Малцина са наясно, че растението притежава уникални лечебни свойства
Автор: проф. Христо Мермерски
За много народи люлякът е цветето на любовта и нежността. Но той е и отличен природен лекар.
Лекарствени свойства притежават не само неговите цветове, но и пъпките, листата и кората на ароматното растение, което изпълва в ранна пролет с опияняващата си миризма почти всяко село и град в Европа.
Люляковото етерично масло, използвано в козметиката и лекарствената промишленост, по своите качества превъзхожда в някои отношения дори розовото масло.
Препаратите и настойките от люляк се отличават с антимикробно, температуропонижаващо, противовъзпалително, потогонно, антидиабетично, обезболяващо и диуретично действие. Съцветията се берат заедно с клоните по време на бутонизацията. Сушат се на сянка, под навес, навързани на китки. В първата половина на лятото, когато времето е сухо, се извършва събирането на листата, които се изсушават също на сянка или в сушилни, разстлани на тънък слой. Кората се събира само от млади растения, най-често заедно с листата.
За приготвянето на настойка се взима 1 с. л. от суровината и се залива с чаша вряла вода. Престоява 6 часа, след което се прецежда. Приема се не повече от 2 с. л. 3 пъти на ден, като се внимава да не се предозира, тъй като това може да доведе до натравяне. За приготвяне на спиртен извлек цветовете се отделят от клонките и се поставят в стъклен буркан. Заливат се със същото количество спирт или водка. Оставят се да престоят две седмици на тъмно място, като периодично съдът се разклаща. След това се прецежда.
При кожни възпаления, язви и гнойни рани се използва отвара от корите, а при алергични заболявания и за понижение на нивото на захарта в кръвта се използват пъпките на люляка.
При грип, остри респираторни инфекции, язва на стомаха, захарен диабет, чревни смущения и ревматизъм помага чаят или настойката от цветовете. Спиртният извлек действа отлично при ревматизъм, язвена болест и невралгия. Гнойните рани се налагат със свежи люлякови листа, а при главоболие те се поставят на челото. За външно приложение по-подходящ е белият люляк.
При цистит народната медицина препоръчва да се приема по 1 с. л. настойка от цветовете на растението 4 пъти на ден или пък 3 пъти на ден по 30 капки, а преди ядене – настойка от листата 3 пъти на ден по 20 капки. Варикозни вени също може да се излекуват с помощта на люляка. За целта в стъклен съд се слагат люлякови цветове, които се заливат с вода и се оставят да престоят един месец. След това течността се прецежда и се използва във вид на компреси, които се правят за през нощта.
За разтваряне на оксалатни уратни камъни в бъбречните легенчета се използва настойка от цветовете. От тях се взима 1 с. л. и се залива с 1 чаша вряла вода. След като престои 1 час, се прецежда и се приема 4 пъти на ден по 1 с. л. в течение на две седмици. Със същата цел може да се пият по 30 капки от настойката 3 пъти дневно или по 15-20 капки от спиртен извлек от листата 3 пъти на ден преди хранене.
При травми и заболявания на опорно-двигателния апарат и за разтриване на ставите се приготвя мазило на основата на люляковите цветове. То се получава като 2 с. л. цветове внимателно се размачкват с 2 с. л. масло. Вътрешно се приема 4 пъти дневно преди хранене по 1 с. л. настойка от цветовете. Тя може да се прилага и като компреси при ревматизъм, като превръзката се сменя 4-6 пъти на ден.
