Прокламираните цели звучат почти толкова идеално и нереалистично, колкото предизборни обещания на управляваща партия
Автор: Ани Александрова
Във втория ден от Страстната седмица (ден за поучения и наставления) парламентът прие на първо четене едни от най-спорните изменения и допълнения за тази си сесия – промените в Закона за защита на конкуренцията. Нововъведенията минаха със 123 гласа "за" от депутатите на "Коалиция за България", ДПС и "Атака", а няколко души от ГЕРБ гласуваха "въздържал се".
Според вносителите – петима социалисти и Йордан Цонев от ДПС - така променен, законът ще създаде условия за последователна политика за защита на националните пазари, производството, доставката и дистрибуцията на стоки и услуги и ще предотврати използването на нелоялни търговски практики, най-вече от страна на големите търговски вериги.
Звучи толкова идеално, че би трябвало новината вече да е предизвикала пристъпи на истерия и сърцераздирателен плач в лошите търговци.
Къде веригите виждат „окови”
Приетите промени в Закона за защита на конкуренцията нарушават редица принципи на свободния пазар, заплашват конкурентната среда и създават условия цените на стоките да започнат да растат. Такова предупреждение направи изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев ден след приемането на законопроекта на първо четене.
Шефът на БСК подчерта, че неговата организация също е против недобросъвестните търговски практики, но изрази силни съмнения, че те ще бъдат преодолени с предлаганото антитръстово законодателство.
Големите вериги реагираха остро на измененията в Закона за защита на конкуренцията. Според техни представители въвеждането на понятието „значителна пазарна сила" за едрите търговци е най-малкото некоректно, защото те държат едва 36% от пазара.
„Не виждаме никаква логика държавата да свръхрегулира този пазар и да поставят тези регулации в Закона за защита на конкуренцията, където по принцип се регулират компании, които имат монополно положение и се урежда проблемът с картелирането, каквото в нашия бранш няма”, заяви изпълнителният директор на „Сдружение за модерна търговия" Йордан Матеев.
Хорът на оптимистите – спасители
На противоположното мнение – както за целите на закона, така и за очакваните последствия – са неговите вносители, които от доста време насам обикалят сутрин от телевизия в телевизия, за да обясняват чудото, което предстои да се случи.
Поправките целят връщане на пазарните принципи при договарянето и са отговор на антипазарните практики, прилагани досега от търговските вериги, обяснява социалистката Корнелия Нинова, която е сред вносителите.
Нейният колега Румен Гечев добавя, че с промените в Закона за защита на конкуренцията (управляващите) искаме да постигнем повече конкуренция и равнопоставеност между производителите в България и големите вериги.
Гечев бе категоричен, че пазарната регулация и конкуренцията не се самоизключват, напротив те се допълват. "Ако фирмите не нарушават това законодателство, естествено тези мерки няма да се прилагат. Чуждестранните инвеститори са добре дошли, но ако се съобразяват с нашето законодателство", казва той.
Трети от вносителите - Борислав Гуцанов от левицата – повтаря, че целта на промените е да бъдат стимулирани българското производство и икономика. По думите му, БСП е на страната на производителите и потребителите, защото те повече от 20 години са притискани.
Според него всички мерки, които са заложени в закона, дават възможност на българските производители да бъдат многократно по-конкурентноспособни. Така, смята той, се дава възможност и за по-ниски цени, и за по-добро качество на българските стоки и не на последно място да се стимулира родното производство.
А проблемите чукат на вратата
В малкото дни след приемането на поправките в закона, почти всички представители на големите търговски вериги прогнозираха осезаемо поскъпване на стоките като първоначален ефект. Което естествено ще се стовари върху крайния потребител и освен това ще повлия е отрицателно върху и без това свитото вътрешно потребление.
Втората негативна прогноза е, че вместо да бъдат подкрепени и защитени българските производители, ще стане така, че делът на техните стоки в големите хипермаркети, например, ще намалее за сметка на внос от ЕС, който не се облага с мита и много често е на много по-ниски цени от тези, които могат да предложат българските производители.
Това има своето обяснение в различните доплащания, които получават земеделците и фермерите в старите страни-членки на ЕС, но обяснението надали ще е утеха за допълнително стеснения пазар за българските производители.
А и, честно казано, българите с удоволствие ще си купуват австрийски картофи и дори австралийско агнешко, щом са по-евтини и качествени от родните.
Бизнесът освен това не е съгласен и с обвинението, че големите вериги държат голямата част от пазара.
Бяха цитирани статистически данни, от които се вижда, че делът на т.нар. организирана търговия на пазара на бързооборотни стоки през 2013 г. е бил 45%, като в това число влизат десетки търговци, които управляват два или повече обекта.
Истина обаче е, че появата на големите търговски вериги доведе до масови фалити сред собствениците и наемателите на преустроени гаражи и дори приземни помещения, придобили известност с името „клек-маг”.
Освен това някои от големите – като „Била” например – навлязоха и в центъра на София на места с твърде малко площ и при в несвойствена за тях среда – например на Женския пазар в София или в подлеза пред Софийския университет.
Не е лъжа също така, че „големите” предлагат ниски цени и системни промоции, буквално изнудвайки „малките”, които с право протестират. Както и това, че в редица големи европейски градове няма хипермаркети в централните им части, а камо ли на всеки ъгъл и този тип търговия е изведена в градските покрайнини, за да може да съществува дребния и среден бизнес.
Но една от най-тъжните истини в случая е, че големите вериги са си разигравали пазарските колички както си искат, не като са нарушавали правилата и законите, а възползвайки се от закони и правила в България, лобистки прекарани в тяхна полза когато и от когото е могло.
Което за сетен път показва, че в България от години насам е грешена – и то съзнателно – философията на законотворчеството, що се касае до защитата на конкуренцията, закрилата на потребителите, стимулирането на малкия и среден бизнес. И т. н.
Всичко това не се оправя с поправки в един закон; не се регулира с държавна намеса в чисто пазарни механизми и като цяло е толкова абстрактно, колкото понятието „социализъм с човешко лице”.
