Великден – спомен за Спасителя и надежда за Спасението


Великден – спомен за Спасителя и надежда за Спасението
Унгарците се опълчиха на Брюксел, когато от там се опитаха да ги поучават как да се снишат под диктата на чуждите монополи. А ние?
19 Април 2014, Събота


Родолюбие и вяра ще отърват България от лъжливите пророци

Автор: Стефан Солаков

Стана традиция в навечерието на Великден да си спомняме за славното минало на българската нация и особено за онзи период, когато апостолите на Възраждането стъпка по стъпка чупят оковите на петвековното робство и подготвят завръщането на един забравен от света народ в люлката на европейската цивилизация.

Историци и политолози търсят днес онзи вълшебен камък, успял да преобърне трагичната съдба на България и да я насочи към така дълго чаканото избавление. Цариград е мястото, където се ражда българското възкресение, именно тук в сърцето на омразната империя малцината оцелели начетени българи осъзнават най-простата истина: лишените от корен дървета нямат дълъг живот.
Всяко забавяне е смъртоносно за поробената нация и лудите глави на тогавашния елит не се колебаят да посветят живота си за нейното спасение.

В днешно време е доста удобно и модерно  да се философства за сметка на нашите храбри възрожденци, тръгнали на бой срещу османското чудовище и възхитили не само Европа, но и далечна Америка с дързостта и себеотрицанието на една велика в миналото, но съкрушена от дългото робство нация.
Често пъти слушаме идиотските твърдения на днешни пишман историци и политици от т. нар. „десен сектор“, според които Българското възраждане трябвало да изчака – може би още век-два – и по пътя на естествената еволюция да възкреси България от пепелта на рухналата Османска империя.

Нямало нужда да викаме Дядо Иван да ни спасява от турците, защото той се бил възползвал от тази „аванта“ и на бърза ръка ни поробил отново.
Ако този налудничав „план“ беше се сбъднал, днешните „сини талибани“, които като досадни мухи жужат из публичното пространство, все още щяха да си говорят на турски и да се оплюват взаимно из занданите на Диарбекир, постоянния адрес на подобни политически измекяри.
Нерадостната съдба на 20 млн. кюрди е най-убедителното доказателство, че свободата не се нуждае от преклонени главички, а от родолюбивото слово на Екзарха и от острата сабя на Караджата.

От четвърт век насам българите са облъчвани от целенасочена пропаганда, за да забравят героите на своето Освобождение от анадолската чума, погубила независимостта, вековната култура и най-изтъкнатите люде на великата някога България.
В главите ни постоянно се набива лъжата, че никога не е имало турско робство. Само османско присъствие, граничещо с благополучието на раята – нямало военна служба, данъците били поносими, еничарите и потурчването се явявали изгодна „икономическа оферта“, основното занимание на хайдутите било да опекат на чеверме някое друго агне, а „Време разделно“ на Антон Дончев било политическа провокация на бившите комунисти.

Нека ме извини другарят Иван Костов, но безкрайната му любов към финикийските знаци не е достатъчен аргумент, за да оглавиш антибългарския поход, инспириран от „петата колона“ на Анкара у нас. Още от появата му на политическата сцена лидерът на СДС, а по-късно и на ДСБ, беше основната фигура, около която се обединиха модерните национални предатели на отечеството.
Налице е един парадоксален факт: в съвременна Европа десните политически сили винаги са отстоявали национално отговорни позиции за сметка на левите. У нас хората на Иван Костов постъпиха точно обратното. И естествено се провалиха напълно с течение на времето.

Днес те са само „отломки нищожни“, опитващи да се закачат на „спасителната“ кука, подадена им от други едни потурнаци, наследници на Киряк Стефчов, обединени под комичната емблема Ренегаторски (пардон!)... Реформаторски блок.
Пешо Бийтълса, когото само близките му помнят, че се е подвизавал като президент на РБ, наскоро похвали унгарския премиер Орбан и неговата сполучлива дясна политика, увенчала се с нова, още по-убедителна изборна победа. Забравих да кажа, че около Орбан никога няма да срещнете политически плазмодии, с които е наситено дясното политическо пространство у нас.

Унгарците се опълчиха и на могъщия Брюксел, когато от там се опитаха да ги поучават как да се снишат под диктата на чуждите монополи. Националните идеали на свободолюбивата унгарска нация са много по-скъпи на политиците в Будапеща, отколкото похвалите на велможите от Европейската комисия.
У нас е точно обратното. Ние удряме метани във всички посоки, а най-смешното и страшно едновременно е, че се кланяме усърдно и на бивши, и на днешни поробители. Превърнали сме се в неуморими пумпали, въртящи се като анадолски дервиши, протягащи ръце и към Високата порта, и към кулите на Кремъл, да не говорим за „килимчетата“ по посока на Вашингтон и Брюксел.

Освен да просят и да се оплакват от нерадостната си съдба на тотални васали, днешните български политици са напълно амортизирани по отношение на възрожденското визионерство, което навремето извади България от османските катакомби и поведе новата ни държава към възстановяване и развитие.
Крайно време е да ги принудим да се оттеглят от властовите коридори и да се насочат към заведения с по-строг битов режим – било то килиите на Централния софийски или към психодиспансерите в Курило, Карлуково... дал Бог места за смирение и размисъл.
Техният италиански колега Силвио Берлускони вече е въдворен в старчески дом, където с удоволствие очакват неговите шумни „бунга-бунга“ купони. Къде, къде по-интересно е да се веселиш с 80-90-годишни „мацки“, отколкото непрекъснато да те съдят за съблазняване на малолетни момичета.

Вдругиден е Великден – ден за покаяние, смирение и естествено за равносметка, най-вече лична на всеки един от нас, гордеещ се, че е роден в този райски кът, наречен България.
Саможертвата на Божия син не беше самоцелен акт на един близкоизточен факир, пожелал да впечатли тълпата в Йерусалим. Величието на неговата Голгота се крие в безкрайната надежда, че нашето човечество, независимо от своите пороци и недостатъци, заслужава една много по-щастлива съдба от тази, която му предлагат властелините на днешния свят.

Поуката за нас, родолюбивите българи и православни християни, може да е само една: Обичай Отечеството, бъди готов да го защитаваш от наши и чужди недоброжелатели! И най-важното – не губи надежда, че нашите сънародници рано или късно ще повярват в собствените си сили и ще се измъкнат от задушаващата прегръдка на лъжовните политически пророци, които мачкат националното ни самочувствие.

Смачканият човек лесно се управлява, той е готов да разпъне на кръст най-светлите умове и най-смелите сърца на една нация. Саможертвата на нашия Спасител е най-убедителният пример, че покрусата и надеждата вървят ръка за ръка.
Време е да забравим за българските трагедии и заедно да се устремим към сбъдването на нашите мечти. Там, където децата ни ще си спомнят само, че са синове и дъщери на храбър и свободен народ.


В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки