасково го възстановява напълно и го превръща в най-голямата селска църква в България. Тя е уникална и с това, че в украсата й са съхранени елементи от времената, когато е била и християнско средище, и джамия.
Стенописите и иконите са реставрирани, а потомъкът на тревненската резбарска школа - майстор Дарин Божков, прави уникален иконостас - единственият в света с надпис на глаголица. Иконостасът е един от трите най-големи у нас.
Той изсича в дървото двойните ДНК спирали-символ на живота, и глаголическата клетва: " Аз буки веди глаголи добро ест живете дзело земли иже како люди мъйслите наш он покой ръци слово твръдо” ("Помни буквите, научи се да говориш, добре е да стъпваш здраво на земята, защото както вие хората вярно мислите Той е нашата опора, изговаряй словото с твърдост").
По прозорците са направени витражи със сцени от живота на Божията майка. Открити са два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика, но не е ясно точно от коя година датират те.
Сред чудесата на Узунджовската църква е и чудотворната икона на света Богородица. Тя е чула хиляди молитви от християни от цяла България, които идват да се молят за здраве, за рожба и за изцеление пред лика на Девата.
Църквата на с. Узунджово пленява и с уникалната си акустика - високите и ниските тонове се чуват с еднаква сила. Същият ефект е постигнат и в Рилския манастир, само че с глинени гърнета, зазидани в четирите ъгъла на храма. Тук акустиката се дължи на характерната храмова форма, стените, наподобяващи камбана, и разположението на прозорците.
