Царски дипломат, българин – съветски разузнавач, топ полицай, международен апаш и германски барон осуетяват мащабна антибългарска провокация на Гестапо
Автор: Борис Цветанов
През юни 1941 година Борис Афанасиев (Борис Манолов Атанасов, познат на читателя и от други наши публикации) пътува от Москва за Париж. Непредвидени обстоятелства го карат да мине през Полша. През цялото време наблюдава тежка артилерия и танкове, придвижващи се на Изток. Влаковете са пълни с войници на Вермахта.
При престоя си в Берлин се свързва с Деканозов, военен аташе на СССР. Афанасиев разказва за опасенията си – готви се война. На което Деканозов отвръща: „Ти си луд! Хитлер просто иска да си играе с нервите на другаря Сталин!"
На 21 юни всичко става ясно. Афанасиев се свързва с първия секретар на посолството Валентин Бережков. Узнава, че за 120 души от амбасадата ще бъде осигурена влакова композиция, която ще потегли, когато от Москва за Берлин тръгне влак със 120 германски дипломати. Това ще стане на 2 юли.
За дипломатите са осигурени двуместни купета и спални вагони. Маршрутът минава през Прага, Виена, Белград, София. Размяната трябва да стане на турска територия. Всичко щяло да бъде под наблюдение на посредници - шведи и българи. Афанасиев не пропуска възможността да се срещне със съгражданина си Първан Драганов. И за него е ставало дума в наши публикации. Като военен аташе в Берлин 1932 г., пълномощен министър във Виена, посланик в Берлин от 1938 г. той изгражда разузнавателна мрежа, чрез която в двореца в София и военното разузнаване няма тайни свързани с Райха.
Като вижда Драганов, възкликва:
Разказва му, че благодарение на шпионската си мрежа разбрал, че Гестапо готви гигантска провокация срещу България. Щяло да бъде повторение, но много по-добре изпипано от провокацията през март, когато подхвърли в два куфара адски машини в багажа на английските дипломати, напуснали София. За взрива в „Пера палас” в Истанбул също сме разказали в „Десант".
Разказва Борис Афанасиев:
”Гестапо иска да се хвърли обвинение срещу българите, да се върне старото обвинение за българската връзка с взрива в „Пера палас” и страната да бъде въвлечена във военен конфликт с Великобритания и СССР. Адска машина във влака със съветските дипломати ще трябва да избухне някъде след Свиленград. Казах му:
- Дипломатите знаят, разузнаванията също, че пред Хитлер никога не е стояла задача да включи малка България във война на Изток.
- Хитлер не иска България да воюва с Русия, тя има други задачи. Но около Гьоринг има хора, които искат да ни изправят срещу Русия. И в София има такива... Тая провокация трябва да бъде осуетена, не знам как ...Стигнахме до споразумение той да се обади на брат си Стоил Драганов, висш служител в Дирекцията на полицията, а той да изпрати, когато влакът с дипломати пристигне в София, Никола Гешев, с когото вече бях работил в една тайна мисия. Срещата трябваше да стане на гарата, като ме потърси в багажния вагон на композицията. Как да стигна до там вече имах план, разработен с наши разузнавачи в Берлин.
Комендант на влака щеше да бъде възрастен бивш дипломат офицер от кайзерова Германия барон Фон Ботман. Беше от ония консервативни германци, които не искаха да се нарушава заветът на Фридрих Велики да не се води война на два фронта. Щях да се явя при него със самоличност на германски офицер, от името на организация на негови съмишленици и да искам съдействие за пътуване в багажното отделение като негово доверено лице с оглед да се избегнат последици от фанатизирани есесовци...
Разказва Валентин Бережков:
„Едва бяхме преминали Югославия и на българска територия комендантът на влака и представител на Външното министерство на Райха поиска да ме види. Бяхме вече на гара Подуене. Съобщи ми, че имало промяна. От Берлин дошло нареждане размяната да стане не на турско-българската граница, а на българо-югославската. Трябвало нашият влак да се върне в Ниш. Там ще чакаме указания”.
Разказва Борис Афанасиев:
”Гешев изникна пред мен изневиделица. Стиснахме си ръцете като стари познати. На гарата есесовците бяха излезли и застанали с автомати в ръце, разкрачени и с лица към композицията. Не се разрешаваше никакво слизане. Разказах му ситуацията. Той се съгласи, че всичко е обмислено в РСХА (Главно управление на сигурността) - трябваше да се създаде впечатление, че нещо е станало на българска територия - София, Подуене или Свиленград. След което попита колко са куфарите на дипломатите. Отговорих, че са 427. След което каза, че връщането на влака до Ниш е само маневра, композицията отново ще бъде тук след два-три дни и тогава ще се срещнем”.
Разказва Валентин Бережков:
”В Ниш влакът беше оставен в една глуха линия. Не ни разрешаваха да напускаме вагоните. Нямахме връзка с Москва. Нямаше ги и шведските наблюдатели. Тогава се срещнах с барон Фон Ботман по мое настояване. Много любезен, висок, сух, стар, с монокъл на дясното око, Ботман изрази безпокойство...
След два дни се оказа, че в Берлин са се върнали към стария вариант и влакът отново потегли за София”.
Разказва Борис Афанасиев:
„Отново бяхме на Подуене. Гешев пак дойде изневиделица. Водеше строен елегантен мъж с остър, жив поглед.
- Димитър Левков - представи го Гешев, - по-известен като Пантуди. Тебе колко тайни служби са те гонили?
- Много - отвърнах.
- Френска, швейцарска, германска, австрийска, румънска, японска, в Китай, в Испания...
- А него са го гонили най-добрите детективи на Австрия, Германия, Чехословакия,Унгария, Полша, Югославия, Румъния, Гърция, Турция, Франция, Италия, Испания, Алжир, Мароко, Тунис, знае шест езика, с поглед отваря банкови каси...
- Стига теории Кольо - каза Пантуди,- ето практика...
И ми подаде портмонето ми - кога го бе измъкнал от вътрешния джоб на сакото ми... никога не разбрах... След което започнахме работа. На първо време Пантуди щял да огледа куфарите на дипломатите. Какво ще прави той си знае... Ние отидохме в служебното купе на багажното. Три часа по-късно Пантуди се появи: Открих ги - каза.Отидохме в багажното. Бе оставил настрани два куфара - "чуждите тела", подхвърлени от Гестапо.
По нищо не се отличаваха от другите. С молив и ножче след две-три минути работа над ключалките отвори куфарите. Помежду две ризи във всеки беше поставено взривното устройство. Беше мой ред. Имах известен опит в обезвреждане на мини. Предложих на двамата да напуснат, дори да използват евентуално намаляване на скоростта на влака, отказаха. В крайна сметка обезвредих адските машини. После ги изхвърлихме през прозореца. В Свиленград си стиснахме ръцете и се разделихме”.
Тази история е залегнала в основата на сценария на епизода „Насрещни влакове" от сериала „На всеки километър". Разбира се, тогава цялата истина не е могла да бъде разказана. Тогава все още не можеше да се знае и че един от прототипите на Никола Деянов е бил и Борис Афанасиев, прототип и на Максим Исаев, повече известен като Щирлиц. От него е ползвал черти и Богомил Райнов за Емил Боев.
