Факсимиле от решението на Общинския съвет в Бургас от 28 февруари 2008 г.
25 Април 2014, Петък
На 28 февруари 2008 г., под ръководството на тогавашния председател на Общинския съвет Валери Симеонов (в момента съпредседател на „Национален фронт за спасение
на България“), 41 от общо 56 съветници гласуваха „за“ приемането на Декларация за признаването и осъждането на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 – 1922 г. Против са само двамата представители на ДПС в местния парламент, а 13 съветници са „въздържали се“.
В декларацията категорично се потвърждава, че изтребването на арменците е „идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи“. С нея Общинският съвет на Бургас „осъжда геноцида над арменците“ и „обявява 24 април за Ден за възпоменание на неговите жертви“.
И още - „задължава кмета на община Бургас“ да впише този ден в Програмата за отбелязване на паметни дати и включи тази дата в Културната програма на града.
Решението е ясно, точно формулирано, взето е след поименно гласуване и отразява мнението на абсолютното мнозинство на живеещите в общината. И това е така, защото патриотизмът, изповядван и сега от членовете и многобройните привърженици на Националния фронт, не е и не може да бъде празно понятие в съвременния глобализиращ се свят.
Той съвсем не се разпростира само върху славните и величествени моменти в нашата история по простата причина, че истината не е монета с две страни, всяка от която да може да бъде обръщана в подкрепа или отрицание на каквото и да е конюнктурно политическо решение.
Историята, включително българската, е низ от събития, отразяващи съдържанието на обществено приетата за определения момент ценностна система. Но също така и онези съществени промени в схващанията и мисленето на хората, довеждащи след време нацията до ново и по-високо стъпало в нейното развитие.
В този смисъл непризнаването или изопачаването на каквито и да са исторически факти винаги се оказва сериозно препятствие пред развитието на всеки народ, пък и на цивилизацията въобще.
Уроците на миналото не са само скучни фрагменти в учебниците по история или пък поредната топка за подмятане в ръцете на политическите еквилибристи – така много нароили се и тъй характерни за нашето време.
От тази гледна точка щраусовата поза, която продължават удобно да заемат управляващите в Република Турция (извинението на Ердоган все още не означава признаване) по отношение на арменския геноцид, в никакъв случай не може да бъде позитивен фактор за развитието на тази нация. Особено пък в контекста на принципите на европейската цивилизация, към която Турция иска да се присъедини.
