Родената в Бургас Златина Люис е една от най-прочутите декораторки на торти в Южен Уелс
Автор: Севдалина Пенева
Наричат нейните торти шедьоври, сладки приказки, радост за очите... И с право, защото това, което излиза от нейните ръце, не е просто храна, а произведение на изкуството. Родената в Бургас Златина Люис е сред най-прочутите декоратори на сладкарски изделия в Южен Уелс. Всеки един от сладкишите й има своята интересна история, а „Десант“ с удоволствие ще разкаже някои от тях.
Златина живее от 20 години в Кардиф, Великобритания, със съпруга си Дейвид и двамата им синове Джонатан и Даниел. Пътуването й в света на сладкарството обаче започва много преди тя да стегне куфарите за Острова. Готварството е първата ми любов, преди Дейвид, шегува се тя.
„В къщи имахме голяма готварска книга с чудесни снимки на торти, сладки и пасти. Беше ми интересна почти толкова, колкото книжките с приказки. С часове разглеждах картинките и си казвах, един ден искам и аз да правя такива неща. И, понеже се научих да чета много рано, още на 6-годишна възраст започнах да правя и първите си опити, следвайки рецептите. И с помощта на столче, на което се качвах, за да стигна котлоните на готварската печка.
Разбира се, на вид нещата не бяха особено сполучливи, но пък ставаха за ядене. Поне близките ми ме уверяваха, че са вкусни“, спомня си българката.
Освен с морето, корените й са свързани и с Родопите. Там, в село Стойките, били най-хубавите й ваканции през детските години. От баба си пък се научила да меси хляб. „Тя беше голяма майсторка, с брат ми и с братовчедите се събирахме около нея, гледахме в захлас как с лекота точеше най-фините кори и приготвяше ароматни баници, въртеше тутманици, погачи и правеше сладки. Няма нищо по-хубаво от миризмата на прясно опечен домашен хляб в селска пещ“, разказва Златина.
С правене на торти започнала да се занимава след завършване на гимназия. Приятелите й вече знаели за тази нейна страст, защото Златина често ги събирала у дома си в жк „Славейков“, без повод, да им приготвя разни апетитни сладкиши.
През 1991 г. завършила професионален курс по хлебарство и сладкарство към ТОХ – Бургас. Това й помогнало да добие един по-задълбочен поглед към сладкарската индустрия. През тези години обаче захарното изкуство все още не е толкова добре познато в България.
С него започнала да се занимава във Великобритания преди четири години.
Попаднала случайно на кулинарно изложение в Кардиф, където за първи път видяла уникална изработка на фигури, направени от захарна маса (захарно тесто). И, понеже винаги е била почитател на художественото изкуство във всичките му форми, изведнъж прозряла възможността за съчетание на любимото й хоби сладкарството с изява на артистичност.
„Веднага започнах да търся информация, записах се на курс за правене на захарни цветя.
Така започна моето същинско пътуване в света на захарното изкуство. Мога да кажа, че се обучавам ежедневно – било чрез четене на книги или интернет уроци, чрез курсове или лекции от едни от най-добрите представители на захарното изкуство във Великобритания“, казва Златина Люис.
Работата й не остава незабелязана. Преди три години я канят да стане член на Британската гилдия на захарното изкуство и тя приема. Малко по-късно е избрана за секретар на филиала в Кардиф, а от миналата година е и акредитиран преподавател и демонстратор към Британската гилдия.
„За стила на тортите ми мога да кажа, че са бутикови – различни са както по вкус, така и по вид. Непрекъснато работя върху нови рецепти и се стремя да комбинирам вкусове и традиции от различни държави, както и разнообразни техники на захарното изкуство. Гледам да съчетавам умението на старите майстори с нови модерни технологии.
Целя всяка една торта да е уникална и неповторима, и да съдържа както настроение, така и да притежава своя история – да разказва нещо за този, за когото е предназначена“, споделя Златина.
Казва, че черпи идеите си от природата и ежедневния живот. И признава, че все още нарича дейността си хоби, трудно й е да я приема като бизнес. Въпреки че вече има редовни клиенти и непрекъснати поръчки. А списъкът за демонстрации в гилдията на захарното изкуство е пълен до края на годината, така че свободно време за скучаене няма.
„Първата най-необичайна поръчка беше от по-малкия ми син Даниел, които искаше торта за 13-ия си рожден ден във вид на нашето бяло морско свинче Сноу (Сняг). Нямах идея как я направя, но пък не можех и да му откажа, така че запретнах ръкави и започнах работа. Човек не знае на какво е способен, докато не опита. Резултатът беше доста сполучлив. Трябваше да видите лицето на съпруга ми, когато видя тортата. „Защо си сложила Сноу на масата…!”, но после се усети, че това не е истинско свинче.“
Това далеч не е най-голямото й изпитание – всяка торта, казва тя, е по своему трудна за изработка. Научила се е обаче да не отказва и най-сложните и невъзможни на пръв поглед поръчки.
„Когато бях малка, майка ми винаги ми повтаряше, че няма невъзможни неща и че думичката “не мога” не съществува. Аз не знаех, че мога да моделирам, докато не ми поръчаха торта с героите на “История за играчки”. Сърце не ми даваше да откажа на едно детенце да му направя фигурата на любимото му кученце.
Дадоха ми снимка на животинчето и ме попитаха – а такова нещо правила ли си? Ами, не бях, но не го казах на глас. Гледах снимката, гледах я, стегнах се и започнах да пека блатове, да бъркам кремове и да “строя” проекта.
А беше лято, навън – жега, тортата беше от шоколад... Как се моделира шоколад през лятото? Накрая, разбира се, се получи добре. Притежателката на кучето беше възхитена от приликата.“
И като тръгнало на домашни любимци, поръчките завалели една след друга - коне, котета, ездачи, после дошла вълната от специални изисквания, свързани с различни хобита или професии.
Но най-претенциозни са децата. Те ще измислят най-невероятни теми за торти и винаги знаят какво искат – замъци с рицари, дракони или принцеси, горски феи, динозаври, да не говорим за героите от телевизионните сериали или детски филми. Колкото по-трудни – толкова по-добре. Фантазията започва да работи и тогава се включват и ръцете, категорична е Златина Люис.
Едно от любимите й изпълнения е захарни цветя. Наследила е любовта към цветята от двамата си родители, които били страстни градинари, а балконът на майка й в Бургас и в момента прилича на кичеста градина.
От ръцете на Златина са излезли безброй сладки рози, лалета, зюмбюли, нарциси, орхидеи. И всеки един елемент е изработван с любов и вълнение.
„Наслаждавам се на всеки един момент на процеса – от взимането на поръчката, създаването на дизайна, технологията на приготвяне на материалите (блатове и пълнежи), моделиране и изработка на украсите (захарни фигури, цветни букети, модели и т.н.) и най-вълнуващият момент е сглобяването на тортата и окончателната декорация.
Тогава изгарям от нетърпение да видя сияещото детско личице, или просълзените от благодарност очи с думите: „Благодаря ви, вие направихте рождения ми ден или сватбата ми незабравими!”
Когато човек иска да постигне нещо, той влага всичко от себе си, целия си стремеж, упоритост, любов и чувства и не се спира, докато не получи добър резултат. В захарния свят си имаме приказка ”Практиката води до перфектност”, така че с много практика и любов резултатът се получава. Моето мото пък е - “Мечтайте и аз ще превърна мечтите ви в сладка реалност!”, казва тя.
Най-голямо удовлетворение на този етап би й донесло това да предаде и на други любители на захарното изкуство уменията, които е придобила. Това е и същността на гилдията на сладкарите в Британия, която е с мнoгoгодишни традиции в тази сфера и има едни от най-добрите майстори по захарно изкуство в света, известни с финес и класическа изработка.
В България това все още е нов вид изкуство, което обаче се разраства много бързо. За съжаление все още няма достатъчно учители и школи, които да предават опита и спомагат за разрастването на този вид творчество – било то като хоби или професия.
Точно поради тази причина Златина Люис е решила при следващото си завръщане в родния Бургас да организира двудневен курс.
На него желаещите ще могат да се научат да правят, примерно, уникален нестандартен букет от екзотични цветя, без да е необходимо да инвестират в различни формички. Ще се научат как самостоятелно да приготвят, оцветят и съхраняват правилно захарна маса, моделите и фигурите, как в захарната декорация да използват цветарска тел, цветарско тиксо, прахообразни хранителни оцветители. И изобщо – как да се забавляват, докато творят в кухнята.
