Американците слабо се вълнуват от ситуацията в Украйна Снимка: „Ройтерс“
18 Април 2014, Петък
Гражданите на САЩ дори не знаят къде се намира бившата съветска република. Те по принцип не се интересуват от външна политика
Тези дни РИА „Новости” оповести мнението на запитани от нея експерти от Вашингтон, че обикновените американци не знаят достатъчно за ситуацията в Украйна, в частност много често те не могат да покажат на картата тази страна, но се изказват против военно вмешателство на САЩ на нейна територия.
Трима американски социолози публикуваха преди време във в. „Вашингтон пост“ изследване за това какво е мнението им за ситуацията в бившата съветска република и какви действия очакват от официален Вашингтон. Запитването, проведено в края на март сред 2066 американски граждани, показва, че те не са наясно със ситуацията там, а само 16 % от тях могат да посочат къде се намира Украйна на картата на света.
Засега от Белия дом твърдят, че не се предвижда военно участие на САЩ там.
Един от авторите на проучването – научният сътрудник от Дортмунтския колеж Джошуа Керцер, отбелязва пред РИА „Новости”, че географските затруднения на американските граждани не означават, че всички те са настроени да решават задгранични проблеми по силов начин.
Президентът на Центъра за глобални интереси във Вашингтон Николай Злобин смята, че за американците е много характерно непознаването на външната политика.
„Това е нормално явление. Американците не се интересуват от външна политика“ - казва той. Според него, докато вътрешнополитическата ситуация в САЩ се обслужва от хиляди неправителствени организации, то външната политика се формира от малка група от истаблишмънта. „Гражданското общество не контролира външната политика на страната“ - отбелязва политологът.
По думите му, подкрепата за военните операции при по-малко образованите янки се формира по логиката на решаването на проблемите по пътя на тяхното възникване, като американците най-често се ръководят във външната политика също както и в обичайните жизнени ситуации.
„Проблемът е, че на американското общество външната политика не му е интересна... Сега съществува впечатление, че външнополитическият елит не се е справил със своята задача и тя трябва спешно да се реши. Имайки предвид американския характер и липсата на каквото и да било търпение и разбиране, у болшинството американци възниква желание колкото може по-скоро да се реши даден проблем“ - пояснява Злобин.
Социологът Джошуа Керцер също смята, че външната политика не се явява приоритет на общественото мнение в Щатите.
Интересно е и мнението на бившия неформален съветник на президента Роналд Рейгън по руските въпроси Сузана Маси, според която американците знаят много малко за Русия. „Смятам, че като цяло общественото мнение е добре настроено по отношение на Русия. Но, за съжаление, няма достатъчно знания за нея, най-вече защото много малко се преподава руска история“ - отбелязва тя и добавя, че е нужно хората в САЩ да се освободят от стереотипите, които са им останали от времената на Студената война.
Американски размах, украински размах
В началото на 2001 г. украинският издател, писател, журналист, фотограф и анализатор Сергей Удовик публикува във в. „Ден“ своята статия „Украйна през очите на американците“, в която прави паралел между американците и украинците, изтъквайки най-големите различия между тях.
Препечатваме един малък откъс от неговата публикация, който ярко илюстрира липсата на каквото и да е сходство между двете култури, тяхната икономика и мироглед.
„Американците обичат размаха. Той ги въодушевява. Множество банки и фондове са създадени с цел привличане на средства в глобални мащаби и те просто не разглеждат бизнес проекти на стойност под 100 милиона долара.
При грамотен подход по-големите проекти носят повече приходи.
Ако Чернобил се затваряше в САЩ, то там това щеше да бъде поднесено като събитието на века, не по-малко значимо от падането на Берлинската стена.
Американците щяха да намерят пари, за да привлекат звезди от световна величина, биха провели концерт край руините на Чернобил, биха продавали ефирно време за излъчване на реклами. Биха поръчали на най-добрите си композитори да напишат хитове, посветени на това събитие. Пуснали биха компакт дискове, видеокасети, биха организирали екскурзии и т. н. И разбира се, би била обявена сметка за набиране на дарения. Общо биха изхарчили 20 милиона, но щяха да съберат поне 100 милиона от това.
А у нас (в Украйна, б. р.) такова знаково събитие приключи незабелязано. Това е украинският размах. А след това се оплакваме, че на страната ни не достигат пари. Не й стига нещо друго.
Неумението да се представя, да създаде идеални условия за бизнес – това е бедата на нашата държава, което преди всичко е свързано с ниската квалификация на ръководните й структури. С неумението да се видят перспективите, да се види бъдещето и то да се формира. Нашите ръководни структури живеят във вчерашния ден.
Когато кажеш на американците – ето, ние сме първата страна в света, която се отказа от третото в световните запаси ядрено оръжие, те мълчаливо повдигат рамене. Без коментар. Е и какво?! Отказали сте се. Това е било вчера. А трябва да живеем в утрешния ден“.
