Операция на ЦРУ внася смут и недоверие в страните от Източния блок
Автор: Борис Цветанов
В предишни публикации (особено тази за Мирчо Спасов) сме запознали читателя с шпионската операция, гордост на Алън Дълес – „Сплинтър фектър". Нейна жертва става Трайчо Костов. Но със същия успех въжето е могло да стегне врата на Вълко Червенков.
Дори в претеглянето на политическите качества на двамата в ЦРУ везните са клонили повече към 196-сантиметровия гигант, единствения от комунистическите ръководители, към които Сталин е изпитвал респект.
Женен за сестрата на Георги Димитров, две десетилетия Червенков прекарал в Кремъл, работил е за НКВД, бил е преподавател в идеологически институт. Своя тежест има и измишльотината, че бил партийният бик. Разобличаването на такъв функционер като англо-американски агент би имало ефекта на атомна бомба.
Но авторът на знаменитата фраза „Разузнаването е мръсна работа, затова трябва да бъде поверена на джентълмени" съчетавал на дело с мръсни номера. Алън Дълес е бил човек, изпипващ всичко до последния детайл. Операция „Сплинтър фектър” (Факторът „клин”), сполучливо преведено от французите като Голямата клопка, (у нас председателят на Асоциацията на разузнавачите Тодор Бояджиев я преведе като Разбиващ фактор) е засекретена до 2020 г., но поне до 1974 г. за нея се знае достатъчно. Стивън Стюард напише: „Алън Дълес състави план, който стана неговия най-голям успех. Целта беше унищожаването на кадърния елит на управляващите комунистически класи в страните с народна демокрация и постигна успехи, които надминаха очакванията".
Във всички сателити на Москва ЦРУ внедрява агенти в контраразузнавателните служби. Те трябва да ловят шпиони, за да могат да растат в йерархията. В един момент, когато спечелват висше доверие, поднасят на най-високо място документи, уличаващи емисари от най-висшия ешелон, че са агенти на американци и англичани.
Мнителността на Сталин е използвана за катализатор в разправата.
Пиер Файан дьо Виларме в "Подвизи и грешки на американския шпионаж" отбелязва, че „Сплинтър фектър” внесла смут и недоверие и докрай отровила съществуваща вече обстановка като ускорила започнал вече исторически процес. Генералният секретар на Чехословашката комунистическа партия Рудолф Слански, най-видният комунист на Унгария Ласло Райк, Кочи Джоузе в Албания, Гомулка в Полша, Петру Гроза и Ана Паукер в Румъния са белязаните. В България обаче има проблем. Георги Димитров не влиза в сметката - той е пътник. Погледите са отправени към младите лъвове - Вълко Червенков и Трайчо Костов. Най-добре е да се изчака битката между двамата, когато едната глава хвръкне, ударът ще бъде срещу оцелялата. Но няма време.
На 20 юни 1948 г. в София пристига със специална мисия опитен американски агент, работещ под прикритието на военен аташе на малка държава, акредитиран към всички балкански държави. Задачата му е да подпише смъртната присъда или на Трайчо Костов, или на Червенков. Той събира тримата най-добри агенти на ЦРУ, които най-добре познават кухнята на Политбюро и им заявява:
„В момента в Букурещ се провежда съвещание на Информбюро. Идвам от Югославия. Комунистическата партия там отказва участие, това е историческо събитие. Искам от вас да ми кажете с точност кои членове на Политбюро от страна на БКП са на съвещанието и кой е главният функционер там".
След това тримата агенти в тайни квартири с телефонни указатели в ръце, представящи се с измислени имена, последователно искат срещи с всички членове на Политбюро. В крайна сметка се оказва, че те могат да се свържат с всички тях, с изключение на Вълко Червенков и Трайчо Костов. Акцията обаче не очертава първенеца. Затова американският разузнавач изчаква официалното комюнике.
То се появява в "Работническо дело" на 29 юни и в него се казва: „През втората половина на юни в Румъния се състоя съвещание на Информбюро... От България участваха Трайчо Костов и Вълко Червенков". Кръгът се затваря. В официалните комюникета при подредбата на висшия ешелон на трибуните по неписан закон е спазвана строгата йерархия в ръководството. Ясно е, че определеният за наследник на пътника Георги Димитров е Трайчо Костов.
В ЦРУ започва изготвянето на „солидните доказателства" за шпионската дейност на Трайчо Костов в полза на „Сикрет сървис”, на отцепника на Тито и - то се знае - на Никола Гешев. Тия доказателства са толкова съвършена фалшификация, че дори в наше време изследователи не могат да отсеят зърното от плявата. В полза на ЦРУ работи и историческият факт, че през 1939 г. емисарят на „Сикрет сървис” Джулиан Еймъри провежда широкомащабна акция, в резултат на която цялото ръководство на комунистическата партия на Югославия е овладяно от английското разузнаване.
От друга страна, ръководената от Трайчо Костов партия на българските комунисти имала остър сблъсък с Москва след сключването на пакта Рибентроп-Молотов. Все в полза на Дълес работи и разгорялата се след филма "Партийният билет" шпиономания - навсякъде се търсел врагът с партиен билет. За трите последващи години са арестувани 1089 чужди шпиони.
Най-много са агентите на Тито - 422-ма, за „Сикрет сървис” работели 124, за ЦРУ - 122-ма, за Франция - 80 и за Турция - 76. Останалите - за различни други държави, като дори имало и 52-ма шпиони на Ватикана. За агенти били обявявани министри, заместници, секретари на Партията, ръководители на отдели на тайните служби... Из страната се шушукало, че каква ще е тая държава, щом министрите и шефовете на тайните служби били чужди агенти...
В тая атмосфера Червенков отървава въжето, но мерникът на ЦРУ си остава вдигнат.
В края на 1953 г. в ход е операция на ЦРУ за ликвидиране на Вожда. От гръцкия филиал на разузнавателното управление в България е изпратен терористът Ангел Чалев. Неговият брат Георги работи в гаража на правителството. Ангел му предава малък пакет - свръхмощна адска машина. Трябва да я постави в ЗИС-а на Червенков. Специален механизъм ще я взриви няколко минути след потеглянето.
Бомбата е поставена. Появява се Червенков, но не сяда в ЗИС-а. Мълчаливо наблюдава как контраразузнавачите слагат белезниците на Георги Чалев. На улицата други правят същото с Ангел. После сапьори обезвреждат адската машина. След което Червенков отпрашва за Врана. Пътьом се отбива при главния прокурор и настоява за двамата младежи да не се иска смъртно наказание.
Случаят е безпрецедентен. Само преди няколко години за уж намерена бомба в гражданин по време на първомайската манифестация му е предявено обвинение, че готвел атентат срещу Георги Димитров, осъден е по късата процедура и разстрелян. Тайната е, че Червенков е изпитвал някаква любов необяснима към терористите.
В миналото - през 1924-25 г., е ръководел терористичната организация, наречена Чека, а по време на въоръжената съпротива винаги препоръчвал терористични акции пред мижавото партизанско движение.
Колкото до тайната на бързото разкриване на Ангел и Георги Чалеви, тя е, че втори отдел на Първо главно управление (за работа в Гърция) е имал широко разклонена агентура в шпионските служби на Запада в южната ни съседка. В различните години – от 1951 до 1968 г., там са действали над 80 наши агенти, а вербуваните гърци са стотина. Агенти на Първо главно работят дори в радиостанцията "Горянин", която първоначално Червенков имал намерение да бъде взривена, но попаднала в ръце на наши разузнавачи, тя била вече под пълен контрол.
