Отглеждано от хилядолетия, днес растението дава препитание само на шепа възрастни хора в Ивайловградско
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
Докато носи в ръце пръстена купа с вълшебен сусамов тахан, примесен с мед, леля Руска Зафирова от село Бориславци, община Маджарово, разказва: „Сусамът се засява само по залез слънце, много е капризен, докато поникне". Побелялата жена е сред малкото у нас, които познават тънкостите по отглеждането на сусамовите семенца и стриването им до пастата, наречена тахан.
„Познавам сусама от малка - като ожънехме ечемика, тогава го сеехме. А трябва да е по заник слънце, за да има достатъчно влага в почвата, иначе няма да поникне“, продължава жената и горчиво отбелязва, че по нейния край с традиционното някога отглеждане на растението се занимават не повече от 200 души, и то все възрастни хора.
Таханджийниците в Ивайловградско, като тази на Руска и 79-годишния Христо Атанасов, и като създадената по българо-холандски проект в с. Кондово, се броят на пръсти, а интересът към тахана като лечебна храна и екзотична съставка в кулинарията става все по-голям.
Маслодайната култура сусам се отглежда в света от 1600 г. пр. Хр. Увековечена е и в приказките на Шехерезада - прочутата реплика „Сезам, отвори се!“ е свързана със сусама, чието английско наименование е sesame. Това алегорично отразява свойството на растението да разтваря пълните си със семенца кутийки, когато узрее. Древните вавилонци смятали, че сместа от сусам и мед запазва младостта и красотата, а римските войници похапвали от нея за енергия и повече сила.
Макар някога отглеждането на сусам у нас да е било традиционен поминък, днес то се практикува едва в няколко села в Ивайловградска област.
Въпреки че е близък до българския вкус, таханът също не е много популярен у нас. Мнозина го свързват с известната тахан халва, която обаче често се приготвя не със сусамова, а със слънчогледова паста.
А истинският сусамов тахан със своите аминокиселини, силиций, фосфор, мед, калий и магнезий и витамините Е, РР, В1, В2 и В6 минава за супер храна. Той е незаменимо средство за подсилване на организма и лечение на много заболявания. А тъй като калцият в него е пет пъти повече, отколкото в кравето мляко, се дава и за подсилване на деца. Сусамовият тахан съдържа и много повече белтъчини, отколкото сиренето, соята и дори някои меса. Препоръчва се за доброто състояние на кръвоносните съдове, а за жените в менопауза таханът е направо задължителен – той ограничава разреждането на калция в костите и така предпазва от остеопороза.
Таханът действа успокояващо на лесно възбудимите нерви. Тъй като ядковият му вкус е много пикантен, може да се консумира в комбинация с мед. Като добавка към овесените ядки с мляко за закуска е полезен за хора на физическия труд и спортисти.
Малко популярно е у нас и сусамовото масло, което е отлична алтернатива на олиото, тъй като не променя структурата си при нагряване и не гранясва, а се усвоява напълно от организма.
То е било познато още на египтяните, които са описали употребата му в папируса на Елберс, който е на повече от 3600 години. Известно е като природно лекарство за гастрит и язва, при възпаление на гърлото, за изгаряния на кожата, смята се дори, че предпазва от рак. Малцина обаче знаят колко дълъг и труден е пътят на сусама от полето до вече готовата сусамова паста, известна като тахан. От всички култури, отглеждани у нас, това е най-топлолюбивата. Издържа на суша, но пък когато цъфти и оформя семенните си кутийки, има нужда от много влага. Затова трябва да се отглежда на топли и рохкави почви, които имат възможност за напояване.
Вегетационният му период варира от месец до 90 дни. Като поникне, расте бавно и не понася сянка. Цъфти около 45 дни, толкова продължава и периодът между оплождането и узряването.
Прибирането му също е деликатна и трудна работа, защото кутийките се разпукват бързо и малко закъснение при обирането им води до огромни загуби. „Опитват се по нашия край да го жънат с комбайни, но е трудно", разказва Руска. После следва изсушаването на семената на слънце.
"След това се промива с вода и се пече в специална пещ в продължение на 7 часа при температура 40-42 градуса", допълва Христо Атанасов. Ако се махнат люспиците им, се получава бял сусам. Натуралният е кафяв на цвят и по-пикантен и горчив на вкус, но пък съдържа повече полезни вещества.
В някои райони на Ивайловградско, като село Кондово, изпеченият сусам се стрива до паста с помощта на камъни. В Бориславци са загърбили древния способ и използват машина. Чудото на сусама и сусамовия тахан кара преди 4 години седмина земеделци от Ивайловградско да се заемат с традиционния за своя край поминък и да се обучат в отглеждането на маслодайната култура по биологичен начин. По българо-холандски проект им отпускат 150 000 лв. да купят машини за обработка на почвата против плевели, комбайн за подобряване качеството на реколтата и оборудване за преработка на сусама в биотахан.
Групата земеделци през май миналата година отварят първата у нас биотаханджийница в с. Кондово. В момента бурканче от 330 мл биотахан от Гърция струва 24 лева, не може цената на българския биотахан да е 2-3 пъти по-ниска, казва координаторът на проекта доц. Владислав Попов, който ръководи и Агроекологичния център на Аграрния университет в Пловдив.
Иначе в момента в Ивайловградския край голям буркан с чист сусамов тахан върви по 9-10 лева, но някои производители, притиснати от кризата, го продават и по 6 лв.
