Има система за търговия с лични данни, това е масово явление, заяви вчера омбудсманът на републиката Константин Пенчев. „На партията може да бъде наложена глоба от 10 000 до 100 000 лв., но аз се съмнявам някой да бъде наказан. Нека ЦИК излезе със списък
ЦИК не спазва законите на страната, „Атака“ си плете изборната кошница с несъществуващи ЕГН-та, а прокуратурата дреме някъде
Автор: Огнян Марков
Кампанията за изборите за Европейски парламент още не е почнала, а вече има достатъчно основания да се смята, че резултатите от нея ще бъдат изцяло фалшифицирани. Повод да е мисли така дава възможността, предоставена от ЦИК, всеки български гражданин да провери по електронен път дали личните му данни не фигурират в подписката за подкрепата на някоя партия.
И все повече и повече хора разбират, че без тяхно знание и съгласие данните им са пренесени механично от списъците, съставяни за подкрепа на различни граждански каузи, в масива от имена, изискуем по закон за регистрация на партии и коалиции за участие в изборите.
Проблемът обаче може да се окаже и по-сериозен. Защото този масив се съставя по електронен път на специални бланки, одобрени от ЦИК, които обаче изискват и полагането на личен подпис.
В този смисъл може основателно да се предположи, че в списъците за допускане до изборите на някои партии парафите на някои от хората са били фалшифицирани. А това вече се квалифицира като документално престъпление от съответния състав на Наказателния кодекс.
Странна обаче е позицията на Централната избирателна комисия, поднесена ни от нейния говорител Александър Андреев в сутрешния блок на една национална телевизия веднага, след като станаха известни извършените измами от партиите.
Според него ЦИК си била свършила работата, а гражданите, чиито лични данни са откраднати, бяха услужливо насочени от него да търсят правата си в Комисията за защита на личните данни или в прокуратурата.
Тоест отново на принципа всеки да се спасява сам, без никакъв шанс това да се отрази върху регистрациите на партиите, тъй като резултатите от проверката на многобройните, както се очаква жалби, със сигурност ще станат известни чак след като изборите са минали.
Всичко това обаче не е нито странно, нито пък ново. Подобни извращения не само с демократичните принципи, но и с нормалността на българските граждани имаше и преди.
Ето един прост пример. Месеци преди приемането ни в НАТО, сред гражданското общество имаше нагласи за референдум относно членството ни. Външният ни тогава министър Соломон Паси веднага обяви, че е напълно съгласен с това. След което добави, че такова допитване ще бъде направено веднага, щом ни приемат в Северноатлантическия съюз.
Не липсват такива парадокси и сега - в тази ситуация на явно нарушаване на гражданските права на хората. Така например, според публикации в медии, името на медийния магнат Ирена Кръстева фигурира в подписката, осигуряваща регистрацията за изборите на Съюза на комунистите в България.
Там също са имената и на социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. В същата подписка са и личните данни на скандалния бизнесмен Николай Банев, чиято съпруга пък се регистрира като независим кандидат за изборите.
Хора масово се оплакват, че са дали своя параф за регистрация на повече от две партии, без да са ги питали от нито една. Има и шокиращи случаи, в които жени са се „разписали“ под такива подписки, но със старите си фамилии отпреди брака (или развода).
Това определено прави работата по-дебела. Може да се предположи с голяма сигурност, че в партийните централи има хора, които са натоварени да прехвърлят лични данни от стари информационни масиви в новите, като при това фалшифицират и личните им подписи. И това също със сигурност не се прави без знанието на ръководствата на тези партии.
Най-фрапиращ обаче е примерът с „Атака“. Извършена проверка в системата показва, че избирател с инициали М. Т. Х. и ЕГН 1111111111 присъства на шест позиции в нейната подписка. Според говорителя на ЦИК това били „тестови записи на системата, въведени като пример от информатиците“.
Твърде интересно твърдение, представено като официално становище на институцията, призвана да осигури нормалното и законно провеждане на изборите. Защото след тези лични данни стои и някакъв подпис.
Подобен е случаят и със списъка на Реформаторския блок, където пък фигурира гражданин с инициали Б. Ч. Н. и ЕГН 2222222222! И отново никаква реакция на ЦИК!
Проблемът обаче има и друга страна, и то много по-сериозна, която изцяло касае Централната избирателна комисия. Възможността всеки да проверява чрез ЕГН-то си дали е участвал в подписката на дадена партия, къде ще гласува, дали е подавал електронно заявление за упражняване на вот в чужбина или по настоящ адрес, определено дава възможност както за политически натиск върху отделните граждани, така и отваря нови възможности за злоупотреба с тях.
От една страна, в МВР са известни ЕГН-тата на всички български граждани и по системата на ЦИК някой, разполагайки с двата информационни масива, може лесно да се ориентира относно техните политически предпочитания.
В подкрепа на горното трябва да се каже, че Законът за личните данни от 2002 г. забранява достъпа до т. нар. чувствителни лични данни, каквито са единните граждански номера. А още преди това – през 2001 г., ЕГН-тата са премахнати от избирателните списъци.
ЦИК явно обаче продължава да ги изисква при регистрацията за участие в изборите, а сега смело и безотговорно вече ги предоставя на всички желаещи да се възползват от тях.
Рибата обаче, както е добре известно, се вмирисва откъм главата. Защото правилата, по които работи ЦИК, се изработват във висшия орган на нашата парламентарна република – Народното събрание. Където примерите за колективна безотговорност, за създаване на възможности за корупционни практики и заобикаляне на законите са буквално в изобилие.
Изводите от цялата тази каша не могат да бъдат други, освен негативни. Продължава практиката, типична всъщност за целия наш криминален преход, държавните институции у нас да се правят на ударени и да не спазват законите на страната. Продължава практиката прокуратурата да се прави на сляпа и глуха пред явни закононарушения, тъй като или смята пътя за установяването им за прекалено дълъг и сложен, или пък не е получила нареждането да прави това, както може основателно да се предположи, че е ставало в редица други случаи.
Демокрацията като обществен строй има своите ясни принципи. Нарушаването на който и да е от тях компрометира не друго, а основната идея на този социален договор и става предпоставка за тяхното извращаване.
От тази гледна точка явното нежелание на ЦИК, а най-вероятно и на прокуратурата, да реагират бързо и според изискванията на закона, не може да се квалифицирт като нищо друго, освен като поредния пример за явната съпротива на управляващата класа срещу каквато и да е промяна в статуквото.
А единственото тяхно логично и законно действие би било всички партии и коалиции, за които по безспорен начин се докаже, че са фалшифицирали имена и лични подписи, да бъдат отстранени от участие в изборите, като срещу конкретните виновници да започнат и наказателни производства. При това независимо дали броят на останалите подписи е повече от изискуемите 2500 за регистрация, тъй като тук става дума за явна фалшификация.
