Две екологични мини цъкат по Южното Черноморие


12 Май 2014, Понеделник


Освен нарастващия обем битови и строителни отпадъци, другите два екологични проблема в черноморските градове и курорти са замърсяването на въздуха и отпадните води.

Автор: Огнян Марков

В „най-добрия град за живеене в България“ – естествено Бургас, хората се шегуват, че поне виждат какво дишат.
Проблемът е комплексен и много по-сериозен, отколкото им се струва на всички, включително и на тромавите общински администрации, които едва успяха да хванат последния влак на предишния програмен период на ЕС, осигуряващ финансиране по програмата за чиста околна среда.

Големите замърсители на въздуха с фини прахови частици край южния черноморски бряг са „Лукойл Нефтохим“ и „Кроношпан“. При това – въпреки направените подобрения и инсталации за намаляване на вредния ефект на изпусканите газове.
Всички знаем, че прахът, постъпващ в организма чрез дихателната система, води до увреждане на тъканите в белия дроб. Към високите стойности на запрашеност на въздуха, дял в който имат и мръсните градски улици, са особено чувствителни децата, възрастните и хората с хронични белодробни заболявания, грип или астма. Но уви, нищо не се прави по въпроса. Няма предвидени мерки и в програмата на общините.

Не по-маловажен е проблемът с отпадните води, които по стара традиция продължават да се изливат току пред краката на легналите по плажовете туристи.
Девет години изминаха от първата „първа копка" на пречиствателната станция на Созопол – единствения град по Южното Черноморие без такова съоръжение. Започнат през 2004 г., инфраструктурният обект на общината погълна до март 2013 г. 16 млн. лв., като за всичкото това време си остана гол терен, само че с обилно излят по него бетон.

След като през август 2012 г. екоминистерството и общината най-сетне се споразумяха по всички точки и бе открит пътят за финансирането на созополската пречиствателна станция по оперативна програма „Околна среда“, стана ясно, че краят на това рекордно по продължителност и по стойност строителство ще се види в средата на 2015 г. А дотогава отпадните води ще продължават да се изливат в морето, при това съвсем не на изискуемото разстояние от 1 морска миля от бреговата ивица.

Не по-розово е положението и в несебърската община. След като по време на предишния мандат на кмета Николай Димитров общинската администрация така и не се накани да кандидатства за еврофинансиране, едва през 2012 г. беше направено нещо по въпроса. Сега вече строителството по разширението и модернизацията на пречиствателна станция в Равда е в ход и пътуващите по шосето още от Ахелой забелязват щедро разхвърляните по полето огромни тръби, започнатите и недовършени изкопи и тук-там по някоя групичка работници, трудещи се по изпълнението на проекта.

Очаква се туристите и живеещите по бреговата ивица да почнат да се радват на по-чиста природа чак в началото на 2017 г. А дотогава ни остава да се надяваме, че цялата тази смрад и мръсотия – носеща се по въздух и по вода – няма съвсем да срине имиджа ни на туристическа дестинация.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки