224 тръгват към Европарламента, кои 17 ще стигнат до финала?

Автор: Ани Петрова

Тегленето на жребия в ЦИК за номерата, с които партиите, коалициите и независимите кандидати за евродепутати ще фигурират в бюлетините за евровота, бе последната формална задача с 26 неизвестни (толкова са допуснатите за участие в изборите партии, коалиции и независими кандидати) преди същинската част от надпреварата за Европарламента – кампанията.

При все това жребият поднесе и изненади. Нито една от формациите фаворити не успя да се сдобие с номерче от първата десетка. Вярно е, че в нея като съседи с номера 9 и 10 присъстват развелите се преди време ПП „Синьо единство” и коалиция „Реформаторски блок”, но и почти никой – дори техните лидери – не очаква, че тези отломки от фрагментираното дясно пространство ще са сред фаворитите в състезанието на 25 май.
„Националният фронт за спасение на България“ получи 11 номер (виж карето долу), следван от БАСТА на Мирослав Найденов, който е и водач на партийната евролиста.
На АБВ се падна фаталният 13-и номер, което по никакъв начин не се отрази на самодоволството на Георги Първанов и на оптимизма на водача на листата Ивайло Калфин.

„Коалиция за България” се сдоби с 15-номер, а жребият бе коментиран от четвъртият в листата Петър Курумбашев с вече поизтърканото лично от него клише, че в коалицията на БСП си честитят единствено първото място, за което и щели да се борят… в случая с №18. Те също точат зъби, нокти и намерения за предсрочни избори на базата на очакванията, че първото място им е в кърпа вързано. Както и букетите от ГЕРБери за отказалия да оглави листата партиен лидер.

На „Атака” се падна № 20, „България без цензура” са 28-и, следвани от ДПС.
Толкова за неизкушените от нумерологията.
Вън от нея прави впечатление богатото разнообразие от зелени партии – цели три. На изборите се явяват Партия на зелените и „Зелените” (съответно с номера 3 и 4), както и ПП „Зелените” (№ 27).

Ако не издребняваме за не толкова големите идеологически различия, то левите и комунистически формации са доста повече, вкл. БКП и Съюзът на комунистите, плюс Станишевите и Първановите другари, плюс волният и в идеологията си Сидеров с „Атака”, та дори и Бареков, който обяви неотдавна в циганската махала на София, че като вземе властта ще върне името Народна република България, както и че партията му по същество е работническа (а защо не и работническо-селска?).
Което всъщност не е нищо повече от нагъл популизъм тип „ширпотреба”, но за всеки влак си има електорат, пардон – пътници.

Така или иначе в маратонското бягане към сградите в Брюксел и Страсбург са се записали цели 224 олимпийци, а медалите са 17 – толкова български евродепутати ще демонстрират интелект, ръст, патриотизъм и политически умения в 751-членния Европейски парламент.
В това второ за България издание на европарламентарния маратон правят впечатление имената на първите в листите. Председателят на БСП и ПЕС Сергей Станишев води списъка на „Коалиция за България“ - същият, който преди повече от година обяви, че няма намерение да става премиер, дори ако партията му спечели изборите. И който и сега ясно и недвусмислено заяви, че няма да става евродепутат. Така или иначе, реалната листа на червените започва от втория в нея.

Докато при ГЕРБ – другият фаворит според социолозите – по-скоро е обратното: от евролистата им липсват и двамата същински лидери на партията: Бойко Борисов и Цветан Цветанов.
Което може би е и своебразна сделка между тях двамата. Първият от които не би издържал и седмица на убийствените темпове с които се работи в Европейския парламент. Вторият би понесъл и два пъти по-големи натоварвания, стига да не му се налага да се разкарва по българските съдилища, за да се обяснява за преяждането си с власт в предишното му битие на вицепремиер и министър на вътрешните работи.

Цветанов държи Борисов, досещате се с какво, поради което Борисов предпочита Цветанов да му е под ръка и под око. Звучи колкото елементарно, толкова и логично.
Що се отнася до Томислав Дончев, то бившият кмет на Габрово и министър по еврофондовете, натрупа опит и лустро и българският парламент сякаш стана тесен за него. Със сигурност ще е не просто евродепутат, но и таранът на групата представители на ГЕРБ в ЕП.
Лидерско или по-точно сълидерско присъствие има и на първото място в листата на НФСБ. Съпредседателят на партията Валери Симеонов е доказан боец, както и любимец на патриотите.

Заслужава внимание и вторият в листата на НФСБ –

сегашният евродепутат Слави Бинев. За годините, прекарани в Брюксел и Страсбург, той успя да се извоюва името на политик със собствено мнение и яростен защитник на интересите на България.
Или както го определя Валери Симеонов - Слави Бинев е един от най-последователните български политици, непримирим враг на клиентилизма и на кариеристите в политиката. Списъкът със заслугите му към страната ни е дълъг.

Ще припомним само, че без неговото съдействие, шестима български моряци, обвинени несправедливо в контрабанда на цигари, сега щяха да гният в гръцки затвор. Слави Бинев бе единственият наш представител в Европарламента, който показа уродливото лице на „инвеститора“ от Канада „Дънди прешъс“ и се бори с всички сили срещу действията на фирмата в Челопеч и Крумовград.

Пак той предизвика вниманието на еврокомисарите към медийното затъмнение и цензура в България, по негова инициатива ЕК започна разследване защо Гърция не изплаща пенсии на нашите сънародници, работили в южната ни съседка. По настояване на Слави Бинев Евпокомисията изиска от Сърбия да подобри положението на българското малцинство в Западните покрайнини. 

Самият Бинев често се шегува, че групата, към която принадлежи в Европарламента, е позната като групата на евроскептиците, но лично той би я определил като групата на еврореалистите.
Валери Симеонов казва още нещо: евродепутатите на НФСБ ще са такива, какъвто е Слави Бинев.

Не вярвайте на прогнозите преди да се сбъднат

Този въпрос се отнася до още двама от партийните лидери на формации с шансове за Европарламента, които водят и своите евролисти.
Спорно е дали в момента № 1 по популизъм е председателят на „България без цензура” (ББЦ) Николай Бареков или предводителят на „Атака” Волен Сидеров. Единият обещава безплатни таблети за всички ученици, другият – минимални заплата и пенсия съответно от 1000 и 500 лева.

Бареков пече кебапчета в столичната циганска махала „Факултето” и блъска там боксова круша; Сидеров пък блъска от години по ЕРП-та и обещава тяхната национализация. Все пак между двамата има и едно голяма разлика – шефът на ББЦ все напира за предсрочни парламентарни избори, докато Сидеров се страхува от тях и затова търси по-дълготраен подслон в Европарламента.

В този смисъл, при евентуален успех на съответната формация, Бареков по-скоро би останал у нас, докато Сидеров най-вероятно ще се пазари до последно, преди да реши.
А иначе другото общо в евролистите на ББЦ и „Атака” е, че и двете са наблъскани до пръсване с партийни лидери. Но докато при ББЦ все пак има коалиционно представителство („Гергьовден” заточиха на 12-то място в листата като свой кандидат активистът на ББЦ Росен Петров), то при „Атака” в листата е половината парламентарна група, подредена по старшинство.

Лидер или не, но начело на листата на БАСТА е Мирослав Найденов, бившият партньор на карти на Бойко Борисов и настоящ Троянски кон на ГЕРБ. Скучно като театър, безуспешно като политическо инженерство…
Партиен началник е начело и на листата на №17 - Коалиция от партии „КОД – Антония Първанова, Илиана Раева – ОБ, НДСВ, СДП". Ако някой случайно е забравил, то в момента НДСВ се председателства от Антония Първанова, а не от Симеон Втори. В тази листа на второ и трето място също са партийни водачи - председателите на „Обединена България” Илиана Раева и на Социалдемократическата партия Тодор Барболов.

На въпрос, свързан със символиката на числата, Антония Първанова каза: „17 е прекрасен номер. 1+7 = 8, това е знакът на безкрайността.“ Всъщност вероятността тази коалиция да прати свои представители в ЕП по-скоро клони към минус безкрайност.
Но коректността задължава да кажем, че д-р Антония Първанова е евродепутат с много опит, както и политик с много класа в себе си. Което обаче не променя тълкуването на символа на безкрайността…

Съвсем друго е положението при ДПС. Филиз Хюсменова и Делян Пеевски почти със сигурност ще станат евродепутати, а логиката се бори с наглата провокация в тази подредба. Но както личи, в България някои редови следователи носят в раничките си повече от маршалски жезъл и освен това се непотопяеми и недосегаеми.

Не вярвайте на прогнозите преди да се сбъднат

Изборите са златно време за социологическите агенции и затова не вярвайте на прогнозите им повече, отколкото на казаното от метеоролозите за времето утре.
Всъщност напоследък синоптиците почти никога не грешат в краткосрочните си прогнози.
Социолозите като цяло също не грешат, когато казват, че между 4 и 6 формации ще преодолеят прага от 5,8 % и ще пратят свои представители в Европарламента. В тази прогноза „дяволът” е в детайлите. Ясно е, че БСП, ГЕРБ и ДПС (по азбучен ред) няма да имат проблеми с представителството си.

Оттам нататък става сложно и мъгливо. Тъй като някои агенции и политолози слагат сред сигурните изпращачи на евродепутати ББЦ, АБВ и НФСБ, а други прибавят „Реформаторския блок” и „Атака”, но практически никой не очаква, че повече от 6 партии и коалиции ще прескочат изборната бариера. Сигурно е и още нещо – никой от 10-те независими кандидати няма да успее. Поне не в тези избори.

А иначе са прави анализаторите, които казват, че за евровота основният сблъсък в ЕС между ПЕС и ЕНП очаквано се пренася и в България. Може да се каже също така, че представители на БСП и ГЕРБ активно си подливаха вода (и обвинения) в Брюксел и Страсбург през последната година.
Разбира се, когато става дума за подобен ред политическа деятелност, Борисов и Цветанов нямат равни на себе си, та дори ако от някои техни недоказани и недоказуеми твърдение следват неприятни последици за цяла България.

В битката за евродепутати у нас ще се включат лично и трима кандидати за президенти на Европейската комисия, стана ясно през последните дни. Макар и по различно време, в София ще агитират в полза на „Коалиция за България” и на ГЕРБ и двамата основни претенденти за президент на ЕК - Мартин Шулц (ПЕС) и Жан-Клод Юнкер (ЕНП). Почти сигурно е, че ДПС ще получи на по-късен етап подкрепа на място от Гай Верхофщад (АЛДЕ), който също е кандидат за поста на Жозе Мануел Барозу.


В категории: Политика , Горещи новини