Поискаха да се признае геноцида над тракийските българи


Поискаха да се признае геноцида над тракийските българи
Участниците в кръглата маса на тема „Геноцидът – 100 години по-късно“ дискутираха в Хухла как трябва да помним събитията от 1913 г.
12 Май 2014, Понеделник


Потомци на бежанци, учени и творци подписаха петиция по време на фестивала „Мистериите на Хухла“

Автор: Яна Славянска Христо Христов

Петиция до Народното събрание, президента, министър-председателя и международната демократична общност да бъде признат геноцида, извършен над тракийските българи през 1913 г., отправиха потомци на някогашните бежанци, събрали се в ивайловградското село Хухла.

Там в първите дни на месеца се проведе традиционният културен фестивал „Мистериите на Хухла“, в рамките на който беше почетена 100-годишнината от кървавите събития. В центъра на населеното място се проведе кръгла маса на тема „Геноцидът – 100 години по-късно“, като в дискусията на открито се включиха дипломати, историци, поети, писатели, публицисти и гости на проявата.
Декларацията, съставена от участниците, е подписана и от десетки жители и гости на селото, ще бъде предоставена и по другите събори в страната, където да положат подписите си родолюбци от всички краища на България.

„Историята се учи, за да ни направи по-силни и за да я знаят както децата ни, така и потомците на мъчителите, потомците, които нямат вина за зверствата на своите деди.
Поколенията трябва да бъдат будни, за да се предпазват от повторенията на историята. Вярно е, че народите не носят отговорност за решенията на политиците, но ние сме длъжни да заклеймим такива събития, които днешната световна общност определя като престъпления срещу човечеството“, подчерта проф. Стоян Райчевски – водещ на предаването на национална телевизия СКАТ „Прокудени от бащин край“ и автор на „Етническото прочистване на българите в Източна и Западна Тракия“, който бе един от участниците във форума.

Внучката на заклания през 1913 г. свещеник в Хухла – Елена Костова-Петкова, пък изтъкна, че голяма част от българите не знаят какво се е случило в онези години. Думите й бяха подкрепени от проф. Граматиков, който пък припомни за жестоката смърт на стотици невинни деца и настоя това  да намери място в учебниците по история.
Освен зверските кланета, извършени над тракийци през септември-октомври 1913 г., биват изгорени и десетки населени места – Камилски дол, Сив кладенец, Покрован, Хухла, Горно Луково, Горноселци, Гугутка, Попско и Драбищна.  В тази връзка проф. Любомил Милетич отбелязва в книгата си „Разорението на тракийските българи“: „...всички са пострадали, и то толкова много, че Ортакьойската околия (дн. Ивайловградско, б. р.) може да се каже най-нещастна между пострадалите околии на Нова България“.

По време на злочестите събития са унищожени стотици къщи, стопански пристройки, църкви, училища, читалища и домове. Избити са много местни административни, църковни и просветни дейци.
Само намесата на XXVII пехотен полк и четите на прославените тракийски войводи Димитър Маджаров и Руси Славов предотвратява тоталното обезбългаряване на Ивайловградския край. Едва след това той започва мирния си живот като един от предните бастиони на българската държава..

След подписването на мирните договори е възобновен процесът на неговото политическо, административно, просветно и културно развитие. Създават се институциите, организациите, ведомствата и структурите на българската държавност.
В рамките на „Мистериите“ в хухленското читалище бе представен документалният филм „Концлагерът „Трикери“, който проследява експортирането на солунските българи през юни 1913 г. С кораби те са заточени на едноименния гръцки остров, където повечето умират от нечовешките условия, при които са принудени да живеят.

Автор на лентата е Георги Дракалиев, внук на Коста Хаджиев, който първи изучава събитията от времето на Междусъюзническата война и създава родословно дърво на 40 хухленски рода, включително и на бежанците от Егейска Македония. Той пък бе отличен посмъртно с наградата „Почетен селянин“, присъждана по време на Майските мистерии в Хухла.

Макар и далече от родния край и от Гьокче бунар (Сив кладенец), подкрепям Вашата декларация за истината за геноцида над тракийските българи през 1913 г. Като дете (на 10-12 г.) съм се срещал с войводата Стойчо Дачев и той ми е разказвал подробно за този геноцид, за който се говореше с много тъга от всички коренни жители на селото.
Дядо Стойчо, както го знаехме, умря на 101 или 102 г. и е погребан в Сив кладенец. Тогавашните власти не го обичаха много и той умря в забвение. По-късно разбрах защо – той е бил войвода на Гьокчебунарската смъртна чета на ВМРО, която е изпълнявала мокри поръчки срещу предатели. Поклон пред паметта му и дано някой да е записал спомените му за събитията около геноцида.

Руините на днешното село на майка ми пък са свидетелство за геноцида над тези български села, за които винаги разказвам не само на децата си, на приятели , но и на случайни хора, с които животът и работата ми дадоха възможност да контактувам. Нека да излезе и истината за този много български край, за храбростта и героизма на неговите жители, за който Николай Хайтов само загатна с книгата си и филма за Капитан Петко войвода.
Красимир Бабачев, Монтана,
потомък на българи от с. Сив кладенец


Тазгодишното майско издание на „Мистериите на Хухла“ премина под знака на отбелязването на един век от гоненията на тракийските българи

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки