За имената български и идентичността българска


За имената български и идентичността българска
24 Април 2014, Четвъртък


Имена като Гунчо, Гънчо, Кунчо и Кънчо са вероятно вариации на прабългарската титла „кан”


Автор: Българите на Аспарух са били многоброен, силен и горд народ, чиято кръв тече и в нашите вени

След 1990 г. в българознанието бяха направени големи разкрития, които дадоха отговор на много въпроси, останали отворени с десетилетия, и чиито отговори имат пряко отношение и към нашето съвремие. За съжаление, за изследванията на автори като Петър Добрев и Живко Войников в нашето общество се знае много малко.

Именната система е ключова част от всяка народностна идентичност. Тези двама автори доказват, че множеството имена, които имат явен неславянски и нецърковен произход и слава Богу, са се запазили и до днес, са ни завещани от древните българи. Например имена като Ганьо, Ганчо, Каньо, Кънчо са масово разпространени, но не можем да разберем тяхното значение, за разлика от славянските имена - Стоян, Първан, Елица и др., чието значение разбираме.

Ако обаче се обърнем към езици, които са родствени на прабългарския, като иранските, сарматските и тохарските, ще открием там думите „ган“ и „кан“, които значат „велик, голям“ т.е. имената Ганьо и Каньо означават „Велик“, „Велико“.

Тази иранска дума може да се приеме и за най-логичния превод на прабългарската титла „кан“. Имена като Гунчо, Гънчо, Кунчо и Кънчо са вероятно вариации на тези имена. В иранските езици се срещат дублетни думи като „Балг“ и Бълг“ например, от друга страна преходът от „ъ“ в „у“ е често срещан (ръка – рука в някои диалекти). Преход от „а” в „ъ” има и при имената Събин, Съби, Сабин. Те също са прабългарски – във Велики Преслав е намерена чаша на която пише „Сабин велик жупан на България“. Името вероятно се извежда от „сабя“ или пък от „саб“, което значи удрям, разсичам.

Други масово разпространени имена, но и масово непонятни, са тези с основа „бан”. „Бан“ е иранска титла и означава „господар“., т.е. Банчо, Баньо значи „господар”. Друга особеност на иранските езици, преходът от „а” в „о” (например думата за град – Абад, се среща и като Обод) пък ни насочва, че името Боньо е вариация на корена „бан“. Както се вижда от примера на Ганьо и Каньо, освен промяна на гласните, може да има промени и на съгласните и Панчо се оказва вариация на Банчо.

Оттук се извежда и полската дума „пан“, която означава точно „господин, господар“. Поляците имат сарматски примес и неслучайно полските аристократи (панове) са наричали сами себе си „сармати“. Освен от „а” в „о” обаче може да се наблюдава и преход от „а” в „е”, така Панчо става на Пенчо, Пеньо. Преход „а”-„о”-”е”, както и промяна на кореновата съгласна ни разкриват произхода на серия имена. Например Цако, Цеко, Цоко, Жеко са варианти на едно и също име, паралели на което има и днес при осетинците, които са наследници на аланите, един голям клон от сарматските и ирански народи. Според П. Добрев, в осетинския звук „г“ заменя нашето „г“. Освен това се наблюдава и преход от „ц” в „дз” и „дж”. Така името Цако има своите варианти в Осетия като Дзагой (известният футболист, руски национал Алан Дзагоев е осетинец), Цогой, Цагой (за България щанги вдигаше Алан Цагаев, също родом от Осетия).

Разпространените Цанко, Ценко, Цонко, Дженко, Джоньо, Чанко, Ченко, Чонко, Дзаньо, Занко и женското име Зона всъщност са форма на едно и също име. Друга такава серия е Цало, Цоло, Жельо; Бочо, Бечо, Бачо. На основа „а”-„ъ”-”у” пък можем да посочим Вацо, Въчко, Вуцо, Въто, Вато, Вуто, Вачко, Вучко – също вариации на едно и също име.
Имената Нанко, Нонко, Ненко пък произхождат от иранската дума „нан”, която значи „майка“, богинята на любовта и плодородието се казва Нан, Нана. Може би първоначално тези имена са били само женски – Нана, Нона, но тъй като техният точен смисъл е бил забравен, е продължено по традиция тяхното предаване през поколение и на мъжки деца, а може и името да е имало смисъл на нещо като „закрилян, покровителстван от Нана“.

Име със сходно значение е скандинавското Фредерик, от Фрида, северната богиня на любовта.
Имена като Канчо, Ганчо, Банчо ни дават представа и за начина на мислене на нашите прадеди. Те са вземали за имена думи, които са звучали достойно, затова са използвали и титли като „кан” или „бан”. Петър Добрев дори открива българин от XVI век, който се е наричал Кавхан.

Освен титли, са използвани и други думи, със значение на някакъв по-висш статус. Името Ботьо например най-вероятно произхожда от думата „бат”, която се е запазила в българския и която означава „старши, по-голям брат“, а самото име се е образувало с промяна на „а” в „о”. Името Тотьо по същия начин се извежда от корена „тат”, откъдето е и българското „татко“, което сме наследили от древните българи, защото славянската дума е „отец“.
Други имена, сформирани по подобен начин, са Гюро и Джуро. Тук коренът е дума, която е звучала като гур, гюр, джур, дур и е била със значение на „човек“ т.е. на човек от общността, племето, народа.

Същото е вероятно и при значенията на имената Манчо и Минчо, от иранската дума „ман” – човек, мъж. Имената Дельо и Делян пък се извеждат от трета иранска дума за човек, мъж. До Освобождението, а и след това, сред нецърковните имена може да се забележи доминация на имената от прабългарски произход. Повечето наши възрожденци и революционери носят такива имена като лични, бащини или фамилни – Васил Иванов Кунчев, Христо Ботйов, Ангел Кънчев, Цанко Дюстабанов, Кондо войвода, Съби Стойков Русев (Георги Раковски), Жельо войвода, Дельо войвода.

Наличието на толкова много прабългарски имена очертава ясно истината за българската идентичност и пресича всякакви злобни нападки отвън и отвътре, че ние сме народ, който не е наясно с произхода си. Ние сме поне толкова българи, колкото са угри унгарците например. Нещо друго – наличието на толкова много вариации на българските имена може да се приеме като косвено доказателство за тезата, че прабългарските преселения са ставали не на една, а на много вълни.

Българите на Кубрат, Аспарух, Тервел и Крум не са просто дружина от митични конници, а многоброен, силен и горд народ, чиято кръв тече обилно и в нашите вени. Ние просто най-накрая трябва сами да си повярваме, че наистина имаме привилегията да сме техни наследници и достойно да носим българското име.

Димитър Иванов


В категории: Горещи новини , Трибуна

11
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
11
Димитър
14.05.2019 19:10:08
0
0
Панчо-Пандев, Минчо-Миндев, Ганчо-Гандев, Къне чат ли си? Да си чувал за св. Минд или св. Панде? Това са прабългарски имена. Ако мислеше повечко щеше да се сетиш. Това за чон пък отде го измисли? Явно, си проспал най-новите и аргументирани теории, че прабългарите, не са от алтайски произход, а от индо-европейски.
10
Димитър
14.05.2019 19:09:57
0
0
Панчо-Пандев, Минчо-Миндев, Ганчо-Гандев, Къне чат ли си? Да си чувал за св. Минд или св. Панде? Това са прабългарски имена. Ако мислеше повечко щеше да се сетиш. Това за чон пък отде го измисли? Явно, си проспал най-новите и аргументирани теории, че прабългарите, не са от алтайски произход, а от индо-европейски.
9
t
02.09.2018 21:40:27
0
0
add
8
Кънчо
02.02.2018 15:31:18
0
1
Името Панчо е умалително от Паньо или Пано, което пък е умалително от Панайот. Името Минчо произлиза от Мина /от Свети Мина, с ударение на а/. Просто, ясно и елементарно. По-интересна в случая е наставката -чо, която очевидно има някаква връзка с японската наставка -чон, означаваща малък.
7
Кънчо
02.02.2018 15:31:18
0
0
Името Панчо е умалително от Паньо или Пано, което пък е умалително от Панайот. Името Минчо произлиза от Мина /от Свети Мина, с ударение на а/. Просто, ясно и елементарно. По-интересна в случая е наставката -чо, която очевидно има някаква връзка с японската наставка -чон, означаваща малък.
6
Кънчо
02.02.2018 15:31:17
0
1
Името Панчо е умалително от Паньо или Пано, което пък е умалително от Панайот. Името Минчо произлиза от Мина /от Свети Мина, с ударение на а/. Просто, ясно и елементарно. По-интересна в случая е наставката -чо, която очевидно има някаква връзка с японската наставка -чон, означаваща малък.
5
Кънчо
02.02.2018 15:31:08
0
0
Името Панчо е умалително от Паньо или Пано, което пък е умалително от Панайот. Името Минчо произлиза от Мина /от Свети Мина, с ударение на а/. Просто, ясно и елементарно. По-интересна в случая е наставката -чо, която очевидно има някаква връзка с японската наставка -чон, означаваща малък.
4
Кънчо
02.02.2018 15:31:07
0
0
Името Панчо е умалително от Паньо или Пано, което пък е умалително от Панайот. Името Минчо произлиза от Мина /от Свети Мина, с ударение на а/. Просто, ясно и елементарно. По-интересна в случая е наставката -чо, която очевидно има някаква връзка с японската наставка -чон, означаваща малък.
3
Кънчо
02.02.2018 15:31:07
0
0
Името Панчо е умалително от Паньо или Пано, което пък е умалително от Панайот. Името Минчо произлиза от Мина /от Свети Мина, с ударение на а/. Просто, ясно и елементарно. По-интересна в случая е наставката -чо, която очевидно има някаква връзка с японската наставка -чон, означаваща малък.
2
Кънчо
02.02.2018 15:30:57
0
0
Името Панчо е умалително от Паньо или Пано, което пък е умалително от Панайот. Името Минчо произлиза от Мина /от Свети Мина, с ударение на а/. Просто, ясно и елементарно. По-интересна в случая е наставката -чо, която очевидно има някаква връзка с японската наставка -чон, означаваща малък.
1
Комаров
02.02.2018 15:25:59
0
0
Авторът има силно и богато въображение.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки