Долу ръцете от Вазов!


Долу ръцете от Вазов!
01 Май 2014, Четвъртък


Не сквернете паметта на Иван Вазов, долу ръцете от имената на великите българи, господа журналисти!



Господа журналисти, намерете си други теми, не хвърляйте кал по националната ни гордост и не цапайте имената на великите българи
Напоследък стана много „модерно“ да се злепоставят велики българи – творци, революционери, радетели за българското, и да се сваля техният ореол. Повод да напиша своето възмущение, е поредната статия на Борислав Костов във в-к „Над 55“ със заглавие „Берковчани подгонват Вазов и вземат „мярката“ и на Радичков“, публикувана преди време.

Кой не знае титанът Вазов, както и богатството на звучния, красив български език в творчеството му! Писател с богат речник, боравещ с хиляди думи, за разлика от някои съвременни журналисти, които тенденциозно свеждат родния ни език до 300 – 400 думи, превръщат го в осакатен жаргон.
В светото писание е казано: “Всички съгрешиха и не се намери един праведен пред Бога...“ Така е, хора сме, допускат се грешки. Лошото е, когато тези грешки са всъщност подвеждаща и невярна информация, целяща да поругае паметта на най-значимите имена в българската история.

Знаем епохата след Освобождението, пълна с боричкания за постове, надмощие, та да могат да се доберат до хубава служба хора без ценз, често и без морал. Такива люде, не успели да се изявят в литература или някоя друга област, от завист и разочарование започват да плетат интриги и да ги разгласяват, в ущърб на истински достойните.
Нима това не продължава и сега? И в какво е била обучавана и насърчавана раята, възпитавана в турските училища? На шпионаж, клюкарство присмех и омаловажаване на умните, можещите люде, за да поставят под въпрос достиженията, морала, личния им живот.

Затова в нашите географски ширини българинът е като равна тухла в стена, не може да се изяви, да поведе напред. Спъван, охулван и обезличаван всячески, чрез съмнение, пренебрежение и надсмиване върху дела и мъдрост.
Така и въпросният автор, който е сътворил „сензацията“, че патриархът на българската литература Вазов е живял без брак с туркиня. Това ли е начинът на този господин да почете Иван Вазов? Това ли „велико“ откритие сътвори перото му?
Дори това да е историческа истина, питам аз, какво от това?

Колко мъже и днес имат тайни връзки вън от дома? А сега, в 21 век, нима семейството има бъдеще? Не е ли това днес временно и доброволно съжителство, без сигурност в утрешния ден?
Това време, което Костов иронизира в писанията си, българите не са правели гей паради из улиците, а са възпитавали децата в труд и човешка добродетел.
Нима всички български писатели, поети, художници, композитори са аморални типове и пияници? Защо да се унижава така българският творчески гений, българският интелектуалец.

Ето, и днес той е натикан по кьошетата, унижаван, безхлебен и гладен, обречен... Вместо да застане начело и да поведе народа и държавата към светли бъднини!
Златният век на Симеон настъпва, защото цар Борис и българският патриарх ограмотяват стотици, хиляди българи, за да ги правят учители, та те от своя страна да ограмотяват народа ни. А не както е днес - науката и образованието са поставени на колене!

Защо трябва да разбуждаме стари злонамерени интриги по адрес на велики, достойни люде? За да нямаме достойни измежду нас, с които да се похвалим пред света ли!?
Ами толкова години са минали оттогава, не се помни и знае кое как е било, та лесно може да се изкриви истината и осмее един такъв поет, възпял Героите на Сливница, Опълченците на Шипка, Левски... Само словата, които им е посветил, стигат Вазов да бъде увековечен и тачен, докато нацията българска още я има.

Това е престъпление, да се пишат пасквили срещу най-ярките личности в историята ни. Вместо да измислим как да изчистим благозвучния ни език от чуждици, жаргон и аморални думи, недостойни, чужди на човешкото ни и българско самочувствие и достойнство, ние ровим да търсим някоя пикантна история, съмнителна в достоверността си начесто...
А толкова щекотливи теми има днес, достойни за перото на гореспоменатия господин. Теми за самоубийства в метрото и жп гарите, скокове от блокове и мостове, самозапалвания...

Ех, ще ни убеждават журналистите, че тези хора са с психически проблеми, или че във Франция само годишно под метрото се хвърлят 70-80 човека!
Добре, ето ги по-лошите примери – по бедност, болест, глад, самоубийства може да сме равни с хората от Западна Европа, но по доходи, по икономически показатели далеч не сме като тях, и защо ли?
Лошото правосъдие, лошите закони и двойният стандарт, високите цени, отчаянието, бедността стопяват българите днес. Некомпетентността на управниците и мълчаливото съгласие на институциите дават възможност престъпността и самоубийствата да се увеличават.

Какви права и свободи има днес българинът пенсионер? Може ли да защити дома си и дворчето си, над което е прегъвал снага, за да изкара малко боб и картофи, но да дойде някой да му ги обере, да му вземе тенджерата, че да няма в какво една чорбица да свари, да му вземе дървата, че да няма с какво да си свари чорбицата?
А колко от българите са без никакви средства и без социални помощи, за разлика от малцинствата?

Огледайте се, журналисти, дайте изход от тази ситуация, мъдреци!
Не отнемайте ореола на Вазов, Ботев, Левски, не допускайте деление и противопоставяне на народа един срещу друг! Когато народът чете такива статии, той не се смее над титаните, а над авторите им, защото титанът си остава титан, който дразни с достиженията си некадърния, слабия драскач, графомана!
Не може „недоносчета“ в литературата ни да сринат гениалните автори на българските творби, преведени на много езици по света.

Христина Митева,
Сухозем


В категории: Горещи новини , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки